ПРЕДГОВОР

Тази книга се занимава с някои общи особености на масовите движения - религиозни, обществено-революционни или националистически. Тя не се придържа към възгледа, че всички движения са еднакви, а че имат определени общи съществени характеристики, които ги сродяват и им придават прилика.

Всички масови движения създават у своите последователи готовност за саможертва и склонност към единни действия; всяко масово движение, независимо от изповядваната доктрина и програмата му, възпитава фанатизъм, ентусиазъм, пламенна надежда, омраза и нетърпимост; всички масови движения са способни да отприщят мощен дейностен поток в някои области на живота; всяко от тях изисква сляпа вяра и всеотдайна преданост.

Колкото и да се различават по учение и въжделения, всички движения набират първоначалните си привърженици измежду едни и същи социално-психологически типове на човешкия род, привличат едни и същи типове съзнание.

Въпреки че има очевидни разлики между фанатичния християнин, фанатичния мюсюлманин, фанатичния националист, фанатичния комунист и фанатичния нацист, все пак е вярно, че въодушевяващият ги фанатизъм може да се разглежда като едно и също явление. Същото важи и за силата, която ги подтиква към експанзия и световно господство. Има определена прилика между всички видове себеотдаване, вяра, воля за власт, единство и саможертва. Огромни са разликите в съдържанието на свещените каузи и учения, но определено еднакви по форма са факторите, които им придават действена сила. За онези, които, по подобие на Паскал, са открили точните причини за въздействието на християнското учение, няма да е трудно да установят същите причини и за действеността на комунистическата, фашистката или нацистката доктрина. Колкото и различни да са свещените каузи, за които умират хората, в крайна сметка те като че ли умират за едно и също.

Тази книга се занимава преди всичко с деятелната, жизнената фаза на масовите движения. В тази фаза преобладава типът на правоверния, на истинския вярващ - човекът на фанатичната вяра, който е готов да жертва живота си за свещената кауза. Направен е опит да се проследи произхода на истинския вярващ, на правоверния и да се опише природата му. В помощ на това усилие се използва следната работна хипотеза. Тръгва се от факта, че фрустрираните, неудовлетворените и объркани хора (1) преобладават сред ранните привърженици на масовите движения, и тези хора обикновено се присъединяват към движенията по своя собствена преценка, като се предполага, че: 1) фрустрацията сама по себе си, без каквато и да било идваща отвън проповедническа обработка, може да породи повечето от отличителните черти на истинския вярващ; и 2) успешната техника на посвещаване на нови привърженици се състои основно в обстоятелството, че движението внедрява и фиксира наклонностите и отзивчивостта, присъщи на фрустрираното съзнание.

За да се провери валидността на тези предположения, бе необходимо да се изследват страданията и недъзите, които терзаят фрустрирания човек, как той реагира на тях, степента, в която тези реакции съответстват на реакциите на правоверния и, накрая, начинът, по който тези реакции улесняват възникването и разпространението на масовите движения. Необходимо бе също така да се изследва практиката на съвременните движения, които са усъвършенствали и прилагат успешни техники на посвещаване, за да се установи, дали те потвърждават предположението, че всяко ново възникнало масово движение съзнателно подклажда и поддържа фрустрирано душевно състояние у своите привърженици, и че то автоматично постига своите интереси, като удвоява склонностите на фрустрирания човек.

В днешно време за повечето от нас е нужно да вникнем в мотивите и отзивчивостта на истинския вярващ. Защото, макар че нашият век е безбожен, това съвсем не означава, че той не е религиозен. Правоверният шества навсякъде и, като посвещава и противопоставя, той формира света според собствените си представи. И независимо от това, дали сме му съратници или противници, добре е да познаваме колкото може по-цялостно неговата природа и възможности.

Вероятно не е прекалено да отправим и едно предупреждение. Когато говорим за родствена прилика между масовите движения, ние използваме думата "род" в таксономичен смисъл. Доматът и кучешкото грозде принадлежат към едно семейство - Solanaceae. Макар че доматът става за ядене, а кучешкото грозде е отровно, те имат много общи морфологични, анатомични и физиологични черти, така че и неизкушеният в ботаниката усеща семейната им прилика. Предположението, че масовите движения имат много общи черти, не означава, че всички движения са еднакво полезни или вредни. Тази книга не дава никакви оценки, нито пък изразява някакви предпочитания. Тя само се опитва да обясни нещата. А обясненията са теоретични конструкции с характер на предположения и доводи, дори когато са изказани в привидно категорична форма. И най-доброто, което мога да направя тук, е да цитирам Монтен: "Всичко, което казвам, е под формата на беседа и нищо под формата на съвет. Едва ли бих говорил толкова смело, ако очаквах да ми повярват".

(1) Думата "фрустриран" не се използва в книгата в нейното клинично значение, тук тя обозначава хората, които по една или друга причина смятат, че животът им е провален или пропилян.