Част втора: ПОТЕНЦИАЛНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

Глава единадесета: ГРЕШНИЦИТE

42

Язвителната забележка, че патриотизмът е последното убежище на негодниците, има и друг, не толкова обиден смисъл. Пламенният патриотизъм, както и религиозният и революционният ентусиазъм, често служат за укритие от гузната съвест. Странно е, че и злосторникът, и пострадалият, и грешникът, и неговата жертва намират в масовото движение спасение от съсипания си и омърсен живот. Разкаянието и възмущението като че ли тласкат хората в една и съща посока.

Понякога ни се струва, че масовите движения като че ли са направени по поръчка, за да задоволят потребностите на престьпника - не само от катарзис на душата, но също и потребността от изява и използване на неговите наклонности и таланти. Методите на масовите движения за привличане на привърженици целят да събудят у вярващия настроението и душевната нагласа на каещия се престъпник (1). Себеотрицанието, което, както ще видим в трета част на тази книга, е източник на единството и жизнеспособността на масовото движение. Себеотрицанието е акт на саможертва, на изкупление, а очевидно няма нужда от никакво изкупление, ако не е налице мъчително чувство за грях. Тук, както и навсякъде, техниката на масовото движение цели да инфектира хората с болестта и тогава да предложи себе си като лекарство. "Помислете само каква задача стои пред американското духовенство - се оплаква един американски свещеник - да проповядва добрата вест за Спасителя сред хора, които в по-голямата си част са лишени от истинско чувство за греховност(2)." Всяко успешно масово движение култивира идеята за греха. То изобразява самостоятелната личност не само като безполезна и безпомощна, но и като безчестна и низка. Да се изповядаш и покаеш означава да се отърсиш от собствената си индивидуалност и независимост. Спасението се постига чрез загуба на собственото Аз в свещеното единство на конгрегацията(3).

Масовите движения имат слабост към престъпниците и пламенно ги ухажват. Ето как Св. Бернард, движещата сила и дух на Втория кръстоносен поход, привлича привърженици: "Какво друго, ако не изключителен и безценен шанс за спасение, дължащ се само на Бога, е фактът, че Всемогъщият благоволява да допусне до Своята служба насилници, прелюбодейци, клетвопрестъпници и извършители на всякакви други грехове, като че ли те са невинни?(4)" Революционна Русия също е внимателна и почти нежна с обикновения престъпник, обаче е безпощадна с еретика - идейния "уклонист". Може би е вярно, че престъпникът, който прегръща една свещена кауза, е по-склонен да жертва своя живот и да стигне до крайности в защита на тази кауза, отколкото хората, които благоговеят пред свещената неприкосновеност на живота и собствеността.

Престъплението е до известна степен заместител на масовото движение. Там, където общественото мнение и спазването на законите не са толкова строги, а бедността не е абсолютна, подмолният натиск на недоволните и неудачниците често намира отдушник в престъпленията. Съществуват наблюдения, че в екзалтацията на масовите движения (било то патриотични, религиозни или революционни) броят на обичайните престъпления намалява.

(1) "И на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние" ( Лука, 15, 7). Същото е и в Талмуда (цитиран от Joseph Klausner в Jesus of Nazareth, p. 380): "Там, където стои покаялият се, не са достойни да стоят свещените праведници."

(2) Писмо до списание Life, Dec. 23, 1946, написано от Р.С. Алдрич.

(3) Виж параграф 45 за вероизповеданията в Русия.

(4) Цит. по: Brooks Adams, The Law of Civilization and Decay (New York: Alfred A.Knopf, Inc., 1943), p. 144.