ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ И ДОБРОВОЛЕН ОБМЕН

Земеделските групи, които преживели тегобите в далечното минало, разрешавали на индивидите да притежават собствени оръжия, дрехи и сечива. Земята, обаче, все още принадлежала на общността В някои случаи няколко семейства започнали да се отнасят към земята, която обработвали, като към своя собственост. И през ум не им минавало, че действията им ще облагодетелствуват групата. Като всички останали, те се опитвали да си изкарват прехраната.

Обшностите, които допуснали това скоро станали по-преуспяващи от другите. Хората могли веднага да приложат собственото си познание за дадена специфична обстановка към своята собственост. Не им е било необходимо ничие разрешение.

Ако например, едно семейство произвеждало повече храна чрез прилагане на нов метод на засаждане, останалата част от групата също печелила като скоро започвала да копира новия метод.

Ако обаче, методът се оказвал неуспешен, единствено губели онези, които се опитвали да го внедрят.

Притежанието на собственост върви рамо до рамо с риска. Хората, които предприемали нещо ново със собствеността си, поемали риск. Ето защо те били по-предпазливи. Те поемали пресметнати рискове.

По такъв начин собствеността предизвикала две много важни промени в човешките отношения: индивидите станали предприемчиви и предпазливи по отношение на собствеността си. Това довело до постоянно опиване и изпитване на нови знания. Групата била облагодетелствувана от успешните експерименти, но не страдала от индивидуалните грешки.

Собствеността подтиквала индивидите и техните семейства да правят по-добре това, с което се занимавали. Ако някой или семейството му много добре изработвал дрехи, той могъл да ги обмени за нещо друго. Някои искали да обменят дрехи за храна, семена или оръжия. Така се усъвършенствували уменията и скоро се появили специалисти. Други станали специалисти в обущарството, изработването на сечива, построяването на жилища. Сега вече хората могли да се съсредоточат върху онова, което вършели най-добре. Икономистите наричат това "разделение на труда". Всъщност би трябвало да се нарича разделение на знанието. Индивиди или семейства придобивали специализирано знание за различни неща.