Част трета: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И САМОЖЕРТВА

Глава четиринадесета: СПЛОТЯВАЩИ СИЛИ

ВОДАЧЕСТВО

89

Независимо какво мислим за ролята на водачите за възникването и възхода на масовите движения, няма съмнение, че те не могат да създадат условията това да стане възможно. Те не могат с магическа пръчка да извадят движението от пустотата. Трябва да има готовност за следване и подчинение, както и силна неудовлетвореност от нещата, такива каквито са, преди движението и неговият водач да могат да се появят. Докато условията още не са узрели, потенциалният водач, каквито и дарби да има, неговата свещена кауза, колкото и въздействаща да е тя, остават без последователи. Първата световна война и нейните последици подготвиха почвата за надигането на болшевишкото, фашисткото и нацисткото движение. Ако войната беше предотвратена или поне отложена с едно-две десетилетия, съдбата на Ленин, Мусолини и Хитлер нямаше да бъде по-различна от съдбата на блестящите заговорници и агитатори от XIX век, които така и не успяха да превърнат честите размирици и кризи по тяхно време в пълнокръвни масови движения. Нещо е липсвало. Преди преломните събития от Първата световна война европейските маси не бяха напълно отчаяни от своето настояще и не бяха склонни да го жертват в името на един нов живот и един нов свят. Дори водачите националисти, които имат по-добра участ от революционерите, не успяха да направят от национализма онази популярна свещена кауза, в която той се превърна след това. Както изглежда войнственият национализъм и войнствената революционност са връстници.

Във Великобритания потенциалният водач (Чърчил) също е трябвало да чака, докато дойде времето да изиграе своята роля. През 30-те години той вече успява да привлече вниманието на хората и думата му се чува. Но липсва все още желанието да бъде следван. Едва когато бедствието разтърсва страната из основи и прави обособеното й независимо съществуване невъзможно и безсмислено, Чърчил зае мястото, което му се полага. В живота на всички велики водачи има един, често пъти доста продължителен период на изчакване зад кулисите, преди да излязат на сцената в онзи момент, който по-късно ще оценим като решаващ за развитието на масовото движение. Случайността и действията на другите трябва да подготвят сцената, за да излязат на нея и да започнат да играят своята роля. "Личността, която изпъква и се налага в определен исторически момент, изглежда е само последното от цяла поредица събития."

90

След като сцената веднъж е подготвена, появата на някой изключителен водач е неизбежна. Без него не може да има никакво движение. Узряването на времето не ражда автоматически масово движение, нито пък то може да се излюпи от избори, закони и административни служби. Ленин бе човекът, който насочи потока от събития в руслото на болшевишката революция. Ако той беше умрял в Швейцария или на път за Русия през 1917 г., почти сигурно е, че останалите видни болшевики щяха да се включат в коалиционното правителство. Резултатът щеше да бъде една повече или по-малко либерална република, управлявана главно от буржоазията. В случаите с Мусолини и Хитлер фактите са още по-убедителни: без тях нямаше да има нито фашистко, нито нацистко движение.

Неотдавнашните събития в Англия също показват колко е наложително присъствието на надарен водач, за да може масовото движение да изкристализира. Ако начело на лейбъристкото правителство стоеше истински лидер (да речем един социалистически Чърчил), той щеше да започне смелите реформи и национализация в пламенната атмосфера на едно масово движение, а не в прозаичната сивота на социалистическото благоразумие. На британския работник той би отредил ролята на героичен производител и пионер на истинския научен индустриализъм. Той би накарал британците да почувстват, че тяхната главна задача е да покажат на целия свят, най-вече на Америка и Русия, какво може да направи със съвременните производствени методи една истински цивилизована нация, която е освободена както от бъркотията, прахосничеството и алчността на капиталистическото управление, така и от византийството, варварството и невежеството на болшевишката бюрокрация. Той би съумял да вдъхне у британския народ същата гордост и надежда, която го е крепяла и през най-мрачните часове на войната.

За да се обединят и мобилизират съществуващите нагласи и импулси на хората в колективния порив на масовото движение, са нужни желязната воля, решителността и прозорливостта на изключителния водач. Лидерът олицетворява убедеността на вярата, дързостта и величието на силата. Той изразява и утвърждава натрупалото се във фрустрираните души негодувание. Той разпалва въображението с видението за пленителното бъдеще, за да оправдае жертването на преходното настояще. Той изгражда целия въображаем свят на играта "наужким", която е задължителна за постигането на саможертва и единодействие. Той събужда ентусиазма на съпричастността - чувството за освобождаване от дребното и безсмислено индивидуално съществуване.

Какви качества са необходими за подобна роля?

Изглежда изключителната интелигентност, благородният характер и оригиналността не са нито задължителни, нито дори препоръчителни. Главните изисквания видимо са: дързост и желание за противопоставяне; желязна воля; фанатична убеденост, че притежаваш единствената истина; вяра в собствената съдба и добрия шанс; способност страстно да мразиш; презрение към настоящето; лукаво познаване на човешката природа; пристрастие към символиката (спектаклите и церемониите); безгранична наглост (незачитане на принципи, ангажименти и правила); осъзнаване, че най-дълбоката вътрешна потребност на последователите е чувството за съпричастност и че то никога няма да е достатъчно задоволено; умение да се спечели и задържи абсолютната преданост на група талантливи и способни съратници. Последното качество е едно от най-съществените и най-непостоянните. Тези свръхестествени възможности на водача се проявяват не толкова във влиянието, което той упражнява върху масите, колкото в неговата способност да доминира с почти хипнотична сила върху малка група от способни хора. Тези хора трябва да са безстрашни, горди, умни и способни да организират и осъществяват големи начинания, но в същото време изцяло да се подчиняват на волята на водача, да черпят вдъхновение и енергия от него и да се гордеят с това подчинение.

Не всички от изброените качества са еднакво важни. Най-решаващите за един лидер на масово движение са дързостта, фанатичната вяра в някаква свещена кауза, съзнанието какво значение има колективистичната сплотеност и преди всичко способността да поражда ревностна преданост в група способни помощници. Провалът на Троцки като водач идва от пренебрегването на, или по-вероятно от неспособността му да създаде, механизъм от кадърни и предани помощници. Той не е будил лични симпатии, а когато е успявал, не е бил в състояние да ги задържи Негов недостатък е и неизкорененото уважение към отделния човек, особено към твореца. Троцки не вярва в греховността и безплодността на автономното индивидуално съществуване и не схваща решаващото значение на чувството за съпричастност. Сун Ятсен "привлече... извънредно много способни и предани последователи, разпалвайки тяхното въображение с представите си за нов Китай и изисквайки преданост и саможертва." Изглежда че за разлика от него Чан Кайши не е притежавал нито едно от най-важните за един водач на масово движение качества. От друга страна, Де Гол несъмнено е човек, който заслужава внимание в това отношение. Поради своето раболепие пред Сталин и Политбюро ръководителите на комунистическите партии извън Русия не могат да придобият статута на истински водачи. Те си остават просто способни помощници. Днес, за да стане комунизмът ефикасно масово движение в някоя западна страна, трябва да се случи едно от двете противоположни неща. Или личността на Сталин трябва да стане толкова осезаема и непосредствена, че да действа като катализатор, или местните комунистически партии да се освободят от опеката на Русия и по подобие на Тито да парадират с противопоставянето си както на капитализма, така и на сталинизма. Едва ли Ленин щеше да упражни своето съдбоносно влияние върху хода на събитията в Русия, ако той беше емисар на вожд и политбюро, намиращи се в някаква далечна чужда страна.

91

Примитивните идеи, издигнати от мнозина успели водачи на съвременни масови движения, ни карат да смятаме, че известната елементарност и незрялост на ума е също предимство на лидерите. Но един Ейми Макфърсън или един Хитлер спечелиха и завладяха своите последователи не с интелектуалния си примитивизъм, а с безграничната си самоувереност, която ги подтикна да отпуснат юздите на своите абсурдни идеи. Един наистина мъдър водач, който би се осмелил да доведе докрай развитието на своите идеи, би имал същите шансове за успех. Качеството на идеите изглежда играе второстепенна роля при ръководителите на масовите движения. Важен е арогантният жест, пълното пренебрежение към мнението на другите, едноличното предизвикателство към света.

Шарлатанството в известна степен е задължително условие за ефикасно водачество. Не може да има масово движение без целенасоченото изопачаване на фактите. Никакво реално предимство, колкото и солидно да е то, не може да задържи последователите и да ги направи фанатизирани и предани до смърт. Водачът трябва да бъде практик и реалист и в същото време да използва езика на ясновидеца и идеалиста.

Оригиналността не е задължително качество за големия водач на масово движение. Една от най-поразителните черти на водачите на успешни масови движения е тяхната готовност да подражават и на приятели, и на врагове и на минали, и на съвременни модели. Дързостта, безусловно необходима за този род водачи, намира израз не само в наглото отправяне на предизвикателства към света, но и в най-безцеремонното подражателство. Вероятно разковничето за успешна кариера е безграничната способност за подражание, праволинейното следване на един модел. Тази прекомерна способност да имитира сочи, че нашият герой не притежава напълно развито и осъществено Аз. Много от характерните черти и качества на личността в него са рудиментарни или потиснати. Силата му се корени в неговата предубеденост и наличието на един-единствен отдушник.

92

Пълният отказ от отделното собствено Аз е предпоставка за постигане на единство и готовност за саможертва Едва ли този отказ може да се постигне по-директно, отколкото чрез насаждане и възвеличаване на сляпо подчинение. Когато Сталин принуждава учените, писателите и художниците да пълзят по корем, да се отричат от собствените си възгледи и да се държат, сякаш са напълно лишени от интелигентност, чувство за красота и нравствени принципи, той не просто дава воля на садистичните си импулси, а утвърждава официално по най-убедителен начин върховната добродетел на сляпото подчинение. Всички масови движения поставят подчинението сред най-висшите добродетели редом с вярата: "Единството на умовете изисква не само съвършено съгласие относно Вярата, но и пълно смирение и подчинение пред волята на Църквата и Римския папа като пред самия Господ." Подчинението е не само пръв закон божи, но и първа догма на революционната партия и пламенния национализъм. Принципът "не разсъждавай!" се смята от всички масови движения за признак на силен и щедър дух.

Безредиците, кръвопролитията и разрушенията, които бележат пътя на надигащото се масово движение, ни карат да мислим, че последователите на движението са по природа груби и разюздани. Всъщност масовата жестокост не винаги е сбор от отделни прояви на индивидуална разюзданост. Индивидуалната агресивност се бунтува против обединените действия и кара отделния човек сам да нанася удара. Тя ражда на бял свят пионера, авантюриста и бандита. Истинският вярващ, независимо от това, колко груби и буйни са неговите действия, е в основата си покорен и смирен човек. Новопокръстените християни, извършили погромите на Александрийския университет и линчували преподавателите, заподозрени в ерес, са били смирени членове на една монолитно сплотена църква. Комунистическият бунтар е робски член на своята партия. Както японските, така и нацистките погромаджии са били най-дисциплинираните хора на света. Американският работодател от Севера често открива, че фанатикът-расист от Юга, иначе толкова склонен към масово насилие, е почтителен и хрисим фабричен работник. И в армията той също така е изключително възприемчив към изискванията на дисциплината.

93

Хората, чийто живот е мизерен и несигурен, показват по-голямо желание да се подчиняват, отколкото хората, които са самостоятелни и уверени в себе си. За фрустрираните свободата от отговорност е по-привлекателна, отколкото свободата от ограничения. Те са готови да заменят своята независимост срещу освобождаване от бремето на собствената воля, самостоятелното вземане на решения и отговорността за неизбежния провал. Те с готовност се отказват да ръководят собствения си живот в полза на онези, които искат да го планират и да се разпореждат с него, поемайки цялата отговорност. Нещо повече, всеобщото подчинение на един върховен водач ги доближава към техния идеал за равенство.

По време на кризи, наводнения, земетресения, епидемии, депресии и войни изолираните индивидуални усилия са безрезултатни, затова хора с най-различно обществено положение и условия на живот са готови да се подчиняват и да следват лидера. Тогава подчинението остава единствената твърда опора в хаотичното съществуване от ден за ден.

94

Фрустрираните хора вероятно са и най-непоколебимите последователи на водачите. Заслужава да се отбележи, че при съвместни усилия най-несамостоятелните най-трудно се обезсърчават от поражението. Защото те се присъединяват към останалите в общото им начинание не толкова за да осигурят жадувания му успех, колкото за да избегнат индивидуалното поемане на вината в случай на неуспех. Когато общото начинание се провали, те са предпазени от онова, което ги плаши най-много - разкриването на техните лични недостатъци. Тяхната вяра остава незасегната и те са готови пламенно да се включат в пореден опит.

Фрустрираните следват един водач не толкова заради вярата си, че той ги води към обетованата земя, а поради непосредственото им усещане, че той ги отвежда далеч от тяхното нежелано Аз. Подчиняването на водача не е средство за постигането на целта, то е нейната реализация. Накъде ще ги поведе той е от второстепенно значение.

95

Съществува вероятно решаваща разлика между водача на масово движение и на лидера в едно свободно общество. В повече или по-малко свободното общество водачът може да запази своето влияние над хората само когато сляпо вярва в мъдростта и добротата им. Един второстепенен лидер, обладан от тази вяра, ще надживее първокласния лидер, който не я притежава. Това означава, че в свободното общество водачът следва хората дори когато ги ръководи. Той трябва, както бе казал някой, да установи къде отиват хората, за да може да ги води. Когато лидерът в свободното общество започва да презира хората, той рано или късно стига до погрешната и фатална теория, че всички хора са глупци, и неминуемо си докарва собственото поражение. Нещата са съвсем различни, ако лидерът е в състояние да използва безжалостно насилие. Когато водачът може, както при активните масови движения, да изисква сляпо подчинение, той може да действа, опирайки се на солидната и аргументирана теория, че всички хора са страхливци, да ги третира по съответния начин и да получава резултати.

Една от причините, поради които комунистическите водачи губят почва в нашите профсъюзи, е, че като следват партийната линия и тактика, те възприемат и съответната нагласа и прилагат похватите на водачите на масови движения в организация, съставена от свободни хора.

(1)