2. Няма такова нещо като безплатен обяд

Оскъдицата ни ограничава. Житейската реалност на нашата планета е, че производствените ресурси са ограничени, докато човешките желания за стоки и услуги са практически неограничени. И тъй като не можем ад имаме толкова, колкото искаме от всичко, сме принудени да избираме между алтернативи.

Когато се използват ресурси за производство на стока А, например на търговски център, това отклонява ресурси от производството на други стоки, които са също желани. Разходите за търговския център са най-високо оценяваната съвкупност от други стоки, които биха могли да бъдат произведени и потребени, но са били жертвувани, защото необходимите ресурси са били употребени за изграждането на центъра. Използването на ресурси за производството на една стока намалява наличното количество за производството на други неща. Ето защо използването на ограничените ресурси е винаги свързано с определени разходи; такова нещо като безплатен обяд няма.

Разходите мат жизнено важна функция: те ни помагат да уравновесяваме нашето желание за по-голямо количество от дадена стока с желанието за по-голямо количество от други стоки, които могат да бъдат произведени вместо първата. Ако не се съобразяваме с тези разходи, ще започнем да използваме ограничените ресурси за производството не на онова, което трябва - на стоки, които не ценим толкова, колкото други неща, които сме могли да поризведем.

При една пазарна икономика тази балансираща функция се изпълнява от трсенето на потребителите и разходите на производителите. По същество търсенето на даден пордукт е гласът на потребителите, който инструктира фирмите да произведат определена стока. Но за да бъде произведена стоката, е необходимо да бъдат отклонени ресурси от алтерантивните възможности за тяхната употреба - преди всичко от производството на други стоки. Производителите правят разходи, за да отклонят ресурсите от производството на други стоки. Тези производствени разходи са гласът на потребителите, заявяващи, че другите стоки, които биха могли да произвеждат с ресурсите, са също желани. Производителите имат силен стимул да предлагат онези стоки, които могат да бъдат продадени на цена, равна или по-голяма от производствените им разходи. Това е друг начин да се каже, че производителите ще са склонни да предлагат онези стоки, които потребителите оценяват най-високо съобразно производсвените им разходи.

Разбира се, дадена стока може да бъде осигурена безплатно на определен човек или група, ако други подпрат сметката. Но това посто прехвърля разходите другиму; то не ги намалява. Политиците често коворят за "безплатно образование", "безплатно здравно осигуряване" или "безплатни жилища". Тази терминология е измамна. Нито едно от тези неща не е безплатно. За производството на вяско едно от тях са необходими части от оскъдните ресурси. Например сградите, работната сила и другите ресурси, използвани за "производството" на образование, биха могли да се използват за производството на повече храна, възможности да отдих, развлечения или за други стоки. Разходите за образование са стойността на онези стоки, от които сега трябва да се откажем, защото необходимите за производството им ресурси са били използвани за производството на образование. Правителствата може и да са в състояние да прехвърлят рязходите, но не могат да ги избегнат. Твърдението, че оскъдните ресурси имат цена, се отнася за всички.

С течение на времето, разбира се, ние можем да открием по-съвършенни начини за извършване на определени дейности и да усъвършенстваме умението си да превръщаме оскъдните ресурси в желани стоки и услуги. Очевидно досега е било именно така. През последните 250 години ни сме успели да разхлабим примката на дефицита и да подобрим качеството на живота си. Това ,обаче не изменя фундаменталния проблем - ние все още живеем в условията на дефицит. Използването на повече работна сила, машини и природни ресурси за производството на една стока ни принуждава да се откажем от други стоки, които бихме могли да произвеждаме вместо нея.