Преди десет хиляди години на нас пак ни е провървяло. Завършил последният ледников период и времето се затоплило. Някъде в големи количества растяли диви зърнени и други ядливи растения. Много от групите открили този нов източник на прехрана. Те започнали да водят заседнал начин на живот и станали земеделци.

Той коренно се различавал от ловуването. Той позволявал на хората да живеят на едно място, където могли да си построят подслон, за да се защитават. Той им позволявал да произвеждат повече храна. И това ги изправило пред един съвършено нов проблем.

По-рано, лидерите в по-малките групи могли да нареждат на всеки какво да прави. Те познавали способностите на всеки член на групата. Например, един лидер никога не би изпратил човек с лошо зрение да ловува и не би наредил на най-слабия да я охранява.

Лидерът е знаел тези неща или е имал тази информация, само защото групата е била малка. В по-големите общности, състоящи се от стотици или хиляди хора, това било невъзможно. Никой лидер или правителство не може да знае достатъчно за всеки човек, за да му нарежда какво да прави.

Истината е, че и най-умните хора не знаят всичко. Например, Вие може да знаете как се приготвя баница или как се дои крава, но да нямате понятие как се поправя радио. Но има хора, които знаят как се прави точно това.

Всички други хора по света са точно в същото положение. Те може да знаят много за малко неща, но знаят много малко за повечето други неща.

Проблемът е, че човешкото познание се придобива на малки порции.Всеки човек притежава само една малка частица от познанието за света.

При малките групи през онези далечни времена, всички тези частици са били еднакви. Ето защо на водача на ловците е било толкова лесно да насочва всекиго. Той е знаел това, което са знаели и всички останали.

В по-големите групи, особено когато индивидите разглеждали собствеността като своя, частиците познание бързо нараствали. Земеделците научавали най-различни неща. Някои придобили умения в изготвянето на инструменти за строителство, други - в изработването на сечива за земеделието. Някои хора забелязали, че дадени растения се развивали по-добре върху определени почви, други открили на каква дълбочина да засяват семената и пр.

Информацията не достигала до групата във вид на някакъв проблясък. Различните индивиди откривали кое работи най-добре при специфични обстоятелства.

Но тази информация не се съдържала в ума на един крал, лидер или правителство. Тя се разпространявала в индивидуалния ум на всеки поотделно и всички заедно.

Проблемът е как да се използват всички разпокъсани частици на знанието, които блуждаят в умовете на толкова много хора. Преди едно общество да стане преуспяващо, то трябва да реши този проблем с "разсейването на познанието".

Разбира се, по онова време лидерите даже не си давали сметка за проблема. Те продължавали, както и преди да нареждат на всеки какво да прави. Дълго време групите останали примитивни и бедни. Как може да се реши този "проблем с познанието"? Е, нито един човек не е бил достатъчно умен, за да измисли решение на този проблем. За щастие на всички някои общности намерили отговора и осъзнали това, далеч след като решението вече действувало. Това не е станало за една нощ. Били необходими хиляди години, както и повече късмет. И както преди, решението е било свързано с правото на собственост. <

Следва