НЕВИДИМИЯТ КРАК

Какъв е отговорът? Не бива ли правителствата изобщо да се ангажират с оказване на помощ на хората?

Прочутият икономист Адам Смит пише, че ако хората бъдат оставени да действуват в собствен интерес, в пазарната икономика това би приличало на невидима ръка. Тя подтиква да помагат на другите даже ако не са имали такова намерение.

Някои смятат, че когато правителството се опитва да направи нещо за хората, като че ли някой им подлага невидим крак, така че резултатът винаги е по-лош от намеренията на правителството. Резултатите от държавните социални грижи през последните тридесет години потвърждават това предположение.

Може би социалните програми трябва да се разглеждат по същия начин, както едно много опасно лекарство. Понякога то може да е необходимо, за да се спаси живота на пациента. Но лекарството си остава опасно и трябва да се използва много предпазливо, в противен случай пациентът може да стане наркоман.

Непредвидените последствия на правителствените социални програми върху мотивацията на хората да работят, семейството, живота в общността, престъпността и държавните разходи за тях би трябвало да ни накарат сериозно да се замислим преди да изберем държавните социални грижи като общо решение.

И така - какво ни остава? Централното планиране не работи, защото води до разрушаване на правото на собственост и ценовата система. От друга страна, правителствените социални програми може лесно да доведат до множество нежелани последици. И което е още по-зле, и централното планиране, и правителствените социални програми нарушават онези функции на общността, които са важни за самоуважението на обикновените хора.

Това не означава, че не трябва да обръщаме внимание на съдбините на онези нещестници, които без да са виновни са гладни и бездомни. Но в усилията си да им помогнем трябва да не създаваме още по-големи проблеми от тези, които искаме да решим.

Следва