Част втора: ПОТЕНЦИАЛНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

Глава десета: ОТЕГЧЕНИТЕ

41

Вероятно няма по-сигурен показател, че обществото е узряло за масово движение, от разпространението на неизлечима скука. В почти всички описания на периодите, предшестващи възникването на масови движения, се споменава за ширещото се отегчение. В най-ранните си стадии е по-вероятно масовите движения да намерят симпатизанти и подкрепа сред отегчените, отколкото сред експлоатираните и потиснатите. За съзнателния подстрекател на социални вълнения сведенията, че хората са смъртно отегчени, трябва да са поне толкова окуражителни, колкото и фактът, че страдат от непоносими икономически и политически посегателства.

Когато хората са отегчени, те са преди всичко отегчени от своето собствено Аз. Осъзнаването на безплодието и безсмислието на съществуването е основният източник на досада. Хората, които не се чувстват изолирани, какъвто е случаят с членовете на сплотено племе, църква, партия и т.н., не се поддават на скука. Обособилата се личност не скучае само когато е заета с творческа работа или с някакво друго всепоглъщашо занимание и когато е обсебена изцяло от борбата за съществуване. Удоволствията и разгулният живот са неефективни палиативи. Когато хората водят независимо съществуване и не са съвсем зле материално, но нямат способностите или възможностите за творческа работа или общополезна дейност, трудно може да се каже до какви отчаяни и невероятни фокуси могат да прибягнат, за да осмислят своя живот.

На скуката се дължи и почти неизменното присъствие на стари моми и жени на средна възраст при раждането на масовите движения. Дори в случаите с мюсюлманството и нацисткото движение, които гледат неодобрително на женската дейност извън дома, определен тип жени играят важна роля на ранните стадии на развитие.

В много отношения омъжването за жените е равностойно на присъединяването към някое масово движение. То им предлага нова цел в живота, ново бъдеще и нова идентичност (ново име). Досадата у старите моми и жените, които вече не намират радост и удовлетворение в семейството, произтича от чувството за безплоден и съсипан живот. Прегръщайки една свещена кауза и отдавайки сили и средства за нейния успех, те намират нов живот, изпълнен със смисъл и значение. Хитлер е използвал в най-пълна степен "жените общественички, жадни за приключения, недоволни от своя празен живот, вече неполучаващи удовлетворение от любовните си афери (1)." Той е финансиран от съпругите на някои от най-големите индустриалци много преди техните съпрузи да са чули за него(2). Мириам Биърд разказва за подобни отегчени съпруги на бизнесмени преди френската революция: "Те са били осушени от скука и склонни към истерика. Те екзалтирано аплодират новаторите [на революцията](3).

(1) Herman Rauschning, Hitler Speaks (New York: G. P. Putnam's Sons, 1940), p. 268.

(2) Пак там, с. 258.

(3) Miriam Beard, A History of the Businessman (New York: Macmillan Company, 1938), p. 462.