Част трета: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И САМОЖЕРТВА

Глава четиринадесета: СПЛОТЯВАЩИ СИЛИ

ПОДРАЖАНИЕ

78

Подражанието е един твърде съществен обединяващ фактор. Развитието на тясно сплотени групи е немислимо без налагането на еднообразие. Единомислието и Gleichschaltung (1), високо ценени от всяко масово движение, се постигат колкото чрез послушание, толкова и с подражание. Самото послушание се състои също толкова в подражаването на даден пример, колкото и в следването на дадените предписания.

Макар че способността за подражание присъства у всички хора, при някои тя може да бъде по-силна, отколкото при други. Въпросът е дали фрустрираните, които - загатнахме това в параграф 43 - не само проявяват склонност към обединени действия, но и разполагат с механизъм за тяхното осъществяване, са особено склонни към подражание. Съществува ли връзка между фрустрацията и готовността за подражание? Дали имитацията по някакъв начин не е средство да се избегнат страданията, които терзаят фрустрираните?

За фрустрираните хора основното бреме е съзнанието на дефектното, безплодно Аз, а тяхното главно желание е да се измъкнат от това нежелано Аз и да започнат нов живот. Те се опитват да осъществят това желание или като намерят нова идентичност, или като заличат и прикрият своята индивидуална определеност: и двете цели се постигат чрез подражание.

Колкото по-малко удовлетворение получаваме от това да бъдем самите себе си, толкова по-голямо е желанието ни да бъдем като другите. Ето защо ние сме по-склонни да подражаваме на онези, които са различни от нас, отколкото на онези, които са почти като нас, на онези, от които се възхищаваме, а не на онези, които презираме. Показателна в това отношение е склонността към подражателство на потиснатите (например негрите и евреите).

Що се отнася до заличаването и прикриването на собственото Аз, то се постига единствено чрез подражание - като заприличаш колкото се може повече на другите. Желанието за свързаност е отчасти и желание да изгубиш себе си.

Най-сетне, неувереността в себе си, която е типична за фрустрираните, също стимулира тяхното подражателство. Колкото по-малко се доверяваме на своите съждения и късмета си, толкова по-готови сме да следваме примера на другите.

79

Дори простият отказ от собствено Аз, без да е придружен от търсене на нова идентичност, може да доведе до повишена степен на подражание. Отхвърленото Аз престава да утвърждава претенциите си за индивидуална обособеност и няма нищо, което да се противопостави на склонностга към копиране. Положението не е различно от това при децата и недиференцираните възрастни, където липсата на обособена индивидуалност оставя съзнанието без защита срещу външни влияния.

80

Чувството за превъзходство противодейства на подражанието. Ако милионите имигранти, дошли в Америка, бяха хора с чувство за превъзходство - че са елитът на страните, от които идват - вместо САЩ щеше да има мозайка от езикови и културни групи. Само благодарение на факта, че мнозинството имигранти принадлежаха към най-ниските и най-бедните класи, към презираните и отритнатите, тези хетерогенни милиони се смесиха толкова бързо и докрай. Те пристигат тук с пламенното желание да захвърлят идентичността от Стария свят и да се преродят за нов живот; и те от само себе си са снабдени с безкрайна способност да подражават и да възприемат новото. Странните и удивителни особености на новата страна по-скоро ги привличат, отколкото отблъскват. Те мечтаят за нова идентичност и нов живот - и колкото по-необичаен е новият свят, толкова повече съответства той на техните наклонности. Вероятно за не-англосаксонците необичайният език е бил допълнителна примамка. Необходимостта да се научиш да говориш нов език засилва илюзията, че си роден отново.

81

Подражанието често пъти е най-прекият път за намиране на решение. Ние копираме, когато нямаме склонност, способност или време да разработим независимо решение. Хората, които бързат, са склонни да подражават в по-голяма степен от хората, които разполагат със свободно време. Привързаността по този начин често поражда еднообразие. А при съзнателното сливане на индивидите в една компактна група, нестихващата активност би трябвало да играе значителна роля.(2)

82

Уеднаквяването само по себе си, независимо дали е постигнато чрез убеждаване, принуда или спонтанна капитулация, е склонно да усилва подражателските способности. Цивилният, призован в армията, с превръщането си в член на сплотено военно поделение, става по-голям подражател, отколкото е бил в гражданския си живот. Унифицираният индивид няма обособено Аз, той е перманентно непълноценен и незрял, поради което не е в състояние да се съпротивлява срещу външните влияния. Подчертаната подражателност на представителите на примитивните племена и народи вероятно се дължи в по-малка степен на тяхната примитивност и повече на факта, че те обикновено са членове на сплотени племенни кланове и групи.

Готовността за подражание на унифицираните последователи е както предимство, така и заплаха за масовото движение. Вярващите лесно се водят и моделират, но те също така са извънредно податливи на чужди влияния. Човек остава с впечатлението, че напълно унифицираните групи лесно се отклоняват от правия път и покваряват. Проповедите на всички масови движения са изпълнена с предупреждения срещу копирането на чужди модели и "взаимстването на всички техни мерзости." Подражаването на външни лица се заклеймява като предателство и вероотстьпничество. "Онзи, който подражава на чужденци, извършва lese-nation [обида срещу нацията - б.а.] и носи същата вина като шпионите, които пускат врага през задната врата." (3) За да се откъснат вярващите от общуване с безверници се използват всевъзможни начини. Някои масови движения стигат дотам, че отвеждат своите последователи в пустиня, за да си осигурят необезпокояваното от никой насаждане на нов начин на живот.

Презрението към външния свят е, разбира се. най-ефикасната защита срещу разрушителното подражание. Активното масово движение обаче цени омразата повече от пасивното презрение; а омразата не само че не задушава подражанието, но често го подклажда (виж параграф 73). Само в случаите на малки корпоративни организации, обградени с море от чужденци и твърдо решени да съхранят своята обособеност, презрението се използва като изолатор. То води към недостъпност, която е негостоприемна за новопокръстените.

Подражателството на отделните членове придава на сплотената група голяма гъвкавост и приспособимост. Тя може да възприема нововъведения и да променя ориентацията си с поразителна лекота. Бързата модернизация на сплотена Япония или Турция контрастира поразително с бавната и мъчителна адаптация към новия живот в Китай, Иран и други страни, които не се вдъхновяват от духа на единството. Напълно обединената Съветска Русия има по-голям шанс да възприеме нови методи и нов начин на живот, отколкото хлабаво организираната царска Русия. Също така е очевидно, че един първобитен народ с непокътната колективна организация по-лесно може да се модернизира от един народ с рушаща се племенна или общинна организация. (4)

(1) Едновременното колективно "превключване" към някакво единно действие - б. р.

(2) Виж параграфи 96 и 98.

(3) Това са думи на министъра на образованието на Италия, изказани през 1926 г.; Цит. по: Julien Benda, The Treason of the Intellectuals (New York: William Morrow Company, 1928), p. 39.

(4) Виж параграф 33 за едно друго гледище по същия въпрос.