3. Цената, която плащаме за съществуване на държавната власт включва: (а) намаляването на производството в частния сектор като резултат на използуването на ресурсите от държавния сектор, (б) разходите за осигуряване на данъчните постъпления и (в) нереализираните изгоди от сделки, осуетени от правителството.

Политиците често казват, че данъците уж са разходите за съществуването на държавната власт. Разходите за която и да е стока са онова, от което трябва да се откажем, за да я произведем. Държавата не е изключение. Когато тя осигурява стоки и услуги, се правят три типа разходи.

Първо, това е загубата на продукция на частния сектор, която би могла да бъде произведена с ресурсите, използувани сега за производството на стоки, предлагани от държавата. Ресурсите, които се изразходват за осигуряване на защита от полицията, автомагистрали, крилати ракети, образование, здравеопазване или който и да е друг държавен "продукт" имат алтернативно приложение. Ако не бяха заети в производството на стоки, осигурявани чрез държавния сектор, те биха били на разположение на частния сектор. Забележете, че този разход се налага независимо от това дали стоките от държавния сектор се финансират от данъците, чрез нарастване на вътрешния дълг или чрез печатане на пари. Той може да бъде намален само като се намали обемът на държавните разходи за закупуване на стоки и услуги.

На второ място са разходите за ресурсите, използувани за събирането на данъци и съблюдаването на данъчното законодателство: постъпленията от данъци трябва да се подготвят и следят; трябва да се осигурява действието на данъчните закони. Ресурсите, използувани за тези цели вече не са на разположение за производството на други неща в частния или държавния сектор. Изследванията показват, че на фирмите и отделните лица в Съединените щати са необходими приблизително 5.5 милиарда работни часа (еквивалентът на годишното работно време на 2 750 000 работника на пълен работен ден) всяка година само за попълването на данъчната документация. Този разход за съблюдаване на законодателството прибавя приблизително 15 цента към всеки долар от данъчните постъпления, получавани от правителството.

И накрая, съществуват разходите на "претоварването", които са резултат на смущенията в цените предизвикани от данъците (и държавните заеми). Заради данъцитте някои иначе взаимно изгодни сделки ще станат нерентабилни и ще бъдат изоставени. Нереализирането на тези потенциални изгоди води до разходи за икономиката. В други случаи, данъците могат да въздействат върху индивидите да отделят повече време за забавления или непазарни дейности. Това също ще доведе до намаляване на продукцията. Други данъци могат да накарат хората да се заемат с вредни за производството дейности, за да избегнат данъчното облагане, което стоварва допълнителни разходи върху икономиката.

Така държавните разходи за стоки и услуги струват повече отколкото са данъчните постъпления или преките разходи. Тази цена трябва да се има предвид, когато се анализират достойнствата на правителствени програми.

Важно е да се разбере също че политиците се опитват да прикрият разходите за държавната власт. По думите на лидера на републиканците в Сената Робърт Доул "Данъчното облагане прилича твърде много на скубане на гъска. То е изкуството да се отскубнат възможно най-много пера при възможно най-малко крякане."1 Политическата привлекателност на бюджетните дефицити, печатането на пари и различни непреки данъци произтича от желанието на политиците да скрият цената на правителствените програми.

Особено широко е разпространено заблуждeнието по повод облагането на фирмите с данъци. Политиците често говорят за облагане на бизнеса с данъци, като че ли част от данъчното бреме може да се прехвърли от индивидите към нещо безлично (бизнесът). Чисто и просто, данъците, с които биват облагани фирмите, както и всички други данъци се заплащат от хората. Една корпорация или фирма предприятие може и да попълва чек на името на правителството, но не плаща данъците. Предприятието просто събира парите от някой друг - от клиентите , от работниците и служителите или от акционерите си - и ги предава на съответните държавни органи. Може и да е добра политическа реторика да се говори за данъци върху "стопанските субекти", но факт е, че данъците и всички други разходи, налагащи се от дейността на държавната власт, се плащат от хората.

[текст към илюстрацията на стр.77] "Този нов данъчен закон звучи доста добре... За нас данъците намаляват с 9%, а фирмите поемат това бреме."

1Цитатът е от The Wall Street Journal, December 16, 1983.

Следва