Част втора: ПОТЕНЦИАЛНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

Глава пета: БЕДНИТЕ

ОБЕДИНЕНИТЕ БЕДНИ

31

Бедните, които са членове на сплотена група - племе, задружно семейство, компактна расова или религиозна група, са трудно податливи на фрустрация и следователно почти невъзприемчиви за притегателната сила на привличащото привърженици масово движение. В колкото по-малка степен човек възприема себе си като самостоятелен индивид, способен да влияе върху хода на своя живот и единствено отговорен за мястото и ролята си в живота, толкова по-малко е склонен той да разглежда бедността си като доказателство за собствената си непълноценност. Членът на една сплотена група има по-висока "точка на бунтуване", отколкото самостоятелния индивид. Много повече мизерия и лично унижение са необходими, за да бъде тласнат той към бунт. Революцията в едно тоталитарно общество е по-скоро резултат от отслабването на тоталитарните структури, отколкото от недоволството срещу потисничеството и нищетата.

Силните семейни връзки на китайците по всяка вероятност са поддържали в продължение на векове относителния им имунитет срещу масовите движения. "Европеецът, който "загива за родината", има поведение, което е необяснимо за един китаец, тъй като семейството му не е директно облагодетелствано. Всъщност то е ощетено, тъй като е загубило един от членовете си." От друга страна, той намира за разбираемо и достойно, "когато в името на своето семейство се съгласява да бъде екзекутиран вместо осъден престъпник (1)."

Очевидно е, че за да спечели повече последователи, едно разрастващо се масово движение трябва да разруши всички съществуващи групови връзки. Идеалният кандидат за "покръстване" е индивидът, който е съвсем сам, който не е намерил никакъв колективен организъм, в който да се разтвори и изчезне, за да маскира по този начин нищожността, безсмислието и занемареността на своето индивидуално съществуване. Там, където масовото движение заварва корпоративния модел на семейство, племе, държава и пр. в състояние на упадък, то лесно се внедрява и бързо жъне успехи. Там, където корпоративният модел е в добро състояние, масовото движение трябва да го атакува и разруши. От друга страна, когато през последните години наблюдаваме болшевишкото движение в Русия да укрепва семейството и да насърчава сплотеността на национална, расова и религиозна основа, това е признак, че движението е преминало своята динамична фаза, че то вече е наложило своя нов начин на живот и че главната му грижа е да поддържа и пази това, което вече е постигнато. В останалата част на света, където комунизмът е все още утвърждаващо се движение, той прави всичко възможно да разруши семейството и да дискредитира националните, расовите и религиозните връзки.

32

Отношението на зараждащото се масово движение към семейството представлява значителен интерес. Почти всички съвременни движения в началния си стадий показват враждебно отношение към семейството и правят всичко възможно да го дискредитират и разрушат. Това се прави чрез подкопаване авторитета на родителите; чрез улесняване на разводите; чрез поемане на отговорността за изхранването, образованието и развлеченията на децата; чрез стимулиране на раждането на извънбрачни деца. Пренаселените жилища, изселванията, концентрационните лагери и терорът също помагат да бъде отслабено и разрушено семейството. Но нито едно от нашите съвременни движения не е така откровено в своето отрицателно отношение към семейството, както ранното християнство. Исус не се превзема, когато казва: "Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от мене, и който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мене(2)." Когато му съобщават, че майката и братята му са дошли да говорят с него, Исус отговаря: "Коя е майка ми и кои са братята ми?" "И като посочи с ръка на учениците си, рече: ето моята майка и моите братя(3)." Когато един от неговите ученици моли да отиде да погребе баща си, Исус му казва: "Върви след мен и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци(4)." Той като ли е предчувствал грозните семейни разпри, които неговото движение неминуемо е щяло да предизвика както с посвещаването в своята вяра, така и с фанатичната омраза към противниците си. "И брат ще предаде брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият(5)." Странно, но е истина, че онзи, който проповядва братска любов между хората, се обявява против любовта на майката, бащата, брата, сестрата, съпругата и децата. Китайският мъдрец Мо Цзъ, който призовава към всеобща любов, с право бива заклеймен от конфуцианците, които поставят над всичко семейството. Те изтъкват, че принципът на всеобщата любов ще ликвидира семейството и ще разруши обществото(6). Проповедникът, който идва и казва "Следвай ме", е разрушител на семейството, макар съзнателно да не изпитва каквато и да било враждебност към него и да няма никакво намерение да подкопава неговата солидарност. Когато Свети Бернард проповядва, неговото влияние е такова, че според легендата "майките криели своите синове от него, а жените - мъжете си, да не би той да ги примами и откъсне от тях. [И] той наистина разрушава толкова много семейства, че изоставените съпруги създават женски манастир(7)."

Както може да се очаква, разрушаването на семейството, каквито и да са причините за това, автоматично подклажда колективния дух и предразполага към включване в масовите движения.

Японското нашествие несъмнено отслабва спойката на китайското семейство и допринася за нарасналата в последно време податливост на китайците както към национализма, така и към комунистическите идеи. В условията на индустриализирания Запад семейните връзки отслабват и се рушат под влиянието предимно на икономически фактори. Икономическата независимост на жената улеснява развода. Икономическата независимост на младежите ограничава влиянието на родителите и също така ускорява ранното разпадане на семейните групи. Притегателната сила на големите индустриални центрове за хората, живеещи по фермите и в малките градове, обтяга и къса семейните връзки. Чрез отслабване на семейството тези фактори до известна степен допринасят за разпространението на колективния дух в съвременното общество.

Безумните разселвания на цели групи население от Хитлер по време на Втората световна война и неговите зловещи постижения в изтребването несъмнено са раздробили и смесили милиони семейства в една голяма част от Европа. Същевременно англо-американските бомбардировки, експулсирането на девет милиона германци от източните и южните части на Европа и закъснялото репатриране на германските военнопленници направи с Германия същото, което Хитлер направи с Европа. Трудно е да си представим как дори при оптимални икономически и политически условия, на един континент, осеян с останки от разбити семейства, би могъл да се установи нормален консервативен обществен модел.

33

Недоволството, което пораждат в неразвитите страни контактите им със западната цивилизация, не е толкова негодуване срещу експлоатацията на властните и надменни чужденци. То е по-скоро реакция срещу разрушаването или отслабването на племенната солидарност и общинния начин на живот.

Идеалът за индивидуален напредък, който се предлага от цивилизования Запад на изостаналите народи, носи със себе си заразата на индивидуалната фрустрация. Всички предимства, заимствани от Запада, са неподходящи заместители на закрилящата и успокояваща анонимност на комуналния живот. Дори когато озападненият туземец постигне личен успех - забогатее или усвои някоя уважавана и ценена професия, той не е щастлив. Той се чувства разголен и осиротял. Националните движения в колониалните страни са отчасти стремеж към групово съществуване и бягство от западния индивидуализъм.

Западните колониални сили предлагат на жителя на тези страни благото на индивидуалната свобода и независимост. Те се опитват да го научат да разчита само на себе си. В действителност това води до индивидуална изолация. То означава да откъснеш незрелия и неподготвен човек от общото цяло и да го оставиш по думите на Хомяков "изложен на свободата на собствената му немощ(8)". Страстното желание да се съединим и слеем с маршируващите маси, толкова добре познато както у нас, така и в страните, които колонизираме, е израз на отчаяно усилие да избягаме от безплодното и безцелно индивидуално съществуване. Следователно е напълно възможно съвременните национални движения в Азия да доведат, дори без руското влияние, до повече или по-малко колективистична, но не и демократична форма на обществено устройство.

Политиката на експлоатиращата колониална сила трябва да насърчава колективната спойка между местните жители. Тя трябва да засилва равенството и чувството за братство между тях. Защото от това, доколко управляваните се претопяват и изгубват в единното цяло, зависи до каква степен се смекчава горчивината от тяхната лична безполезност. Процесът на превръщане на огорчението във фрустрация и бунт се възпира още в самото му начало. Девизът "разделяй и владей" е неефективен, когато цели отслабването на всички форми на сплотеност между управляваните. Разрушаването на една селска община, племе или нация на автономни индивиди не елиминира, нито пък задушава духа на непокорство срещу управляващата сила. Ефективно разделяне се постига чрез стимулиране на многообразието от компактни групи - расови, религиозни или икономически, състезаващи се помежду си и изпълнени с подозрение една към друга.

Дори когато една колониална сила е изцяло филантропична и нейната единствена цел е да донесе просперитет и прогрес на изостаналия народ, тя трябва да направи всичко възможно, за да запази и засили корпоративния модел. Тя не трябва да концентрира усилията си върху отделната личност, а да инжектира нововъведения и реформи в племенните и общинските структури и да позволи на племето или общината да се развиват като цяло. Може би е вярно, че успешната модернизация на един изостанал народ може да се осъществи само в твърдите рамки на обединеното действие. Изумителната модернизация на Япония беше осъществена в атмосфера, разпалена от жарта на колективното действие и груповото съзнание.

Предимството на Съветска Русия като колониална сила - освен отсъствието на расистки предразсъдъци, е, че тя има готова и ефикасна рецепта за обединени действия. Тя може да пренебрегне и наистина съзнателно и с един замах да се освободи от всички съществуващи групови връзки, без риск да подхрани недоволството на индивида и евентуалния му бунт. Защото съветизираният местен жител не е оставен да се бори сам в един враждебен свят. Той започва своя нов живот като член на една тясно споена група, по-сплотена и колективистична от неговия предишен род или племе.

Поощряването на колективната сплотеност освен като превантивно средство срещу колониални безредици може също така да се използва за предотвратяване на работнически вълнения в индустриалните колонизаторски страни.

Работодателят, чийто основен стремеж е да накара работниците да изпълняват своите задачи и да получи от тях максималното, едва ли би постигнал своята цел чрез разделянето им - настройвайки един работник срещу друг. В негов интерес е по-скоро да ги накара да се почувстват част от едно цяло, за предпочитане такова, което включва и работодателя. Живото чувство за солидарност, било то расова, национална или религиозна, е несъмнено ефективно средство за избягване на работническите вълнения. Дори когато типът солидарност е такъв, че не може да включи работодателя, тя все пак засилва удовлетворението на работниците и ефективността от тяхната работа. Опитът показва, че производственият резултат е най-добър, когато работниците се чувстват и действат като членове на един екип, на един колектив. Всяка политика, която смущава и разединява колектива, неизбежно предизвиква сериозни затруднения. "Плановете за индивидуално стимулиране на работниците, които предвиждат допълнителни възнаграждения за отделни работници, носят повече вреда, отколкото полза... С много по-големи основания можем да очакваме, че схемите за групово стимулиране, в които допълнителното възнаграждение се базира върху работата на цялата бригада, включително на ръководителя... ще доведат до по-висока производителност и по-голямо удовлетворение от страна на работниците(9)."

34

Едно масово движение в подем привлича и запазва своите привърженици не със своето учение и обещания, а с възможността за бягство от тревогите, безплодието и безсмислието на индивидуалното съществуване. То лекува болезнено фрустрираните не с посвещаването им в абсолютната истина или премахвайки трудностите и неправдите, направили техния живот нещастен, а с освобождаването им от тяхната неудачна същност чрез обхващането и разтварянето им в едно добре споено и екзалтирано корпоративно цяло.

Следователно очевидно е, че за да успее, масовото движение още на най-ранен стадий трябва да създаде сплотена корпоративна организация, способна да погълне и интегрира всички желаещи. Безсмислено е да се съди за жизнеността на едно ново движение по това доколко е вярно неговото учение и доколко осъществими са неговите обещания. На оценка трябва да подлежи способността на създадената от него корпоративна организация бързо и тотално да абсорбира фрустрираните хора. В борбата между новите вероучения за доверието на масите печели онзи, който има по-съвършени колективни структури. От всички култове и философии, които са си съперничели в Римската империя, единствено християнството е успяло да развие от самото начало стегната организация. "Нито един от съперниците му не е притежавал толкова мощна и споена структура, каквато е притежавала църквата. Никой друг не е създавал у привържениците си такова чувство за принадлежност към едно здраво споено общество(10)." В надпреварата за надмощие болшевиките изпревариха всички други марксистки движения благодарение на своята здрава колективна организация. Национал-социалистите също печелят в конкурентната борба с другите "народни" движения, характерни за 20-те години, защото Хитлер отрано разбира, че едно набиращо сили масово движение никога не може да прекали, като отстоява и стимулира колективното единство. Той знае, че най-страстното желание на фрустрирания човек е "да принадлежи" към нещо и че не са нужни изключителни усилия и средства, за да се задоволи тази страст.

35

Най-благоприятната среда за подем и разпространение на масовите движения е онази, в която по една или друга причина някога монолитната корпоративна структура е в процес на разпадане. Християнството изживява своя подем и широко разпространение "във век, когато голям брой хора са прокудени от родните места. Компактните градове-дьржави частично се сливат в една голяма империя, а старите социални и политически групировки стават по-слаби или се разпадат(11)." Християнството прави най-големите си пробиви в големите градове, където живеят "хиляди, откъснати от своите корени индивиди, някои от тях роби или освободени роби, други - търговци, насила или доброволно отлъчени от своята традиционна жизнена среда(12)." В селските области, където общинният начин на живот е най-слабо засегнат, новата религия намира по-неблагоприятна почва. Селяните (раgani) и населяващите степите езичници-варвари най-дълго остават верни на древните култове. Подобна ситуация се наблюдава при подема на националистическите и социалистическите движения през втората половина на XIX век: "Изключителната мобилност и урбанизираността на населението през тези десетилетия предизвикват появата на изключително голям брой хора, откъснати от родните си земи, от местните традиции, обичаи и норми. Преживяващи дълбока икономическа несигурност и психологически трудности на приспособяването, тези хора са много податливи към демагогската социалистическа или националистическа пропаганда, или към двете заедно(13)."

Изглежда общото правило е, че когато един от моделите на корпоративното единство отслабва, тогава назряват условията за възникването на масово движение и за евентуалното бъдещо установяване на нова, по-жизнена форма на тясно единство. Когато една църква, която е била всемогъща, разхлаби своята хватка, по всяка вероятност ще изкристализират нови религиозни движения. Хърбърт Уелс отбелязва, че по времето на Реформацията хората "са се противопоставяли не на силата на църквата, а на нейната слабост... Антицърковните движения вътре и извън нея са се борили не за освобождаване от религиозния контрол, а за по-пълен и всеобхватен религиозен контрол." Ако религиозното чувство е подкопано от просвещението, зараждащото се движение ще бъде социалистическо, националистическо или расистко, френската революция, която също така е и националистическо движение, е реакция не срещу енергичната тирания на Католическата църква и на стария режим, а срещу тяхната слабост и неефективност. В тоталитарното общество, когато хората въстават, те се вдигат не срещу порочността на режима, а срещу неговата слабост.

Там, където корпоративният модел е силен, едно масово движение трудно намира опора. Родовообщинната сплотеност на евреите както в Палестина, така и сред еврейската диаспора, вероятно е била една от причините за слабия успех на християнството сред тях. Ако разрушаването на Йерусалимския храм е довело до нещо, това е затягането на комуналните връзки. Синагогата и конгрегацията получават голямата част от предаността, която преди е била насочена към храма и Йерусалим. По-късно, когато християнската църква става достатъчно силна, за да изолира евреите в гета, тя дава допълнителен тласък на тяхното сплотяване и по този начин неволно осигурява оцеляването и целостта на юдаизма през вековете. Надигащото се "просвещение" подкопава както ортодоксалността, така и границите на гетата. Внезапно и може би за първи път от времената на Йов и Еклесиаст, евреинът открива, че е личност, ужасно самотна в един враждебен свят. Нямаше колективен организъм, с който да се съедини и да изчезне. Синагогата и конгрегацията се бяха превърнали в съсухрени безжизнени вкаменелости, а традициите и предразсъдъците с двехилядолетна давност му пречеха да се интегрира напълно в нееврейските корпоративни структури. Така съвременният евреин стана най-автономната личност, а неизбежно - и най-фрустрираната. Затова не е чудно, че съвременните масови движения често намират в негово лице готов привърженик. Евреите препълниха пътищата, водещи към палиативите на фрустрацията - търговските далавери, посредничеството и миграцията. Евреинът с жар се зае да докаже ценността си като личност чрез материалните и творческите си постижения. Наистина оставаше една частица корпоративност, която той може да създаде около себе си със собствени усилия - семейството, и той извлече максималното от нея. Но в случая с европейския евреин Хитлер смаза и унищожи това единствено негово убежище в концентрационните лагери и газовите камери. По този начин сега повече от всякога евреите, особено в Европа, са идеалните потенциални привърженици на масовите движения. И почти провидение е, че в най-черните си дни евреинът е разполагал с ционизма, който да го поеме в корпоративната си прегръдка, да го успокоява и лекува от индивидуалната му изолация. Израел наистина е рядък вид заслон: той е дом и семейство, синагога и конгрегация, нация и революционна партия, събрани заедно.

Най-новата история на Германия също дава интересен пример за отношението между корпоративната сплотеност и податливостта към призивите на масовите движения. По времето на Вилхелм в Германия няма никаква вероятност за възникване на истинско революционно движение. Германците са доволни от централизирания авторитарен режим на кайзера и дори поражението им в Първата световна война не накърни любовта им към този режим. Революцията през 1918 г. е нещо изкуствено със слаба обществена подкрепа. Периодът на Ваймарската република за повечето от германците е време на недоволство и фрустрация. Привикнали към команди отгоре и уважение към властта, германците установяват, че хлабавият и непочтителен демократичен ред внася само объркване и хаос. Те с изненада разбират "че трябва да участват в управлението, да избират партия и да се произнасят по политически въпроси." В същото време те копнеят за едно ново корпоративно цяло, по-монолитно, всеобхватно и славно дори от кайзеровия режим. Третият райх надмина и най-горещите им молитви. Един път установен, Хитлеровият тоталитарен режим никога не е бил застрашен от масово непокорство или бунт. Докато управляващата нацистка върхушка е в състояние да поеме цялата отговорност и да взема всички решения, не съществува и най-малката възможност за възникването на какъвто и да било обществен антагонизъм. Такава опасност би могла да се появи само при смекчаване на нацистката дисциплина и тоталния контрол. Онова, което Дьо Токвил казва за тираничното управление, се отнася и за всички тоталитарни режими - моментът на най-голямата опасност настъпва за тях тогава, когато започнат да се реформират, т.е. когато започнат да показват либерални тендеции.

Друга и последна илюстрация на тезата, че ефективните колективни структури са имунизирани против заразата на масовите движения, но рушащите се колективни модели са най-питателната среда за тяхното зараждане, можем да намерим в отношението между колективния организъм, който наричаме армия, и масовите движения. Трудно може да се намери случай, когато една сплотена армия предизвиква възникването на религиозно, революционно или национално движение. Напротив, разпадането на една армия било то в резултат на нормален процес на демобилизация, или на дезертьорство и деморализация, е благодатна почва за едно, търсещо нови привърженици, масово движение. Човекът, току-що съблякъл униформата, е идеалният кандидат за посвещаване в новата вяра и е сред първите, които се присъедининяват към съвременните масови движения. Той се чувства самотен и загубен в свободния за всички цивилен живот. Отговорностите и несигурността на самостоятелния живот му тежат и го потискат. Той мечтае за сигурност, другарство, освобождаване от индивидуална отговорност, за нещо силно и тотално отличаващо се от конкурентното свободно общество около него. Всичко това той намира в братската и ентусиазирана атмосфера на набиращото сила масово движение.

(1) Arthur J. Hubbard, The Fate of Empires (New York: Longmans, Green & Company, 1913), p. 170.

(2) От Матея, 10:35:37.

(3) Пак там, 12:48, 49.

(4) Пак там, 8:22.

(5) Пак там, 10, 21.

(6) Kenneth Scott Latourette, The Chinese, Their History and Culture (New York: Macmillan Company, 1946), vol. 1, p. 79.

(7) Brooks Adams, The Law of Civilization and Decay (New York: Alfred A. Knopf, Inc., 1943), p. 142.

(8) Цит. no: Nicolas Zernov, Three Russian Prophets (Toronto: Macmillan Company, 1944), p.63.

(9) Peter E. Drucker, The Way to Industrial Peace, Karper's Magazine, Nov, 1946, p. 392.

(10) Kenneth Scott Latourette, A History of the Expansion of Christianity (New York: Harper & Brothers, 1937), Vol. I, p. 164.

(11) Пак там, с. 23.

(12) Пак там, с. 163.

(13) Carlton J. H. Hayes, A Generation of Materialism (New York: Harper & Brothers, 1941), p. 254.

(14) H.G.Wells, The Outline of History (New York: Macmillan Company, 1922), p. 719.

(15) Theodore Abel, Why Hitler Came into Power (New York: Prentice Hall, 1938), p. 150.

(16) Alexis de Tocqueville, op. cit., p. 152.

(17) По-подробно за ветераните виж параграф 38, а за отношението между армиите и масовите движения - параграф 64.