Част първа: ПРИТЕГАТЕЛНАТА СИЛА НА МАСОВИТЕ ДВИЖЕНИЯ

Глава втора: ТЪРСЕНЕ НА ЗАМЕСТИТЕЛИ

7

Има фундаментална разлика между притегателната сила на едно масово движение и на една организация с практическа насоченост. Организацията с практическа насоченост предлага възможности за индивидуален напредък и привлича главно хора, преследващи личния си интерес. От друга страна, масовото движение, особено в своята активна, възходяща фаза, привлича не онези, които възнамеряват да укрепят и издигнат драгоценното си Аз, а онези, които жадуват да се освободят от него като нещо нежелано. Масовото движение привлича и задържа привърженици не защото може да задоволи стремежа към личен напредък, а защото може да задоволи страстното желание за себеотричане.

Хората, които смятат живота си за безвъзвратно съсипан, не могат да намерят достойна цел в индивидуалното си развитие. Перспективите за лична кариера не могат да ги подтикнат към мощно усилие, нито пък да вдъхнат у тях вяра и беззаветна преданост. Те разглеждат личния интерес като нещо порочно и лошо, понякога нечисто и носещо нещастие. сичко, което се предприема в името на Аза, изглежда предварително обречено. Нищо вкоренено и намиращо оправдание в Аза не може да бъде добро и благородно. Техният най-съкровен копнеж е за нов живот, за прераждане, а в случай че това не стане - за шанс да придобият нови начала на своите гордост, увереност и надежда, на чувството за цел и смисъл чрез отьждествяване с някаква свещена кауза. Активното масово движение им предлага добри възможности за постигане и на едното, и на другото. Ако те се присъединят към движението като пълноценни предани новопокръстени, те се прераждат за нов живот в единния му колективен организъм, а ако са привлечени като симпатизанти, откриват извори на гордост, увереност и цел чрез своето отъждествяване с усилията, постиженията и перспективите на движението.

Масовото движение предлага на фрустрираните такива заместители на цялостното им Аз или на отделни негови съставни части, които правят живота поносим и които те сами, със собствени сили не могат да създадат.

Вярно е, че сред началните привърженици на едно масово движение има и авантюристи, които се присъединяват с надеждата, че движението ще придаде въртящ момент на колелото на тяхната съдба и ще ги запрати към славата и властта. От друга страна, известна степен на безкористна всеотдайност показват понякога и онези, които се присъединяват към корпорации, ортодоксални политически партии и други организации с практическа насоченост. Все пак остава валиден фактът, че практическите съображения са краткотрайни, ако не привличат и не задоволяват лични интереси, докато жизнеността и растящата мощ на едно надигащо се масово движение зависят от способността му да събужда и задоволява страстта към себеотричане. Когато масовото движение започне да привлича хора, заинтересовани от личната си кариера, това е знак, че то е преминало фазата на растежа; че то вече се занимава не с изграждането на един нов свят, а с владеене и опазване на съществуващия. Тогава то престава да бъде движение и става предприятие. Според Хитлер, колкото повече "постове и служби едно движение трябва да раздава, толкова по-лошокачествен материал ще привлече, и накрая тези политически паразити в такава степен започват да преобладават в една победила партия, че честният поборник от миналите дни вече не може да познае старото движение... Когато това се случи, с "мисията" на такова движение е свършено." (1)

Природата на цялостния заместител, който "покръстването" предлага, се обсъжда в част трета по-долу в главите за саможертвата и обединените действия. Тук ние ще се заемем с частичните заместители.

8

Вярата в свещени каузи е в значителна степен заместител на загубената вяра в самите нас.

9

Колкото по-необосновани са претенциите на човек за собственото му съвършенство, толкова по-склонен е той да претендира за съвършенството на своята нация, религия, раса и свещена кауза.

10

По-вероятно е човек да се занимава със собствените си дела, когато си заслужава да прави това. Когато не е така, той отклонява вниманието си от собствените си безсмислени работи като започва да се грижи за делата на другите.

Тази загриженост за делата на другите се изразява в клюки, слухтене и груба намеса, а също така и в трескав интерес към общинските, националните и расовите проблеми. Когато бягаме от себе си, ние или се тръшваме на рамото на съседа, или го хващаме за гърлото.

11

Изпепеляващото убеждение, че имаме свещен дълг към другите, често се оказва само трик, чрез който нашият давещ се Аз се вкопчва в минаващ наблизо сал. Онова, което прилича на подаване на ръка, често е отчаяно усилие за запазване на драгоценния ни живот. Отнемат ли ни свещените задължения, животът ни става жалък и безсмислен. Няма съмнение, че разменяйки живот, съсредоточен върху собственото Аз, за живот без него, ние печелим извънредно много в смисъл на самооценка. Суетата на себеотхвърлянето, дори на онези, които проявяват изключителна скромност, е безгранична.

12

Една от най-привлекателните черти на масовите движения е, че те предлагат заместител на индивидуалната надежда. Тази привлекателност е особено резултатна в общества, обзети от идеята за прогрес. Що се отнася до представата за прогреса, в нея "утре" се разраства до огромни размери, а фрустрацията, идваща от липсата на нещо, което да очакваш, е още по-мъчителна. Херман Раушнинг, говорейки за предхитлерова Германия, отбелязва: "Чувството, че сме стигнали края на всички неща, беше една от най-лошите тревоги, преживени от нас след онази изгубена война(2). В съвременните общества хората могат да живеят без надежда само ако непрекъснатото блъскане и суетене ги държи постоянно замаяни. Отчаянието, което носи безработицата, произлиза не само от страха от нищетата, а и от внезапно зейналата огромна празнота в бъдещето. Безработните са по-склонни да тръгнат след амбулантните търговци на надежда, отколкото след раздавачите на помощи за безработица.

Обикновено обвиняват масовите движения, че упояват своите привърженици с надежди за бъдещето, като същевременно ги заблуждават и ограбват от радостите на настоящето. Но за фрустрираните настоящето е непоправимо разбито. Никакви удобства и удоволствия не могат да възстановят неговите части в едно цяло. Действителното удовлетворение и съдържание може да възникне в съзнанието на фрустрираните единствено от надеждата(3).

13

Когато изглежда, че не си струва да живеем заради личните си интереси и перспективи, ние отчаяно се нуждаем от нещо извън нас, в името на което да живеем. Всички форми на посвещаване, всеотдайност, вярност и себеотдаване са по същество отчаяно вкопчване в нещо, което би могло да придаде стойност и смисъл на нашия безплоден и провален живот. Ето защо ние прегръщаме заместителя винаги страстно и докрай. Можем да вярваме в себе си умерено и с известни уговорки, но вярата в нашата нация, религия, раса и свещена кауза трябва да бъде безгранична и безкомпромисна. Заместител, възприет с умереност, не може да подмени и заличи онова Аз, което искаме да забравим. Не можем да сме сигурни, че има неща, за които си струва да живеем, ако не сме готови да умрем за тях. С готовността да умрем доказваме на себе си и на останалите, че онова, което сме готови да приемем като заместител на безвъзвратно пропуснатия или първоначален избор, е наистина най-доброто, което някога е съществувало.

(1) Adolph Hitler, Mein Kampf (Boston: Houghton Miffin Company, 1943), p. 105.

(2) Hermann Rauschning, The Conservative Revolution (New York: G. Р . Putnam's Sons, 1941), p. 189.

(3) Thomas Gray, Letters, Vol. 1, p. 137. Quoted by Gamaliel Bradford, Bare Souls (New York: Harper & Brothers, 1924), p.71.