Част четвърта: НАЧАЛОТО И КРАЯ

Глава осемнадесета: ДОБРИ И ЛОШИ МАСОВИ ДВИЖЕНИЯ

НЕПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ И СТЕРИЛИТЕТ НА АКТИВНАТА ФАЗА

117

Тази книга разглежда главно активната фаза на масовите движения - фазата, оформена и доминирана от истинския вярващ. Именно през тази фаза всички разновидности масови движения често разкриват общите черти, които се опитахме да опишем. Сега вече бихме могли да кажем, че, колкото и благородна да е първоначалната цел на едно движение или колкото и благотворни да са крайните му резултати, активната му фаза неизбежно ще ни поразява като отблъскваща, да не кажем направо като тържество на злото. Фанатикът, олицетворяващ тази фаза, обикновено е непривлекателно същество. Той е безмилостен, самодоволен, лековерен, заядлив, дребнав и груб. Често е готов да жертва роднини и приятели в името на свещената си кауза. Абсолютното единство и готовността за саможертва, които придават непреодолима привлекателност на активното движение и му позволяват да предприема невъзможното, обикновено се постигат, като се жертва повечето от онова, което отделният индивид харесва и цени. Никое масово движение, колкото и възвишена да е вярата му и достойна да е каузата му, не може да бъде добро, ако активната му фаза се проточи и най-вече, ако продължи след като движението получи безспорен контрол над властта. Масовите движения, които смятаме за повече или по-малко ползотворни - от рода на Реформацията, пу-ританската, френската или американската революции, както и много национални движения през последните сто години - имат сравнително кратки активни фази, макар че и върху тях в по-голяма или по-малка степен личи отпечатъкът, оставен от фанатика. Лидерът на масовото движение, който облагодетелства своя народ и човечеството, знае не само как да започне движението, но и по подобие на Ганди - кога да прекъсне активната му фаза.

Там където едно масово движение запазва за поколения модела, оформен от неговата активна фаза (какъвто е случаят с войнствената християнска църква на Средните векове) или където последователното възкачване на фанатични новопокръстени постоянно засилва неговата ортодоксалност (какъвто е случаят с Исляма ), резултатът е ерата на стагнация - ера на мракобесието. Ако откриваме периоди на истинско творчество, свързано с масово движение, те почти винаги са периоди, или предшестващи, или по-често следващи активната фаза. При положение, че активната фаза на движението не се проточва и не е свързана със сериозни кръвопролития и разрушения, нейният завършек, особено ако е внезапен, често освобождава творчески взрив. Това като че ли е еднакво вярно и когато движението завърши с триумф (какъвто е случаят с холандското възстание), и когато приключи с поражение (какъвто е случаят с пуританската революция). Не идеализмът и страстта на движението са причината за културното възраждане, което може да го последва, причината е по-скоро внезапното отпускане на колективната дисциплина и освобождаването на индивида от задушаващата атмосфера на сляпа вяра и презрение към собственото Аз и настоящето. Понякога копнежът да се запълни празнотата, останала след загубата на свещена кауза, се превръща в творчески импулс.

Сама по себе си активната фаза е безплодна. Троцки знаеше, че "периодите на силно напрежение на обществените страсти оставят твърде малко място за съзерцание и размисъл. За всички музи - дори за плебейската муза на журнализма, въпреки здравите й хълбоци - времето на революция е трудно." От друга страна, Наполеон и Хитлер са били покрусени от анемичното качество на произведенията на литературата и изкуството, създавани през тяхната героична епоха, и са призовавали за шедьоври, достойни за великото им време. Не им е минавало и през ум, че атмосферата на активното движение спъва или задушава творческия дух. Милтьн, който през 1640 г. е един многообещаващ поет, с ръкописа на "Изгубения рай" в джоба си прекарва 20 безплодни години в писането на памфлети, потънал до гуша в "морето от шумове и прегракнали спорове" , което всъщност е била пуританската революция. След нейната смърт и след като изпада в немилост, той създава "Изгубения рай", "Намерения рай" и "Самсон-бореца".

118

Влиянието на активното масово движение върху творческия процес е дълбоко и многопластово: 1) Страстта, която то поражда, изсмуква енергията, която би могла да бъде насочена към творчески дела. Страстта влияе върху творческите способности по същия начин, както и разпуснатостта 2) Творческият процес е функция на напредъка, постиган от движението. Литературата, изкуството и науката трябва да бъдат пропагандатори и трябва да имат "практически измерения". Истински вярващият писател, творец или учен не твори, за да изрази себе си, да спаси душата си или да открие истината и красотата. Неговата задача според собствените му представи е да предупреждава, да съветва, да подтиква, да възпява и да разобличава. 3) Когато масовото движение отвори широко поле за действие (война, колонизация, индустриализация), изтича допълнително творческата енергия. 4) фанатизираното състояние на духа само по себе си може да задуши всякакво творчество. Презрението на фанатика към настоящето не му позволява да прозре колко сложен и уникален е животът. Нещата, които вълнуват твореца, му се струват или тривиални или загнили. "Нашите писатели трябва да маршируват в стегнати редици и онзи, който се отклони от пътя, за да бере цветя, прилича на дезертьор." Тези думи на Константин Симонов отразяват мисли и думи на фанатици от векове насам. Равинът Яков (първи век на нашата ера) казва: "Онзи, който върви по пътя... и прекъсва изучаването на Тората, казвайки: "Колко красиво е това дърво" или "Колко красиво е това разорано поле", извършва грях към собствената си душа." Свети Бернард от Клерво е бил в състояние да се разхожда по цял ден край Женевското езеро без изобщо да го забележи. В труда си "Усъвършенстване на изкуствата" Дейвид Хюм ни разказва за монах, "който, поради факта, че прозорците на неговата килия са били обърнати към чудна гледка, се споразумял с очите си никога да не поглежда в тази посока." Слепотата на фанатика е извор на сила (той не вижда никакви пречки), но причинява интелектуално безплодие и емоционална монотонност.

Фанатикът в същото време е умствено самонадеян и поради това - лишен от ново начало. Неговата самонадеяност се базира на убеждението, че животът и вселената се подчиняват на една проста формула - неговата собствена. Затова при него няма плодотворни интервали на търсене, когато разумът прилича на наситен разтвор, готов да кристализира в най-разнообразни нови реакции, нови комбинации и нови начала.

119

Когато едно активно масово движение е оригинално, то обикновено е оригинално с приложението и с мащабите. Принципите, методите, техниките, които масовото движение прилага и използва, обикновено са продукт на творческа дейност, извършена или все още продължаваща извън рамките на движението. Всички активни масови движения притежават онова безсрамно подражателство, което вече свързваме с японците. Дори в областта на пропагандата нацистите и комунистите са повече имитатори, отколкото откриватели. Те продават своята марка свещена кауза по начина, по който капиталистическият рекламен агент продава своята марка сапун или цигари. Много от онова, което ни изглежда ново в методите на нацистите и комунистите, идва от факта, че те управляват (или се опитват да управляват) огромни империи по начина, по който Форд или Дюпон управляват своите промишлени империи. Изглежда е вярно твърдението, че успехът на комунистическия експеримент винаги ще зависи от свободната творческа дейност извън комунистическия свят. Наглеците от Кремъл представят за великодушна отстъпка тезата, че комунизмът и капитализмът още дълго могат да съществуват съвместно. Всъщност, ако нямаше свободни общества извън орбитата на комунистическите, би могло да се наложи те да си ги създадат с укази.

(1)