Първият човек, който въвел новия обичай, нямал представа какво е сторил. Може би той е бил гадняр, който една сутрин решил, че няма да споделя оръжията, които бил изработил съвместно с другите.

Той със сигурност не е бил много обичан от останалите. Представете си някой, който не иска да споделя! Такова нещо било немислимо!

Така или иначе, сигуро му се е разминало, защото е бил по-силен от другите.

През следните няколко хиляди години други също проявили известни признаци на това ново поведение. Те също задържали за себе си оръжия и други изделия.

Групите, които били придобили това владеене на собствеността или право на собственост, несъзнателно променили естеството на човешките същества. Без да си дават сметка, те породили инвивидуалната инициатива и личния интерес.

Как владеенето на собственост променило оцеляването на групата? То дало на индивидите свободата да взимат собствени решения. Притежателят на една секира или лопата е свободен да я използва, както намери за добре. Той не е имал нужда от ничие разрешение. Той постигнал ново познание и станал по-добър ловец. Храната на цялата група се увеличавала и това било всеобщо благо.

Хората не са измислили правото на собственост от много ум. Те просто имали късмет, че някои индивиди случайно се отнесли към оръжията и другите изделия като към своя лична собственост.

В края на краищата, групите, които оцелели от опасностите в миналото, били онези, чиито обичаи допускали поне някакви индивидуални права върху собствеността.

Тези права се развивали много, много бавно. Ловецът от далечното минало притежавал свои оръжия, но почти нищо друго. Той все още бил изключително беден.

Следва