Част втора: ПОТЕНЦИАЛНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

Глава шеста: НЕУДАЧНИЦИТЕ

36

Неудачниците са фрустрирани с различна интензивност. На първо място това са временните неудачници: хората, които не са намерили мястото си в живота, но още се надяват, че ще го намерят. Юношите, безработните випускници на колежи, ветераните, новите имигранти и други подобни попадат в тази категория. Те са неспокойни, недоволни и преследвани от страха, че най-хубавите години от живота им отиват напразно, преди да са достигнали целта си. Затова са податливи на проповедите на масовите движения, но все още от тях невинаги се получават предани привърженици. Защото те не са безвъзвратно отчуждени от себе си и не се смятат за неизлечимо болни. За тях е лесно да започнат самостоятелен живот, изпълнен със смисъл и надежда. Най-малката проява на напредък и успех ги сдобрява със света и с тяхното собствено Аз.

Ролята на ветераните в подема на масовите движения беше засегната в параграф 35. Една продължителна война по всяка вероятност може да бъде последвана от период на социални вълнения и в страната победител, и в победената страна. Причината не е нито в отприщването на страстите и вкуса към насилие от военно време, нито в загубването на вярата в един социален ред, който не е могъл да избегне многобройните и безсмислени човешки и материални жертви. Това по-скоро се дължи на продължителното прекъсване на цивилния живот на милиони хора, мобилизирани в армията. За върналите се войници е трудно да влязат в ритъма на своя предвоенен живот. Приспособяването към мирния живот у дома е бавно и мъчително и страната се пренаселва с временни неудачници.

Така се оказва, че преходът от война към мир е по-критичен за установения обществен ред, отколкото преходът от мир към война(1).

37

Постоянните неудачници са онези, които поради липса на талант или поради някакъв непоправим дефект на тялото или ума не могат да постигнат нещо, за което цялото им същество жадува. Дори най-внушителното постижение в други области не може да ги удовлетвори. Каквото и да предприемат, то се превръща в страстно преследване, никога не се задоволяват с постигнатото. Те показват обстоятелството, че никога не можем да имаме достатъчно от онова, което всъщност не желаем и че бягаме най-бързо и стигаме най-далече, когато бягаме от себе си.

Постоянните неудачници могат да намерят спасение само в пълното откъсване от собственото им Аз. И те обикновено го намират като се разтварят в здраво споения колективен организъм на масовото движение. Отказвайки се от собствената си воля, мнение и амбиции, и насочвайки всичките си усилия в служба на някоя безсмъртна кауза, те най-после са освободени от доживотния каторжен труд, който никога не може да им донесе удовлетворение.

Най-неизлечимо фрустрираните, а следователно и най-разпалените сред постоянните неудачници, са онези с нереализирани мечти за творческа работа. В капана на безнадеждната страст попадат както тези, които са се опитвали да пишат, рисуват, композират и пр. и категорично са се провалили, така и онези, които са изпитали възторга на творчеството, но знаят, че това няма да се повтори, защото творческите им сили са пресъхнали. Нито слава, нито сила, нито богатство, нито дори монументални постижения в други области не могат да задоволят техния глад. Даже най-всеотдайното посвещаване на свещена кауза не винаги може да ги излекува. Техният неутолим глад продължава и от тях често стават най-крайните екстремисти, служещи на свещена кауза.

(1) Виж параграф 111