3. Доброволната размяна насърчава икономическия прогрес

    Взаимната изгода е основата на търговията. Партньорите се съгласяват да разменят, защото предчустват, че така ще подобрят благосъстоянието си. Мотивацията за пазарен обмен е резюмирана в изречението "Ако ти направиш нещо добро за мен, аз ще направя нещо добро за теб." Търговията е продуктивна: тя позволява на всеки от търговските партньори да получи повече от онези стоки или услуги, които желае.

    Има три основни причини за продуктивността на търговията, за това, че тя повишава благосъстоянието на хората. На първо място, тя насочва стоките и услугите към онези, които ги ценят най-високо. Една стока или услуга няма стойност само защото съществува. Материалните вещи не са богатство, ако не бъдат притежавани от някой, който ги цени. Предпочитанията, знанията и целите на хората варират в много широки граници. Затова стока, която е практически без никаква стойност за един, може да бъде скъпоценен камък за гякой друг. Например високоспециализирана книга по електрониката е без никаква стойност за един колекционер на произведения на изкуството, но някой инженер може да даде стотици долари за нея. По същия начин, картина, която един инженер не цени, може да има висока стойност в очите на някой колекционер. Ето защо доброволен обмен, при който инженерът получава книгата, а колекционерът - картината, ще повиши стойността и на двете стоки. Едновременно с това обменът ще повиши богатството и на двамата търговски партньори, а и на нацията, защото прехвърля стоки от хора, които ги ценят по-малко, към тези, които ги ценят повече.

    На второ място, обменът позволява търгуващите партньори да печелят от специализацията в произодството на онези неща, които правят най-добре. Специализацията позволява да се увеличи производството. Група индивиди, райони или нации ще са в състояние да произвеждат повече продукция, когато всеки се специализира в производството на онези стоки и услуги, които може да осигури при ниски разходи и използува постъпленията от продажбите им за закупуване на желаните стоки, които може да произведе само при високи разходи. Икономистите наричат този принцип закон за сравнителните предимства.

    До голяма степен изгодите от търговията и специализацията са израз на здрав разум. Примерите са много. Търговията позволява на един квалифициран дърводелец да се специализира в производството на сглобяеми къщи, като използува печалбата от продажбата им за закупуване на храна, дрехи, автомобили и хиляди други стоки, в чието производство той не е толкова добър. Също така търговията позволява на канадските фермери да се специализират в производството на пшеница и да използуват постъпленията от продажбата й за закупуване на бразилско кафе - стока, която канадците биха могли да произвеждат само при високи разходи. В същото време, за бразилците е по-евтино да използуват ресурсите си за отглеждане на кафе и с печалбите от него да купуват канадска пшеница. Общата продукция нараства като и двамата търговски партньори печелят.

    Трето, доброволният обмен ни позволява да извличаме изгоди от кооперираните усилия, от разделението на труда и от прилагането на методи за масово производство. При отсъствие на обмен производствената дейност би била ограничена в рамките на отделното домакинство. Самозадоволяването и дребното производство щяха да господстват навсякъде. Размяната позволява да имаме много по-широк пазар за нашата продукция и да разделим производствените процеси на серия от специфични операции, за да планираме производството на големи партиди стоки - действия, които често водят до неимоверно повишаване на количеството продукция, произведено от един работник.

    Адам Смит, "бащата на икономическата наука", е подчертал предимствата от разделението на труда преди повече от 200 години. Наблюдавайки работата в едно предприятие за карфици, Смит забелязал, че производството на карфици било разделено на "около осемнадесет отделни операции", всяка от които била изпълнявана от съответни работници.

    [текст под снимката на стр.10 Съвременното производство на дадена стока като молив или автомобил често е свързано със специализация, разделение на труда, методи за серийно производство и коопериране буквално на десетки хиляди души. Изгодите от тези източници зависят от обмена.]

    Когато всеки от работниците се специализирал в една производствена функция, те били в състояние да произвеждат по 4800 карфици на работник всеки ден. Смит изразява съмнение дали без специализация и разделение на труда отделният работник би бил в състояние да произвежда и по 20 карфици на ден.

    Специализацията позволява на индивидите да се възползуват от разнообразието на своите способностите и уменията. Тя също така дава възможност на работодателите да възлагат задачите на онези работници, които са по-способни да ги изпълнят. Още по-важно е, че разделението на труда ни позволява да възприемем сложни технологии за едросерийно производство, които са немислими за отделното домакинство. Без обмен обаче тези изгоди биха били пропуснати.

    Следва