Част трета: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И САМОЖЕРТВА

Глава четиринадесета: СПЛОТЯВАЩИ СИЛИ

ЕФЕКТИ НА ОБЕДИНЯВАНЕТО

102

Пълната унификация, дали чрез спонтанно отдаване, убеждение, насилие, от необходимост, от закоравял навик, или поради комбинация от тези причини, усилва онези наклонности и нагласи, които стимулират единството. Ние вече установихме, че сплотяването засилва предразположеността ни към омраза (параграф 77) и подражателство (параграф 82). Вярно е също така, че унифицираните индивиди са по-доверчиви и послушни от потенциалните правоверни, които все още са автономни личности. И макар да е вярно, че ръководството на колективното цяло обикновено поддържа омразата нажежена до бяло, поощрява подражанието и лековерието и стимулира покорството, истината е, че обединяването само по себе си, дори без да е подпомогнато от манипулациите на водачите, засилва реакциите, които действат като обединяващи сили.

Това на пръв поглед е изненадващ факт. Ние видяхме, че повечето сили на сплотяването произлизат от отвращението, което фрустрираният индивид изпитва към своето нежелано Аз и непоносимото си съществувание. Но истинският вярващ, който е напълно асимилиран в единния колективен организъм, вече не е фрустриран. Той е намерил нова идентичност и нов живот. Той е един от избраните, подкрепяни и закриляни от непобедими сили, чието предначертание е да наследят света. Неговото състояние на духа е напълно противоположно на това на фрустрирания индивид и въпреки това той проявява с нарастваща сила всичките реакции, свидетелстващи за вътрешно напрежение и несигурност.

Какво става с унифицирания индивид?

Обединяването е по-скоро процес на отнемане, отколкото на добавяне. За да бъде асимилиран от колективната среда, един човек трябва да бъде лишен от всички свои индивидуални различия. Той трябва да бъде лишен от свободен избор и независимо съждение. Много от естествените прегради и импулси трябва да бъдат потиснати или притъпени. Всичко това е отнемане. Елементите, които видимо се добавят - вяра, надежда, гордост, увереност - имат всъщност отрицателен знак. Екзалтацията на правоверния не се дължи на натрупаната сила и мъдрост, а на чувството за избавление: той се освобождава от безсмисленото бреме на автономното съществуване. ("Ние, германците, сме толкова щастливи. Ние сме свободни от свободата.") (1) Неговото щастие и сила на духа се дължат на това, че той вече не е той, защото се е отървал от собственото си Аз. Атаките срещу личността му не могат да го засегнат. Неговата твърдост, когато попадне в ръцете на неумолим враг или е изправен пред жестоки изпитания, превъзхождат издръжливостта на автономната личност. Но тази непобедимост зависи от спасителното въже, което го свързва с колективното цяло. Докато се чувства само част от това цяло, той е несломим и безсмъртен. Целият му плам и фанатизъм следователно са вкопчени в това спасително въже. Неговото желание за пълно единение е по-силно от неясния копнеж на фрустрирания да избяга от непоносимото си Аз. Фрустрираният индивид все още има избор: той може да се сдобие с нов живот не само ставайки част от корпоративното цяло, но и като промени своята среда, отдавайки се от все сърце на някакво всепоглъщащо начинание. Унифицираният индивид няма избор. Той трябва да се държи плътно към колективното цяло или като паднало листо ще бъде отнесен от вятъра и ще увехне. Съмнително е дали отлъченият от църквата свещеник, изключеният от партията комунист или ренегатьт-шовинист някога ще намерят спокойствие като автономни личности. Те не могат да съществуват самостоятелно, те трябва да прегърнат нова кауза и да се "закачат" за нова група.

Истинският вярващ е вечно неустановен, вечно несигурен.

103

От интерес е да отбележим средствата, с които масовото движение задълбочава и увековечава индивидуалната недоразвитост на своите привърженици. Като издига догмата над разума, то пречи на индивида да се убеди в способността си да мисли самостоятелно. Икономическата зависимост се поддържа чрез централизирането на икономическата власт и съзнателното създаване на недостиг на най-необходимите средства за живот. Социалната самостоятелност се спира с претъпканите жилища или комунални квартири и чрез принудителното всекидневно участие в публични мероприятия. Безмилостната цензура на литературата, изкуството, музиката и науката пречи дори на малцината творци да водят самостоятелен живот. Насажданата преданост към църквата, партията, страната, водача и вярата също поддържа състоянието на незрялост. Всяка преданост е като самотен елемент, който задължително трябва да легне в гнездото си на някакъв по-голям външен детайл.

По този начин хората, възпитани в атмосферата на масовите движения, се оформят като незавършени и зависими човешки същества дори когато имат заложбите на самостоятелни личности. И макар че фрустрацията им е чужда и да нямат поводи за недоволство, те проявяват характера на хора, жадуващи да загубят себе си, и да се отърсят от едно съществуване, което е непоправимо съсипано.

(1) Това са думи на млад нацист пред И.А.Р. Уайли малко преди началото на Втората световна война; цит. по: I.A.R. Wylie, The Quest of Our Lives, Reader's Digest, May, 1948, p.2.