9. "Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото.

"Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина, той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото... Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения." Адам Смит

Както е забелязал Адам Смит, една икономика, основаваща се на частна собственост и свобода на договарянето е забележителна с това, че пазарните цени установяват хармония между действията на индивиди с егоистични интереси и общото процъфтяване на една общност или нация. Предприемачът "предвижда само собствената си печалба", но бива направляван от "невидимата ръка" на пазарните цени "да служи на цел [икономически разцвет], която не е била част от неговите намерения."

Много хора трудно разбират принципа на невидимата ръка, защото съществува естествена слонност редът да се асоциира с централизираното планиране. Ако ресурсите трябва да се разпределят съзнателно, то, разбира се, е необходимо някаква централна власт да се грижи за това. Принципът на невидимата ръка подчертава, че съвсем не е необходимо винаги да е така. При наличието на частна собственост и свобода на размяната, пазарните цени ще регистрират избора буквално на милиони потребители, производители и доставчици на ресурси и ще приведат противоречията в хармония. Цените отразяват такава информация за предпочитанията на потребителите и разходите,за срокове, места ,обстоятелства, която никой отделен индивид или централна власт, занимаващи се с планиране не са в състояние да обхванат.

Контролът върху цените е причина за дефицит. Например, контролът върху цените на бензина доведе до дълги опашки от автомобили и до появата на табели "Бензин няма" по бензиностанциите. Това се случи, както в САЩ през 70-те години, така и в Източна Европа през 90-те.

Този единствен обобщен статистически показател - пазарната цена, осигурява на производителите, всичко което те трябва да знаят, за да приведат действията си в хармония с действията и предпочитанията на останалите хора. Пазарната цена насочва и мотивира и производителите, и доставчиците на ресурси да осигуряват онова, което останалите хора ценят високо по отношение на разходите им. Не е нужна цетрална власт, която да нарежда на хората, взимащи делови решения, какво и как да се произвежда. Тази работа вършат цените. Например никой не трябва да принуждава фермера да отглежда пшеница, да нарежда на строителната фирма да строи сгради, или да убеждава производителя на мебели да прави столове. Когато цените на тези и други продукти показват, че потребителите ги ценят наравно или повече от производствените им разходи, производителите, стремящи се към получаване на печалби, ще ги предлагат.

Също така не е необходимо и дори не е полезно централната власт да следи производствените методи на фирмите. Фермерите, строителните компании, производителите на мебели и хиляди други производители ще открият най-добрата комбинация от ресурси и най-ефективните от гледна точка на разходите методи за производство, защото по-ниските разходи означават по-високи печалби. В интерес на всеки производител е да поддържа разходите ниски, а качеството - високо. Всъщност, конкуренцията практически ги принуждава към това. Производителите, които имат високи разходи, трудно ще оцелеят на пазара. За това ще се погрижат потребителите, търсещи най-добрия стойностен еквивалент на своите пари.

Невидимата ръка на пазарния процес действа така автоматично, че повечето хора малко се замислят за нея. Повечето просто приемат за даденост, че стоките, ценени от хората, ще бъдат произвеждани приблизително в такива количества, в каквито потребителите желаят да ги купуват. Дългите опашки и табелите "Няма да имаме стока до следващата седмица", характеризиращи икономиките с централно планиране, са напълно непознати на хората живеещи в страните с пазарна икономика. В значителна степен се приема за даденост и присъствието на пазара на богат асортимент стоки, който е предизвикателство за въображението дори на съвременния потребител. Процесът на въздействие на невидимата ръка води до ред, хармония и разнообразие. Този процес обаче действа така незабележимо, че слабо се разбира и рядко се осъзнава. Въпреки това, той е жизнено необходим за икономическото ни благосъстояние.

Следва