В НАЧАЛОТО

Живеем в епоха, когато хората се разхождат на Луната. Те могат да летят около Земята и да разглеждат света, като седят в хола си. В наше време в света живеят милиони бедни и хората все още продължават да се избиват.

Мнозина от нас биха искали да живеят в различен свят, в който никой не гладува, свят с училища, работни места и жилища, свят, изпълнен с достойнство, приятелство и гордост.

Възможно ли е това? Мислия, че да. Убедени сме, че всяко общество може да е свободно и процъфтяващо. Но в такъв случай то трябва да бъде създадено върху основите на истинската свобода. Кои са тези основи и защо са действени? Нека видим.

В течение на милиони години човешките същества са живели в малки групи от по 20 или 30 души, заобиколени от по-големи, по-бързи и по-силни врагове.

В началото те са се развивали много бавно, но преди двадесет или тридесет хиляди години те вече твърде много приличали на нас. На външен вид изглеждали досущ като съвременните хора и били също толкова интелигентни. Ако биха били облечени в съвременни дрехи, днес малцина биха им обърнали внимание.

Тогава защо е било нужно толкова дълго време, за да се развият съвременните общества? Проблемът е бил в това, че човешките същества не са притежавали нужните познания. Всеки от тях е знаел някои неща за ловуването или за намирането на подслон, но много малко за което и да е друго. За съжаление, познанието не може да се поема, както въздуха.

От къде идва познанието? Човек може да получи известни познания, като живее. Например, едно дете, което посяга към огъня, незабавно получава "познанието", че огънят е опасен.

< И eдна маймуна получава същата информация по същия начин.

Това е един много бавен процес. По този начин се учат животните. Това е и причината, поради която човешките същества са живели толкова дълго като животни. Все още им предстои да открият по-добър начин за намиране и изпитание на новото познание.

В онези времена климатът е бил студен и времето лошо. В тези условия човешките същества са могли да правят само това, което природата им е позволявала. Те са се борили за оцеляването си. Техните групи са били малки, защото оцелявали малцина.

До тези времена, такива неща като оръжията се смятали за принадлежащи на групата, а не на индивида. По-късно някои индивиди се сблъскали с един нов обичай, който помогнал на групите им да оцелеят.

Следва