8. Печалбите насочват бизнеса към дейности, които увеличават богатството

Хората в една страна ще бъдат по-заможни, ако техните ресурси се използуват за производството на стоки и услуги, които са високо ценени в сравнение с разходите им. Във всеки момент съществува практически безкраен брой потенциални инвестиционни проекти. Някои биха повишили стойността на ресурсите и биха съдействали за постигане на икономически прогрес. Други биха намалили стойността на ресурсите и биха довели до икономически упадък. За за може прогресът да продължи, проектите, водещи до нарастване на стойността трябва да бъдат окуражавани, а онези, водещи до понижаване на стойността - отхвърляни.

Именно това правят печалбите и загубите в условията на пазара. Фирмите закупуват ресурси и ги използуват за производството на продукт или услуга, продавани на потребителите. Те правят разходи за заплащане на работниците и на собствениците на други ресурси за техните услуги. Ако продажбите на продукцията на фирмата надхвърлят разходите за използване на всички ресурси, необходими за производството, фирмата ще получи печалба. Казано накратко, печалбата е наградата, която собствениците на стопански предприятия ще получат, ако произвеждат стока, ценена от потребителите повече (измерено със склонността им да платят) отколкото е стойността на ресурсите, необходими за производството й (измерена с разходите за отклоняването на ресурсите от алтернативните възможности за тяхното използуване).

Загубите, напротив, са наказанието за фирмите, които намаляват стойността на ресурсите. Тази стойност, в подобни случаи на губещи фирми, надхвърля цената, която потребителите са склонни да платят за техния продукт. Загубите и фалитите са начинът, по който пазарът прекратява такива прахоснически дейности.

Ако в една държава стремежът е да се извлече максимална полза от наличните в нея ресурси, трябва да се намери начин за прекратяване на нерентабилните дейности. При пазарната икономика, тази жизнено необходима функция се осъществява от загубите.

Да предположим например, че един производител на ризи изразходва 20 000 долара на месец за наем на сградата и необходимите машини и закупуването на работната сила, плата, копчетата и другите материали, нужни за производството и пласмента на 1000 ризи месечно. Ако той продаде хилядата ризи за по 22 долара, то дейността му е източник на благосъстояние. Потребителите ценят ризите повече отколкото ценят ресурсите, необходими за производството им. Печалбата на производителя от 2 долара на риза е награда за повишаването на стойността на ресурсите.

От друга страна, ако ризите не могат да бъдат продадени за повече от 17 долара всяка, производителят ще губи по 3 долара на риза. Тази загуба е резултат от това, че неговата дейност е намалила стойността на ресурсите - за потребителите стойността на ризите е по-ниска от стойността на ресурсите, необходими за производството им.

Ние живеем в свят на променящи се вкусове и технологии, несъвършено знание и несигурност. Хората, които взимат икономически решения не могат да бъдат сигурни нито за бъдещите пазарни цени, нито за производствените разходи. Решенията им трябва да се основават на очаквания. Независимо от това, моделът награда-наказание, характеризиращ структурата на пазарната икономика е ясен. Фирмите, чието производство е ефективно и които предвиждат правилно какви продукти и услуги ще се търсят най-много в бъдеще (съотнесено с производствените разходи) ще получат печалби. Онези, които не са ефективни и използват неправилно ресурсите в области на слабо бъдещо търсене, ще бъдат наказани със загуби.

По същество, печалбите и загубите насочват инвестициите на фирмите към проекти, допринасящи за постигане на икономически прогрес, а не към такива, които прахосват оскъдните ресурси. Това е жизнено необходима функция. Държави, в които тази функция не се осъществявя добре, почти със сигурност ще достигнат до икономическа стагнация.

Следва