Част трета: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И САМОЖЕРТВА

    Глава четиринадесета: СПЛОТЯВАЩИ СИЛИ

    ПОДОЗРЕНИЕ

    100

    Както се убедихме, макар че се състоят главно от страх и зла умисъл, отровните секреции на фрустрирания разум действат по един чудесен начин като свързващо вещество, превръщащо огорчените и недоволните в едно сплотено цяло. Подозрението също е съставка на тази отровна тиня и също може да действа като сила на сплотяване.

    Осъзнаването на собствените им пороци и недостатъци кара фрустрираните да търсят зла воля и подлост у другите хора. Презрението към самия себе си, колкото и неопределено и неясно да е то, изостря погледа ни за недостатъците на другите. Ние обикновено се стараем да открием в другите онези недостатъци, които прикриваме в себе си. Затова, когато фрустрираните се съберат в едно масово движение, въздухът е пропит от подозрение. Слухтене и шпиониране, напрегнато следене и напрегнато чувство, че си следен - изненадващото е, че тази патологична подозрителност в редовете на движението не води към разкол, а към пълно единомислие и подчинение. Знаейки, че са под постоянно наблюдение, правоверните се стараят да избегнат подозрението като ревностно се придържат към предписаните правила на поведение и мнения. Строгата ортодоксалност е продукт колкото на пламенната вяра, толкова и на взаимното подозрение.

    Масовите движения широко използват подозрението в своя механизъм за господство. На редовите членове на нацистката партия е било внушавано, че са под непрекъснато наблюдение, и те са били държани постоянно в състояние на страх и гузна съвест (1). Изглежда, че във всички масови движения страхът е закон - страх от съседите, страх от приятелите и дори от близките. Периодично и съзнателно невинни хора са обвинявани и жертвани, за да се подклажда недоверието. Подозрителността се изостря още повече, като всяка опозиция вътре в редиците се асоциира с врага, който заплашва движението отвън. Този враг - задължителният зъл демон на всяко масово движение - е вездесъщ. Той заговорничи и отвън, и отвътре сред правоверните. С неговия глас говори всеки опозиционер, а всеки разколник е негово подставено лице. Ако нещо в движението не върви както трябва, то се дължи на неговите козни. Свещен дълг на истинския вярващ е да бъде бдителен. Той постоянно трябва да е нащрек за саботьори, шпиони и предатели.

    101

    Колективното единство не е резултат от братската любов на правоверните един към друг. Истинският вярващ е предан на цялото - църквата, партията, нацията, а не на своите другари по вяра. Истинска лоялност на едни индивиди към други е възможна само в едно слабо структурирано и относително свободно общество. Така както Авраам е готов да принесе в жертва единствения си син, за да докаже своята вярност на Йехова, всеки фанатичен нацист или комунист трябва да е готов да пожертва роднини и приятели, за да засвидетелства пълното си подчиняване на свещената кауза. Активното масово движение вижда в личните кръвни и другарски връзки заплаха за монолитната си сплотеност. Затова взаимната подозрителност сред редовите членове е не само напълно съвместима с корпоративната мощ, но дори можем да кажем, че е нейна предпоставка. "Когато хора със силни убеждения и силни страсти се съюзяват, те гледат един на друг с подозрение и черпят силата си от него; защото взаимното недоверие създава взаимен страх и ги свързва като с железни вериги, предотвратявайки дезертьорството и крепейки ги в момент на слабост." (2)

    Страховитата сила на истинските масови движения се дължи отчасти на факта, че саможертвата, която те насърчават, включва и жертване на част от чувството за морал, обуздаващо и ограничаващо човешката ни природа. "Нашето усърдие прави чудеса, когато укрепва предразположеността ни към омраза, жестокост, честолюбие, алчност, злословие и непокорство." (3)

    (1) Пак там, с. 40.

    (2) Ernest Renan, Antichrist (Boston: Roberts Brothers, 1897), p. 381

    (3) Montaigne, Essays, Modern Library Edition (New York: Random House, 1946), p. 374.