2. Държавната власт не е коригиращ механизъм

Хората често са склонни да мислят за държавната власт и особено за демократично избраното правителство като за коригиращ механизъм. Те действат така, като че ли държавната намеса може да реши проблеми от всякакъв характер (например, бедността, несъвършеното здравеопазване, лошото образование или високата цена на жилищата). Тази възглед е погрешен. Държавната власт не е нещо, което винаги взема решения в съответствие с "интересите на обществото", каквото и да значи този неясен термин. То не е и коригиращ механизъм, който може да се използува когато организацията на пазара не успява да постигне някакъв желан резултат.

Държавата е просто метод на обществена организация - институционален процес, чрез който индивидите колективно правят избор и предприемат действия. Няма гаранция, че определена политика, подкрепяна от мнозинството определени чрез избори служебни лица, ще насърчи икономическото развитие. Всъщност, има сериозни основания да се очаква, че ако не се ограничават импулсите на мнозинството, дори правителства избрани от народа често ще провеждат политика, която вреди на икономическия напредък.

Много хора поставят знак за равенство между политическата демокрация и пазарната икономика. Вярно е, че повечето страни с пазарна икономика притежават и демократични политически институции. Но това не винаги е така. Например, въпреки че Хонгконг има динамична пазарна икономика, той е под политическия контрол на Великобритания почти цял век. Подобно на това, макар Сингапур, Южна Корея и Чили да имат пазарни икономики, отбелязали възход през последните години, имаше време, когато политическите режими в тези страни бяха потиснически и авторитарни. И обратното, политическата демокрация не винаги е гаранция за пазарна икономика. Няколко демократични страни разчитат основно на правителствени постановления и бюджетна политика, а не на пазара, за разпределяне на стоките и ресурсите. Примери за това са Израел и Индия.

Важно е да се разберат и фундаменталните различия между политическата демокрация и пазара. Когато едно демократично правителство налага данъци, за да финансира осигуряването на дадена стока от страна на държавата, тази мярка е обвързана с принуда. Несъгласните малцинства трябва да плащат данъци, за да финансират стоката, независимо от това дали я потребяват или ценят. Властта да облага с данъци позволява на държавната власт да отнема собственост (например доход) от индивидите без тяхното съгласие. Частният сектор не разполага с подобна власт да налага принуда. Частните фирми могат да повишат цената, но не могат да заставят никого да купува. Те наистина трябва да предлагат стойност на потребителите, защото в противен случай няма да са в състояние да привлекат техните пари. Това не винаги е вярно за държавата. Когато се финансират или субсидират чрез данъци правителствени агенции или стопански прадприятия, няма гаранции, че хората ще ценят продукцията повече отколкото разходите за нея.

Неограничената политическа демокрация е система, при която властва мнозинството, докато пазарното разпределение е система на пропорционално представителство. Когато решенията се вземат от правителството, ако мнозинството иска по-големи разходи за комунални жилища, апартаменти в столицата или полово възпитание в държавните училища, малцинството трябва да се примири и да плати полагаемите се разходи. Пазарът, напротив, позволява на различни групи да "гласуват" "за" и да получават онова, което искат. Например, когато получаването на образование е благо, разпредляно от пазара, някои родители избират училища, отдаващи по-голямо значение на религиозните ценности, докато други отдават предпочитанията си на светското образование. Трети избират училища, които наблягат върху основни умения, или културно многообразие или професионална подготовка. В условията на пазара, всяко от тези различни предпочитания може да бъде задоволено. Не е необходимо човек непременно да е член на мнозинството; дори малобройните малцинства могат да "гласуват" с парите си като потребители и да получат каквото желаят. Стига само който и да е индивид или група да са склонни да платят разходите, пазарът ще отговори на техните предпочиитания. Всеки е представен пропорционално на размера на покупките си. Конфликтите, които възникват, когато изборът се прави в държавния сектор, тук се избягват.

Следва