Част първа: ПРИТЕГАТЕЛНАТА СИЛА НА МАСОВИТЕ ДВИЖЕНИЯ

Глава трета: ВЗАИМНА ЗАМЕНЯЕМОСТ НА МАСОВИТЕ ДВИЖЕНИЯ

14

Когато хората са узрели за масово движение, те обикновено са узрели за което и да било успешно движение, а не само за едно движение с някакво особено учение или програма. В предхитлерова Германия често е било въпрос на чиста случайност дали някой размирен младеж ще се присъедини към комунистите или към нацистите. Недоволното еврейско население в пренаселените области на царска Русия е било узряло както за революцията, така и за ционизма. Случвало се е в едно и също семейство някой от членовете му да се присъедини към революционерите, а друг - към ционистите. Д-р Хаим Вайцман цитира казаното от майка му по онова време: "Каквото и да се случи, аз ще съм добре. Ако Самуил (синът революционер) се окаже прав, ние всички ще бъдем щастливи в Русия; ако Хаим (ционистът) е прав, тогава ще отидем да живеем в Палестина (1).

Тази възприемчивост към всяко движение невинаги изчезва, след като потенциалният правоверен стане горещ привърженик на едно определено движение. В условията на жестока конкуренция между масовите движения не са редки случаите, когато дори най-яростните привърженици прехвърлят своята преданост от едно движение към друго. От Савъл да станеш Павел - това не е нито рядкост, нито чудо. В наши дни всяко набиращо сила масово движение е склонно да разглежда ревностните поддръжници на съперничещото им движение като потенциални свои привърженици. Хитлер е смятал, че германските комунисти са потенциални национал-социалисти: "От дребнобуржоазния социалдемократ и профсъюзния бос никога няма да излезе национал-социалист, но от комуниста - винаги(2)." Капитан Рьом се хвалел, че може да превърне най-червения комунист в пламенен националист за четири седмици(3). От друга страна, Карл Радек оценявал нацистките кафяви ризи (СА) като резерв за набиране на бъдещи комунисти(4).

Доколкото всички масови движения набират своите привърженици измежду едни и същи типове човешки същества и импонират на едни и същи начини на мислене, дотолкова от това следва, че: а) всички движения се конкурират и увеличаването на привържениците на едно от тях означава загуба на привърженици за всички останали движения; б) всички масови движения са взаимозаменяеми. Едно масово движение с лекота се трансформира в друго. Религиозното движение може да се развие в социална революция или национално движение; социалната революция - във войнстващ национализъм или религиозно движение; националното движение - в социална революция или религиозно движение.

15

Много рядко едно масово движение е изцяло от един тип. Обикновено то притежава някои черти и на други типове движения, а понякога две или три движения са слети в едно. Бягството на древните евреи от Египет е едновременно бунт на роби, религиозно и националистическо движение. Войнстващият национализъм на японците е в основата си религиозен, френската революция е била нова религия. Тя има "своя догма - свещените принципи на Революцията - Liberte at sainte egalite. Има за свой култ един адаптиран католически церемониал, доразвит в унисон със светските fetes. Има своите светци, герои и мъченици на свободата(5)." Същевременно френската революция е била и националистическо движение. През 1792 г. законодателното събрание гласува декрет, според който навсякъде трябва да бъдат издигнати олтари със следния надпис: "Гражданинът е роден, живее и умира в името на 1а Раtrie(6)."

Религиозните движения от периода на Реформацията имат революционен аспект, който намира израз в селските въстания. Те са били също така и националистически движения. Лутер казва: "В очите на италианците ние, германците, сме просто долни тевтонски свини. Те ни експлоатират като шарлатани и изсмукват страната до мозъка на костите. Събуди се, Германийо!(7)"

Религиозният характер на болшевишката и нацистката революции е общопризнат. Сърпът и чукът, както и пречупеният кръст са еднотипни с кръста. Церемониите на техните паради са подобни на церемонията на религиозна процесия. Те имат светци, мъченици, свещени текстове и гробници. Болшевишката и нацистката революции са също така и напълно оформени националистически движения. Нацистката революция има такъв характер още от самото си начало, докато националистическият характер на болшевишкото движение се разкрива по-късно.

Ционизмът е и националистическо движение, и социална революция. За ортодоксалния евреин той също така е и религиозно движение. Ирландският национализъм има силна религиозна окраска. Съвременните масови движения в Азия са и националистически, и революционни.

16

Прекратяването на едно масово движение често се осъществява чрез заместването му с друго. Социалната революция може да бъде спряна, като се стимулират религиозни и национални движения. Така в страни, където католицизмът е възвърнал характера си на масово движение, той противодейства на разпространението на комунизма. В Япония национализмът е онова явление, което канализира всички движения на обществен протест. В нашия Юг движението за расова солидарност ни предпазва от социални трусове. Подобна ситуация се наблюдава сред французите в Канада и бурите в Южна Африка.

Прекратяването на едно движение чрез заместването му с друго не е много безопасен начин и обикновено се заплаща скъпо. Добре e онези, които са привързани към настоящето и се стремят да го запазят, да не си играят с масовите движения. Защото на настоящето никога не му върви, когато едно истинско масово движение е в подем. В предвоенна Италия и Германия практичните бизнесмени действат напълно "логично", като окуражават фашисткото и нацисткото движение, за да спрат комунизма. Но действайки по този начин, тези практични и логично мислещи хора допринасят за своето собствено ликвидиране.

Съществуват други, по-безопасни заместители на масовото движение. Общо взето всяко действие, което се противопоставя на атомистичния индивидуализъм, насърчава алтруизма или предлага възможности за действие и нови начинания, обикновено възпрепятства възникването и разпространението на масови движения. Тези въпроси се разглеждат по-нататък. Тук ще се спрем на един любопитен заместител на масовите движения, а именно на миграцията.

17

Емиграцията предлага някои от онези неща, които фрустрираният човек се надява да намери, присъединявайки се към едно масово движение, а именно промяната и възможността да се започне отначало. Същият тип хора, които попълват редовете на всяко разрастващо се масово движение, са склонни да се възползват и от възможността да емигрират. По този начин миграцията може да служи като заместител на масовите движения. Правдоподобно е например твърдението, че ако след Първата световна война Съединените щати и Британската империя бяха отворили по-широко вратите си за масова имиграция, може би нямаше да има нито фашистка, нито нацистка революция. Тук, в САЩ, свободната и лесна миграция на територията на един огромен континент е допринесла за нашата социална стабилност.

Поради качеството на техния човешки материал обаче, масовите миграционни процеси са благодатна почва за възникването на истински масови движения. Понякога е трудно да се установи къде свършва масовата миграция и къде започва масовото движение, а също така кое е започнало първо. Миграцията на евреите от Египет се е развила като религиозно и национално движение. Миграциите на варварите в епохата на упадък на Римската империя са били нещо повече от просто преместване на населението. Фактите показват, че броят на самите варвари е бил малък, но след тяхното навлизане в някоя страна към тях са се присъединявали потиснатите и недоволните от всички обществени слоеве: "Това е било една социална революция, започната и прикрита от едно привидно чуждо нашествие(8)."

В известен смисъл всяко масово движение е миграция - движение към Обетованата земя, а когато е възможно и целесъобразно, се осъществява и фактическа миграция. Това се е случило с пуританите, анабаптистите, мормоните, духоборците и ционистите. Масовата миграция укрепва духа и единството на движението. И било то под формата на чуждестранно нашествие, кръстоносен поход, посещение на свети места или заселване в нови земи, тя се практикува от всички активни масови движения.

(1) Chaim Weizmann, Trial and Error, (New York: Harper & Brothers, 1949), p. 13.

(2) Hermann Rauschning, Hitler Speaks (New York: G. Р . Putnam's Sons, 1940), p. 134.

(3) Konrad Heiden, Der Fuehrer (Boston: Houghton Mifflin Company, 1944), p.30.

(4) Fritz August Voigt, Unto Caesar (New York: G. Р . Putnam's Sons, 1938), p. 283.

(5) Carl. L. Becker, The Heavenly City of the Eighteenth-Century Philosophers (New Heaven: Yale University Press 1932), p. 155

(6) A. Mathiez, "Les Origins des Cultes Revolutionnaires", p. 31, Quoted by Carlton J. H. Hayes, Essays on Nationalism (New York: Macmillan Company, 1926), p. 103.

(7) Frantz Funck-Brentano, Luther (London: Jonathan Cape, Ltd., 1939), p. 278.

(8) H. G. Wells, The Outline of History (New York: Macmillan Company, 1922), pp. 482-484.