Част трета: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И САМОЖЕРТВА

Глава четиринадесета: СПЛОТЯВАЩИ СИЛИ

ДЕЙСТВИЕ

96

Действието е обединяващ и унифициращ фактор. Съществува по-слаба индивидуална определеност при истинските хора на действието - строителя, войника, спортиста и дори учения, отколкото при мислителя или при онези, чиито творчески пориви извират от единението им със собственото Аз. У енергичните и предприемчиви хора има нещо недоразвито и неоформено. Човек никога не е готов за действие, ако не се е отърсил от своето индивидуално обособено Аз. Дейният народ има склонност към еднообразие. Трудно е да се допусне, че без мащабните действия за завоюването на континента нашата нация от имигранти щеше да достигне тази по разителна еднородност за толкова кратко време. Тези, които бяха дошли в тази страна, за да действат (да "правят" пари), се американизираха по-бързо и цялостно от онези, които бяха дошли, за да постигнат някакъв възвишен идеал. Първите усетиха незабавно близостта си с милионите, отдадени на същото занимание. Сякаш встъпваха в някакво братство. Те твърде рано бяха разбрали, че за да успеят, трябва да се смесят със себеподобните си, да правят, каквото правят другите, да научат техния език и да играят същата игра. Нещо повече, лудата надпревара, в която се включиха, спря развитието на техните личности, а без обособена индивидуалност те не бяха в състояние, дори ако го бяха пожелали, ефикасно да се противопоставят на влиянието на новото им обкръжение (1). От друга страна, онези, които бяха пристигнали в тази страна, за да постигнат някакъв идеал (свобода, справедливост, равенство), съпоставяха действителността в новата земя със своите идеали и откриваха, че тя е далеч от желаното. Те смятаха, че я превъзхождат, и по неизбежност се чувстваха изолирани от новото обкръжение.

97

Хората на умствения труд рядко работят добре в екип, докато между хората на действието обикновено лесно се изгражда дух на другарство. Колективната дейност се среща рядко при интелектуалните или художествените начинания, но е честа и почти неизбежна сред хората на действието. Повикът "Хайде да съградим град и кула, висока до небето (2) , е винаги зов за обединени действия. Комунистическият комисар на промишлеността вероятно има много повече общи черти с капиталистическия индустриалец, отколкото с някой комунистически теоретик. Истинският Интернационал е интернационалът на действието.

98

Всички масови движения използват действието като средство за унифициране. Конфликтите, които масовото движение търси и подклажда, му служат не само за да разгроми противниците си, но и за да лиши своите последователи от индивидуалност, служат за по-лесното им разтваряне в колективната среда. На същите цели служат и усвояването на нови земи, изграждането на нови градове, широкообхватните изследователски програми и големите промишлени проекти. Дори обикновеното маршируване може да служи като унифициращо средство. Нацистите широко използваха тази всъщност абсурдна дейност. Херман Раушнинг, който отначало смятал, че безкрайното маршируване е безсмислено пилеене на време и енергия, по-късно призна неговия тънък ефект. "Маршируването отклонява мислите на хората. Маршируването убива мисълта. Маршируването е край на индивидуалността." (3)

Зовът за действие, отправен от масовото движение, поражда пламенния отклик на фрустрираните, защото в действието те виждат лек за всички свои болки. То им носи забрава и им дава чувство за цел и стойност. Както изглежда, фрустрацията се дължи преди всичко на неспособността да се действа и най-фрустрирани са онези, чиито дарования и темперамент са ги въоръжили идеално за действен живот, но са осъдени от обстоятелствата да гният в безделие. Как иначе да си обясним изненадващия факт, че хора като Ленин, Троцки, Мусолини и Хитлер, след като са прекарали по-голямата част от живота си в празни приказки по кафенета и събрания, внезапно се проявяват като най-способните и неуморни хора на действието в своята епоха?

99

Вярата организира и въоръжава човешката душа за действие. Да владееш единствената истина и никога да не се съмняваш в собствената си правота; да чувстваш, че имаш подкрепата на някаква загадъчна и тайнствена сила, била тя Бог, съдба или законите на историята; да си убеден, че твоите противници са въплъщение на злото и трябва да бъдат сразени; да се опиваш от себеотрицанието си и верността си към дълга - всичко това е великолепно потвърждение на способността ти за решителни и безмилостни действия във всяка област. Пеещите псалми войници, пионери, бизнесмени и дори спортисти са доказали, че са страховита сила. Революционният и националистическият ентусиазъм постигат сходен резултат: те също могат да превърнат плахите и пасивни хора в бойци и строители. Тук следователно откриваме още една причина за необходимостта от масово движение при модернизирането на изостанали или стагниращи страни.

Изключителната пригодност на истинския вярващ за деен живот обаче може да бъде не само опора, но и опасност за перспективите на масовите движения. Като откриват широки простори за трескава дейност, те могат да ускорят своя край. Успешната дейност се превръща постепенно в самоцел. Тя изцежда енергията и страстта в своите собствени канали. Вярата и свещената кауза, вместо да бъдат върховна цел, се превръщат в обикновена смазка за машината на действието. Истинският вярващ, който успява във всичко, което върши, придобива увереност в себе си и се помиря-ва със собственото Аз и настоящето. Той вече не вижда спасението си в сливането с корпоративното цяло и превръщането си в анонимна частица без своя воля, мнение и отговорност. Той търси и намира спасението си в действието, доказвайки собствената си стойност и налагайки личното си превъзходство. Действието не може да го отведе към самоосъществяване, но той с готовност намира в него оправдание за себе си. Ако той все още се придържа към своята вяра, то е само защото това усилва самочувствието му и узаконява неговия успех. Ето защо привикването към непрекъснати успешни действия е фатално за колективистичния дух. Най-нерелигиозният, най-нереволюционният и най-малко шовинистичният е вероятно онзи народ, който е изцяло обхванат от действие. Социалната стабилност и политическата и религиозна търпимост на англосаксонските народи се дължат в немалка степен и на обстоятелството, че те са богато надарени с воля, умения и възможности за действие. Действието служи при тях като заместител на масовите движения.

Вярно, ако пътищата за действие бъдат напълно блокирани от дълбока криза или военно поражение, съществува и постоянната опасност произтичащата от това фрустрация да е толкова силна, че всяко нововъзникнало масово движение да намери готова среда за своето разпространение. Експлозивната ситуация в Германия след Първата световна война се дължеше отчасти на бездействието, наложено на едно изключително добре подготвено и жадуващо за действие население. Хитлер му създаде масово движение. Но това, което вероятно бе още по-важно, той откри пред тях неограничени възможности за трескави, непрестанни и грандиозни дела. Нищо чудно, че бе приветстван като Спасител.

(1) Виж параграфи 78 и 80.

(2) Битие, 11:4.

(3) Hermann Rauschning, The Revolution of Nihilism (Chicago: Alliance Book Corporation, 1939), p. 48.