ДЕМОКРАЦИЯ И ПРАВОВА ДЪРЖАВА

Древните гърци, които въвели демокрацията, определено не са мислили за такава неограничена власт. те я разглеждали като инструмент, с помощта на който могли да избират нови и да се отървават от нежеланите лидери по мирен начин. Но това не означавало, че избраните могли да правят каквото си искат, даже ако имали подкрепата на мнозинството. Гърците смятали, че избраните лидери могат да правят само това, което им разрешава законът.

Разбира се, по онова време думата закон е имала твърде различно значение в сравнение с днешната й употреба. Гърците считали, че законите са правила за поведение, които не били изработени от никой. те се развивали или еволюирали в течение на дълги периоди време. Както с езика, традициите или ценовата система, тези закони били резултат от човешката дейност, а не на нечий замисъл. те се появили като резултат от всекидневната дейност на милиони хора, които изобщо не са имали намерение да създават правна система.

Този вид закони са съществували далеч преди да се появят правителствата. всъщност, от зората на човечеството, хората разработили собствените си традиционни правила, според които живеели, без правителства. това обичайно право е насочвало действията на хората, помагало им е да оцелеят и просперират.

Мнозина смятали, че единствената причина изобщо да има общества и правителства, е защото хората се научили да следват някои общи правила на поведение: да спазват договореностите, или да уважават чуждата собственост.

Самите гърци правилно преценили, че законите са съществували преди появата на правителствата, а не обратно.

Как са се развивали тези обичайни закони? Представете си, че двама души спорят за нещо. те се изправят пред съдия, който понякога се нарича "правораздавател" или "говорител на закона". той познавал традиционните правила на хората и се опитвал да определи кое правило се прилага в конкретната ситуация. Ако случаят бил съвършено нов и съдията не можел да открие подобен закон, за да вземе решение, той се опирал на всекидневните принципи за справедливост и правосъдие. Неговото решение щяло да се използва в бъдеще при подобни случаи. Хората почнали да го разглеждат като още един общ закон на обществото. всъщност, задачата на съдиите е била да откриват такива общи закони въз основа на правилата и обичаите на хората и да ги нагаждат към нови ситуации.

По такъв начин законът не се променял при всяка смяна на правителството,нещо което става толкова често днес. законът се променял постепенно, в течение на столетия. той бил наречен обичайно право, което показва, че произтича от обикновените хора. законите срещу кражбите, убийствата, нападенията са части от обичайното право.

Отначало демокрацията била разглеждана като система, при която избраните лидери управлявали страната в съответствие с обичайното за времето право. ‹идерите били избирани по демократичен начин, но могли да вършат само онова, което законът им разрешава. именно него подразбират хората, когато използват израза правова държава. това означава, че всеки, включително правителството или лидерите, трябва да се подчинява на едни и същи правила.

Много от тези правила са свързани с опазването и прехвърлянето на правото на частна собственост. и в това се състои главната причина малкото на брой общества, ръководени от обичайното право, да бъдат по-успешни от своите съседи. тяхната система на право на собственост довела до създаването на богатство и всеобщо благоденствие.

Тези общества далеч не били съвършени. в повечето все още имало робство, жените нямали право да гласуват и мнозина били бедни. Но даже и такива, те били много по-добри от бруталните диктатури по онова време. През последните няколко стотин години думата "демокрация" придобила най-различни значения.

Следва