5. Монетарната стабилност: Инфлационната монетарна политика деформира ценовите сигнализатори и подкопава пазарната икономика.

Парите са преди всичко средство за размяна. Те намаляват разходите по извършването на сделката, защото осигуряват общ еквивалллент,в който могат да бъдат превърнати всички други стоки и услуги. С парите става възможно хората да се вкл-чват в сложни размени, свързани с получаване на доход или плащане на покупна цена в продължение на дълъг период. Парите ни осигуряват средство, с което можем да запазваме покупателна сила за бъдеща употреба. Парите също така са отчетни единици, които повишават възможностите ни да следим приходите и разходите, възникнали приз определени периоди от време.

Плодотворният принос на парите, обаче, е пряко свързан със стабилната им стойност. В този смисъл, парите за икономиката са това, което е езикът за общуването между хората. Без думи с ясно определено значение и за говорещия, и за слушащия, общуването е невъзможно. Същото е и при парите. Ако парите нямат стабилна и предсказуема стойност, за кредитори и длъжници ще е по-скъпо да извършват размени, спестяването и инвестирането ще носят допълнителни рискове, а сделките, свързани с продължителни по време операции (като например изплащането на покупната цена за къща или автомобил за определен период) ще са изпълнени с допълнителни опасности. Когато стойността на парите е нестабилна, размяната се забавя и изгодите от специализацията, едросерийното производство и социалното сътрудничество намаляват.

Причината за монетарната нестабилност не е загадка за никого. Като другите стоки, стойността на парите се определя от търсенето и предлагането. Когато предлагането на пари е постоянно или се увеличава бавно, с постоянни темпове, покупателната сила на парите ще е относително стабилна. Обратното, когато предлагането на пари се увеличава бързо и непредсказуемо в сравнение с предлагането на стоки и услуги, цените рязко се покачват и покупателната сила на парите намалява. Това често се случва, когато правителството печата пари (или ги взема назаем от централната банка), за да покрие разходите си. Политиците често обвиняват за инфлацията алчните производители и тъъргови, силните профсъ-зи, големите нефтени компании, или, например, чужденците. Но техните усилия са уловки от тактиката за отклоняване на вниманието. И икономическата теория, и историческият опит показват, че постоянната инфлация произтича от един единствен източник: бързото нарастване на предлагането на пари. Таблица 2. ил-стрира тази мисъл. Държави, които са увеличавали паричната маса с бавни темпове, са имали ниски темпове на инфлация през 80-те години. Това е така за големи страни като Германия, Япония и САЩ, както и за малки като Швейцария, Холандия, Кот д'Ивоар и Камерун. С нарастването на паричната маса в дадена страна обаче нараства и темпът на инфлация (виж данните за Португалия, Венецуела, Коста Рика, Турция, Гана, Заир и Мексико). Изкл-чително високите темпове на монетарна експанзия водят до хиперинфлация. Този случай добре се ил-стрира от опита на Израел, Перу, Аржентина и Боливия. Трицифрените годишни темпове на нарастване на паричата маса в тези страни доведоха до трицифрени годишни темпове на инфлация.

Всички страни на света с нисък темп на инфлация през последните десетилетия са следвали политика на бавен монетарен растеж. Напротив, с голяма инфлация са всички страни, възприели курс на бърза монетарна експанзия. Тази връзка между бързия растеж на паричната маса и инфлацията е една от най-изявените зависимости в икономиката.

Инфлацията подкопава икономическия просперитет. Тя прави планирането и проектите за инвестиране на капитал изкл-чително рисковани. Неочаквани промени в темпа на инфлация могат да превънат иначе печеливш проект в лична икономическа катастрофа. При допълнителната несигурност, която съпровожда високия темп на инфлация, много ръководители и бизнесмени просто ще се откажат от инвестирането на капитал и други операции, които водят до дългосрочно обвързване. Поради това ще се съкратят взаимоизгодните сделки и потенциалните изгоди от тези размени ще бъдат загубени. Таблица 2: Растеж на паричната маса и инфлация, 1980-1990г. Годишен темп Годишен темп на нарастване на на инфлация паричната маса Страни с бавен растеж на паричната маса Холандия 2.8 1.9 Германия 4.0 2.7 Кот д'Ивоар 4.0 2.7 Япония 4.9 1.5 САЩ 5.0 3.7 Швейцария 5.1 3.7 Камерун 5.6 5.6 Страни с бърз растеж на паричната маса Португалия 13.2 18.2 Венецуела 16.8 19.3 Коста Рика 22.6 23.5 Гана 41.8 42.7 Турция 46.8 43.2 Мексико 61.4 70.4 Заир 67.3 60.9 Страни с хипер-растеж на паричната маса Израел 98.6 101.4 Перу 157.3 233.7 Аржентина 368.9 395.1 Боливия 444.1 318.4 Източник: Световната Банка, Доклад за световното развитие, 1992 (таблици 2 и 13). Темпът на нарастване на паричната маса е равен на номиналния й растеж минус нарастването на реалния БВП.

Когато правитествата предизвикват инфлация, хората ще отделят по-малко време за работа и повече - за да запазят благосъстоянието си. Тъй като неточното предвиждане на темпа на инфлация може да има сериозен ефект за нечие благосъстояние, индивидите ще отклоняват оскъдните ресурси от производството на стоки и услуги към получаване на информация за бъдещия темп на инфлация. Способността на стопанските ръководители да предвиждат ценовите промени става по-важна от способността им да управляват и организират производството. Насърчава се спекулацията, тъй като индивидите се стремят да се надхитрят относно бъдещата посока на движение на цените. Средствата се насочват към спекулативни инвестиции като злато, сребро и произведения на изкуството, а не към продуктивни инвестиции като сгради, машини и технологични изследвания. След като ресурсите се пренасочват от производителни към непроизводителни дейности, икономическият прогрес се забавя.

Но може би най-разрушително действа инфлацията с това, че подкопава уважението и доверието на гражданите в тяхното правителство. Основното, което очакват хората от правителството, е то да защити личността и собствеността им от посегатели, които вземат това, което не им принадлежи. Когато правителството става такъв посегател - когато мами гражданите като обезценява валутата им - как хората могат да вярват, че правителството ще защитава имуществото им от други посегателства, ще следи за изпълнението на договорите или ще наказва неетичното и престъпно поведение? Когато правителството "разводнява" валутата на държавата си, то има слабо основание да накаже, примерно, един производител на портокалов сок, които го продава на клиентите си разреден, или фирма, която "разрежда" акционерния си капитал (емитира допълнителни акции без съгласието на досегашните акционери).

Определени основни правила са жизнено важни за установяването на стабилен паричен режим. Първо, ако в страната има централна банка, която провежда финансовата политика, банката трябва да е (а) независима от политическата власт и (б) отговорна за поддържане на ценовата стабилност. Най-независимата централна банка в света е германската Бундесбанк. В Закона за федералната банка (Бундесбанк) от 1957 се казва, че банката "не бива да зависи от инструкции на федералното правителство". Нещо повече, Бундесбанк е задължена да поддържа икономическата политика на правителството "само дотолкова, доколкото тази подкрепа не подкопава възложената й задача да запазва стабилността на паричната единица."

Противоположно е положението в Латинска Америка, където централните банки са почти напълно зависими от политическите дейци. При този режим, ръководителите на централни банки, които не са склонни да финансират б-джетните дефицити като печатат книжни пари, често са уволнявани и замествани с някой "по-сговорчив". Нищо чудно, че германската Бундесбанк има едно от най-добрите "инфлационни досиета" в света, докато политизираните латиноамерикански централни банки са прочути с инфлационната си политика.

Управителите на централните банки могат да бъдат държани отговорни по различни начини. Със закон може да се изисква да поддържат темпа на инфлация (или общия индекс на цените, или темпа на растеж на паричната маса) в тесни граници. Ако не успеят да сторят това, резултатът ще е уволнението на управителния съвет на банката. Или пък заплатите на съветниците и оперативните им средства може да се обвържат с постигнатотоа ниво на монетарна и ценова стабилност.

Някои страни като Хонгконг и Сингапур например, са учредили валутен съвет като средство за постигане на стабилност.на своите парични единици Валутният съвет установява фиксиран курс на обмяна на валутата, която емитира, и валутата на резервните активи, които той поддържа. Според тази система, от валутния съвет се изисква да поддържа 100% резерви във формата на резервни активи като американски долари и облигации. Всъщност изискванията за 100% резерв и уговорката да обменя собствената и чуждата валута по фиксиран курс обвързва местната валута с чуждата. Ето защо темпът на инфлация в страна с валутен съвет ще почти същият като в страната, чиито облигации и валута се държат като резерв.

Макар да има различни пътища за постигане на монетана и ценова стабилност, няма спор за важността й като източник на икономическо просперитет. Без стабилност на паричната единица, потенциалните изгоди от формирането на капитал и другите сделки с дългосрочно обвързване ще се изпарят и хората в съответната страна няма да реализират докрай възможностите си.

Следва