7. Свободната търговия: една нация може да печели като продава стоки, които е в състояние да произвежда при сравнително ниски разходи и с приходите закупува онова, което би могла да произвежда само при високи разходи.

"Свободната търговия се състои в това просто да се позволи на хората да продават и купуват така, както искат да го правят... Защитните мита представляват също такова използуване на сила, каквото е военната блокада и целта им е същата - да се пречи на търговията. Разликата между двете е, че военната блокада е средство, което нациите използуват, за да попречат на враговете си да търгуват; защитните мита са средство, което се използува, за да се попречи на хората в собствената им страна да търгуват."1 Хенри Джордж (1886)

Международната търговия се гради върху принципи, които в общи линии са същите, както и при всеки друг доброволен обмен: размяната позволява на всеки търговски партн-ор да произвежда и потребява повече, отколкото в противен случай би било постижимо. Причините за това са три.

Първо, чрез международната търговия хората във всяка страна ще са в състояние да използуват повече от своите ресурси за производство и продажба на неща, които могат да произвеждат добре и да използуват постъпленията, за да закупуват стоки, които биха могли да произвеждат само при високи разходи. Богатството и разнообразието на ресурси е различно в различните страни. Тези различия оказват влияние върху разходите. Производството на определени стоки може да е много скъпо в една страна, но в други да бъде рентабилно. Хората във всяка страна могат да спечелят, ако се специализират в онова, което могат да произвеждат при относително ниски разходи. Например, за страни с топъл, влажен климат като Бразилия и Колумбия е изгодно да се специализират в производството на кафе. Хората в страни като Канада и Австралия, които са рядко населени и земята е в изобилие, са склонни да се специализират в продукти, за чието производство е необходима много земя, като пшеница, фуражно зърно и говеждо месо.Обратното, в Япония, където земята е оскъдна и е налице високо квалифицирана работна сила, хората се специализират в производството на такива стоки като фотоапарати, автомобили и електронни продукти за износ. В резултат на тази специализация и на търговията, общата продукция нараства и хората във всяка страна могат да постигнат по-висок стандарт на живота, отколкото другояче би било възможно.

На второ място, международната търговия позволява и на производителите и на потребителите в дадена страна да печелят от намаляването на производствените разходи за единица продукция, което често съпътства производството, пласмента и разпределението на големите серии стоки. Това е особено важно за малките страни. Чрез търговията, местните производители могат да оперират с по-големи обеми и така да постигат по-ниски разходи на единица продукция, отколкото би било възможно, ако зависеха единствено от местния пазар. Например, призводителите на текстил в Хонгконг, Тайван и Южна Корея биха имали много по-високи разходи на единица продукция, ако не можеха да продават в чужбина. Вътрешният пазар на текстил в тези страни би бил твърде недостатъчен, за да поддържа големи фирми с ниски производствени разходи. Чрез международата търговия, обаче, техтилните фирми в посочените държави са в състояние да произвеждат (и продават) големи количества продукция и да се състезават напълно успешно на световния пазар.

Международната търговия донася изгоди и за потребителите в съответните страни като им дава възможност да купуват стоки, произвеждани в големи серии в чужбина. Самолетостроенето е ярка илюстрация на тази теза. При високите проектоконструкторски и производствени разходи вътрешният пазар на почти всички страни е значително по-малък, отколкото е количеството, необходимо за ефективното производство на реактивни самолети. Чрез международната търговия обаче потребителите в цял свят могат изгодно да купуват самолети от някой голям производител като "Боинг" или "Макдонъл-Дъглас".

Трето, международната търговия стимулира конкуренцията на вътрешните пазари и позволява на потребителите да купуват най-разнообразни стоки и услуги на изгодни цени. Конкуренцията от чужбина помага да се държат в напрежение местните производители. Тя ги принуждава да подобряват качеството на изделията си и да снижават разходите си. Същевременно, разнообразието от стоки, получавани от чужбина осигурява на потребителите много по-широки възможности за избор отколкото биха съществували ако не се осъществява международна търговия.

Неотдавнашният опит на американската автомобилна промишленост онагледява това положение. В условията на повишена конкуренция от страна на японските фирми, американските производители на автомобили здраво се потрудиха, за да подобрят качеството на собсвената си продукция. В резултат на това, надеждността на автомобилите и на лекотоварните камиони, предлагани на американския потребител - включително тези, произвеждани от местни компании - е несъмнено по-висока, отколкото би била, ако отсъстваше конкуренцията от чужбина.

Когато страните налагат мита, квоти, контрол върху валутните курсове и бюрократични правила на вносителите и износителите, или други видове търговски ограничения, те повишават оперативните им разходи и намаляват изгодите от размяната. Както отбелязва Хенри Джордж (виж цитата по-горе), търговските ограничения са като блокада, която една страна налага на собствения си народ. Както блокадата, наложена от враг би навредила на една нация, така й вреди и самоналожената блокада под формата на търговски ограничения.

Таблица 4 представя данни за връзката между търговските ограничения и икономическия растеж през 80-те години за осемнадесет по-слабо развити страни - осем със слаби и десет със силни търговски ограничения. Осемте страни, в които търговските ограничения са били слаби, са налагали относително ниски мита (данъци върху международната търговия) и дори са ги намалили през осемдесетте години. В по-голямата си част тези страни са се въздържали и от контрол над валутните курсове. Така е било или невъзможно да се печели от валутни спекулации или печалбите от тях са били много малки. Като отражение на факта, че търговските бариери са били ниски, делът в международната търговия на всяка от осемте страни е бил висок, в сравнение с други държави с подобна големина. Годишният прираст на дохода на човек от населението за страните със слаби търговски ограничения е бил 5 процента през периода 1980-1990 .

Сега обърнете внимание на данните за десетте страни, наложили солидни ограничения върху международната търговия. Митата в тези страни като цяло надхвърлят 10 процента или са приблизително четири пъти по-високи от митата в другите осем страни. Контролът върху валутните курсове е довел до печалба от 50 или повече процента от валутни сделки на черния пазар в шест от десетте страни (Иран, Бразилия, Перу, Бангладеш, Аржентина и Сиера Леоне). В сравнение с подобни по големина страни делът на всяка от тях в международната търговия е бил нисък . Общо взето, доходът на човек от населението в десетте страни не се е променил през осемдесетте години. БНП на човек от населението е намалял в шест от тези страни. Само две от тях (Индия и Пакистан) са успели да постигнат темп на растеж, равен на този в страните със слаби търговски ограничения. И докато страните със слаби търговски ограничения са се развивали, тези страни са били в стагнация.

Хората, които не са икономисти, често твърдят, че ограничаването на вноса може да създаде работни места. Когато се анализира това схващане пак трябва да имаме предвид, че е важно производството, а не работните места. При свободната търговия, на местните потребители е разрешено да купуват каквото искат и то там, където могат да го купят на най-ниска цена. Местните производители също са в състояние да продават своята продукция там, където могат да получат най-високи цени. Резултатът е, че потребителите получават повече срещу своите пари и притежателите на ресурси произвеждат повече стоки и услуги, ценени от хората. Ако работните места бяха от ключово значение за високите доходи, ние лисно бихме могли да създадем колкото искаме работни места. Всички ние бихме могли един ден да копаем дупки, а на следващия да ги затрупваме. Всички ще имаме работа, но ще сме и крайно бедни, защото работни места от такъв характер не създават стоки и услуги, които хората ценят.

Таблица 4: Икономически растеж на по-слабо развити страни със слаби и силни търговски ограничения Среден данък върху Печалба от Годишен международната валутни прираст на търговия операции на БНП на черния пазар, човек от 1980 г. 1989 г. 1988 * населе- нието 1980-90 Слаби търговски ограничения Сингапур 0.5 0.2 0 4.2 Хонгконг 0.0 0.0 0 5.7 Малайзия 7.7 3.2 0 2.6 Ирландия 3.0 2.5 2 2.9 Тайван 3.6 2.2 1 6.5 Тайланд 6.9 5.2 1 5.8 Южна Корея 4.1 3.0 10 8.6 Индонезия 2.9 2.2 16 3.7 Среден темп на растеж 5.0 Силни търговски ограничения Иран 8.5 14.6 1030 -1.2 Бразилия 10.0 5.5 57 0.5 Индия 15.5 21.6 14 3.2 Перу 10.6 5.0 240 -2.6 Бангладеш 13.4 12.1 318 2.0 Руанда 13.3 н.д. 30 -2.3 Аржентина 9.5 7.0 50 -1.7 Сиера Леоне 13.3 11.8 1406 -0.9 Пакистан 15.3 16.1 10 3.2 Гана 17.3 11.4 36 -0.4 Среден темп на растеж 0.0

н.д. означава, че липсват достъпни данни

* Високата печалба от валутни сделки на черния пазар показва, че държавата осъществява контрол върху валутните курсове, който съществено ограничава възможностите на собствените й граждани да обменят националната валута с други валути

Източник: Данните са от: Световна банка. Статистически данни за света,1991 г. и Доклад за световното развитие,1992 г.; Международен валутен фонд. Годишник за държавните финанси 1991 г.и Международен валутен анализ, Световен валутен годишник 1989-90 г.

Разбира се, ограниченията върху вноса могат да доведат до нарастване на заетостта в отраслите, защитени от тях. Това обаче не значи че заетостта като цяло ще нарасне. Износът осигурява покупателната способност за вноса. Когато американците въвеждат мита, квоти и други бариери, ограничаващи възможностите на чужденците да продават в Съединените щати, те същевременно ограничават възможностите им да купуват стоки, произведени в Съединените щати. Ако чужденците не могат да продават толкова, колкото преди, те ще имат по-малко от доларите, необходими им да купуват от американците. Така ограниченията върху вноса непряко ще доведат до намаляване на износа. Продукцията и заетостта в отраслите, ориентирани към износ ще намалее, заличавайки всякакъв ефект от "спасените" работни места в защитените отрасли. Накратко казано, ограниченията върху вноса отклоняват ресурси от сфери, където местните фирми произвеждат при ниски разходи към сфери, където местните фирми произвеждат при високи разходи. По този начин по-голяма част от нашите ни ресурси ще бъде използувана за производството на неща, които правим зле и по-малка част - за неща които произвеждаме най-добре. Подобна политика прахосва ресурси и води до намаляване на доходите в страната.

Много американци са на мнение, че търговските ограничения са необходими, за да бъдат защитени американските работници от вносни стоки, произведени от евтина работна ръка. Това схващане също е погрешно. Държавите изнасят стоки за нашата страна, за да получат долари, с които да купуват от нас. Относителните цени на стоките ще определят направлението на тази търговия. Тенденцията е страните, където работните заплати са високи, да внасят неща, които са относително евтини в чужбина и да изнасят такива, които са относително евтини на вътрешния пазар. Ето защо, държава като САЩ, където заплатите са високи, ще се ориентира към внос на трудоемки стоки като перуки, килими, играчки, текстил и сглобяеми промишлени изделия. От друга страна тенденцията ще бъде да се изнасят стоки като компютри, самолети, научни инструменти и зърнени храни, които се произвеждат от висококвалифицирани работници и при наличието на плодородна обработваема земя - ресурси, които са в относително изобилие в Съединените щати.

Когато една страна може да получи по-евтино дадена стока от чужбина, отколкото ако сама я произвежда , тя може да печели като внася тази стока, а използува собствените си ресурси за производство на други неща. Един краен пример може би ще илюстрира това твърдение. Да предположим, че чуждестранен производител - Дядо Коледа, който заплаща на работниците малко или нищо, желае да осигурява на американците безплатни палта за през зимата. Има ли смисъл да се въвеждат митнически бариери, които ще осуетят вноса на палтата? Разбира се, че не. Ресурсите, използувани по-рано за производство на палта, сега ще бъдат освободени за производството на други стоки. Продукцията и разполагаемото количество стоки ще нараснат. В издигането на търговски бариери, за да се предотврати вноса на евтини стоки от чужбина има не повече смисъл, отколкото в това да се пречи на вноса на безплатни палта от един дружелюбен чужденец като Дядо Коледа.

Ако "спасителите на работни места" и поддръжниците на търговските ограничения мислят, че подобна политика е добра, то защо не подкрепят въвеждането на мита и квоти за ограничаване на търговията между отделните щати? В крайна сметка, помислете си за закритите работни места от това, че Мичиган "внася" портокали от Флорида, ябълки от Вашингтон, пшеница от Канзас и памук от Джорджия. Всички тези продукти биха могли да се произвеждат в Мичиган. Жителите на Мичиган, обаче, намират, че е по-евтино да "внасят" тези стоки, отколкото сами да ги произвеждат. Мичиган печели като използува ресурсите си за производство и "износ" на автомобили. От своя страна продажбите на автомобили генерират покупателната способност, която прави възможно хората от Мичиган да "внасят" стоки, чието производство в щата би струвало скъпо.

Повечето хора разбират, че свободната търговия между петдесетте щата е основен източник на просперитет за всеки от тях. Те разбират, че "вносът" от другите щати не води до закриване на работни места; той просто освобождава работници, които могат да бъдат наети в отраслите, ориентирани към "износ", където ще могат да поизвеждат повече стойност, а следователно да генерират и по-големи доходи. Основен източник на изгоди от търговията между страните е точно същият, както при търговията между хората от различните щати.

Ако търговията между 50 щата води до просперитет, то същият ще е и резултатът от свободната търговия между нациите. Ако търговските ограничения забавят икономическия прогрес, защо толкова много страни ги възприемат? Отговорът е недвусмислен: политическата власт на спецефичните интереси. Търговските ограничения облагодетелстват производителите (и доставчиците на ресурси) за сметка на потребителите. Общо взето първата група - инвеститорите и работниците в някой конкретен отрасъл - са добре организирани и добре видими, докато потребителите са като цяло зле организирани и техните изгоди са по-широко разсеяни. Може да се предвиди, че организираната група с общи интереси ще има по-голямо политическо влияние - повече гласове и повече финансови средства за предизборните кампании. Затова политиците често ще угаждат на техните желания. В случая с търговските ограничения, сериозните постановки на икономическата наука често влизат в противоречие с печелившата политическа стратегия.

1. Henry George, Protection or Free Trade (1886, reprinted edition, New York: Robert Schalkenbach Foundation, 1980), стр.47.

Следва