6. Ниските данъчни ставки: Хората ще произвеждат повече, когато им се разреши да задържат по-голяма част от това, което печелят.

Данъците се плащат от потта на всеки трудов човек.Ако тези данъци са прекомерни, те рефлектират във спрели фабрики, ферми, продадени заради непратени данъци и тълпи от гладни хора, които скитат по улиците и напразно търсят работа. Франклин Рузвелт Питсбърг, 19 октомври 1932

Когато високите данъчни ставки отнемат голям дял от дохода, намалява стимулът да работиш и да използваш продуктивно ресурсите. Пределната данъчна ставка - частта от допълнителния доход, която се взема като данък - е особено важна. С увеличаването на пределните данъчни ставки намалява тази част от допълнителния доход, която индивидите могат да задържат.

Има три причини, поради които високите пределни данъчни ставки понижават производството и доходите. Първо, високите данъчни ставки не стимулират усърдната работа и намаляват ефективната производителност на труда. Когато пределните данъчни ставки скочат до 50% или 60%, индивидите получават по-малко от половината на това, което са изработили. Хора, които не получават много от изработеното, обикновено не печелят много . Някои (например тези с работещ съпруг) ще престанат да работят. Други просто ще работят по-малко време. Трети ще решат да си вземат по-дълги отпуски, да не се захващат с нищо извън работното време, да се пенсионират по-рано, да бъдат по-капризни при избор на работа, когато са безработни или няма и да помислят да се захванат с някой многообещаващ, но рискован бизнес. В редица случаи високите данъчни ставки дори пропъждат най-продуктивните граждани на страната в държави, където данъците са по-ниски. Тези предпочитания ще намалят наличното предлагане на работна сила, което ще доведе до спад в производството.

Високите данъчни ставки водят и до неефективно използуване на труда. Някои хора ще предпочетат по-непродуктивни дейности, необлагани с данъци (от типа "направи си сам", например), пред възможности за работа с подлежащ на облагане доход. Резултатът е прахосничество и икономическа неефективност.

Второ, високите данъчни ставки намаляват и обема, и ефективността на инвестирания капитал. Високите данъчни ставки отблъскват чуждестранните инвестиции и карат местните инвеститори да търсят инвестиционни проекти в чужбина, където данъците са по-ниски. Така се задържа формирането на капитал, които осигурява движещата сила на икономическия растеж. Местните инвеститори ще се насочат и към проекти, които предпазват текущия доход от облагане, вместо към проекти с по-голяма възвръщаемост, но с по-малки изгоди от избегнати данъщи. Ще се разпространят стопански операции, които предвиждат да се регистрира счетоводна загуба, за да се скрие доход от данъчния инспектор. Като резултат от ползата, която носят данъчните укрития, хората често могат да спечелят от проекти, които намаляват ценността на ресурсите. Прахосва се дефицитният капитал и ресурсите не се насочват към най-продуктивното им използуване.

Трето, високите пределни данъчни ставки насърчават хората да предпочитат по-нежелани от тях стоки, които им се приспадат от данъците, пред по-желани, при които не е така. Тук неефективността произтича от факта, че те не понасят цялата тежест на цената при покупки, които не се облагат с данъци. Високите пределни данъчни ставки правят подобни покупки по-евтини за хората, обложени с тях. Понеже личните, но не и обществените, разходи са по-ниски, данъкоплатците, изправени пред високи пределни данъчни ставки, ще харчат повече за неща и мероприятия, носещи удоволствие и намаляващи данъците, като луксозни офиси, бизнес конференции на Хавайските острови, и различни социални придобивки (луксозен служебен автомобил, увеселения в службата и фирмен пенсионен фонд). Тъй като такива разходи намаляват данъците им, хората често ще купуват подобни стоки дори да не ги ценят колкото разходите за тяхното производство. Прахосничество и неефективност са страничните резултати от тази структура на стимулите.

Таблица 3: Пределни данъчни ставки и икономически растеж Максимална пределна Годишен темп ставка на растеж на БВП на човек 1984 1989 от населението 1980-1990 Страни с високи данъци Иран 90 75 -1.2 Мароко 87 87 1.4 Замбия 80 75* -2.9 Доминиканска реп. 73 73 -0.1 Танзания 95 50* -0.3 Зимбабве 63 60 -0.5 Заир 60* 60* -1.4 Камерун 60 60 -0.7 Гана 60* 55* -0.4 Среден темп на растеж -0.7 Страни с ниски данъци Хонгконг 25 25 5.7 Индонезия 35 35 3.7 Мавриций 30 35 5.0 Сингапур 40 33 4.2 Малайзия 45 45 2.6 Среден темп на растеж 4.2 * означава, че ставката се прилага за доход, еквивалентен на по-малко от 10 000 долара.

Източник: Данните за пределните данъчни ставки са от Прайс Уотърхауз, Ставки за личния доход, 1984 и 1989. Данните за темповете на растеж са от Световната Банка, Доклад за световното развитие, 1992.

Накратко кзано, икономическият анализ показва, че високите данъчни ставки намаляват продуктивните дейности, забавят формирането на капитал и насърчават разсипническото използуване на ресурсите. Лесно е да се предвиди, че националният доход на държава, която налага високи пределни данъчни ставки, ще падне далеч под потенциално възможното му равнище.

Както показва таблица 3, няколко по-слабо развити страни налагат извънредно високи пределни данъчни ставки и тези ставки, като често се прилагат и за много ниски доходи. Например през 1989 г. Танзания наложи 50% данък върху практически всички лични доходи. Така за хората оставаше само половината от спечеленото. По подобен начин, хора с доход, еквивалентен на по-малко от 10 000 американски долара се сблъскваха с пределни данъчни ставки между 55% и 75% в Замбия, Гана и Заир. Максимални пределни данъчни ставки 60% и повече бяха въведени в Иран, Мароко, Доминиканската република, Зимбабве и Камерун. Нищо чудно, че средният реален брутен вътрешен подукт (БВП) на човек от населението на тези страни с високи данъци фактически е намалявал през 80-те. Само една от страните с високи данъци (Мароко) успя да постигне някакъв растеж през това десетилетие.

Обратното, пределните данъчни ставки бяха много по-ниски в пет по-слабо развити страни: Хонгконг, Индонезия, Мавриций, Сингапур и Малайзия. Тези страни с ниски данъци се радваха на бърз икономически растеж. Техният реален БВП на човек от населението растеше с годишен темп 4.2% през 80-те години. Високите данъчни ставки са препятствие за просперитета и нарастването на доходите. Правителства, които искат да насърчават икономическия разцвет, ще се стремят да поддържат ниски данъчните ставки, особено пределните.

Следва