4. Ефективен капиталов пазар: за да може една нация да реализира потенциала си, тя трябва да има механизъм, способен да насочва капитала в проекти, които създават богатство.

Потреблението е целта на всяко производство. Все пак, понякога можем да увеличим производството на потребителски стоки, като първоначално употребим ресурсите за да произведем машини, тежко оборудване и сгради, а след това използваме този основен капитал за производството на желаните потребителски стоки. Ето защо инвестирането - изграждането и разработването на дълготрайни ресурси, които да ни помогнат да произвеждаме повече в бъдеще - е важен потенциален източник на икономически растеж.

Ресурсите, използувани за производството на инвестиционни стоки, ще са недостъпни за прякото производство на потребителски стоки. Ето защо инвестирането изисква спестяване - въздържане от потребление в момента. Някой - или инвеститорът, или друго лице, което е склонно да му предостави средства - трябва да спестява, за да финансира инвестицията. Средствата не могат да се инвестират, освен ако не се спестят.

Не всички инвестиционни проекти ще създават богатство. Един инвестиционен проект увеличава богатството на нацията, ако стойността на допълнителното производство, получено в резултат на инвестицията, е повече от разходите за инвестицията. Напротив, когато стойността на допълнителното производство е по-малка от разходите за инвестицията, проектът ще има отрицателен ефект.Такива проекти намаляват богатството. За да може една нация да реализира потенциала си, тя трябва да има механизъм, способен да привлича спестявания и да ги насочва към инвестиционни проекти, които създават богатство.

В пазарната икономика тази функция се изпълнява от пазара на капитали. Този крайно разнообразен пазар включва пазарите на ценни книжа, недвижима собственост, предприятия, както и кредитния пазар. Финансовите институции като банки, застрахователни компании, взаимоспомагателни каси и инвестиционни фондове играят голяма роля на този пазар. Капиталовият пазар координира действията на спестителите, които предлагат средства и инвеститорите, които търсят средства за финансиране на различни стопански дейности. Частните инвеститори са силно заинтересовани внимателно да оценяват потенциалните проекти и да търсят печеливши. Инвеститорите, като се почне от притежателите на акции и се стигне до предлагащите дялово участие на собствениците на малки предприятия, търсят и предприемат печеливши операции, защото тези инвестиции ще увеличат личното им благосъстояние. Изгодните инвестиции в повечето случаи създават богатство. Един проект ще е изгоден, ако приходите, получени от прираста на производството, са по-високи от разходите за инвестицията. Приходи, надвишаващи инвестиционните разходи, са убедително доказателство, че хората ценят резултатите от капиталовложенията повече от ресурсите, нужни за тях. По този начин изгодните инвестиции водят до увеличаване на богатството не само на инвеститора, но и на нацията.

Разбира се, в нашия несигурен свят, частните инвеститори понякога правят грешки и се ангажират с проекти, които се оказват непечеливши. Ако инвеститорите не бяха склонни да поемат такива рискове, много нови идеи не биха били проверени и много ценни, но рисковани проекти не биха били започнати. Погрешните инвестиции са необходимата цена, платена за плодотворните иновации в нови технологии и изделия. Неефективните проекти обаче трябва да бъдат спрени. Капиталовият пазар гарантира това. Частните инвеститори няма да продължат да си пръскат средствата по неизгодни и неефективни проекти.

Без частен капиталов пазар, е практически невъзможно да се привлекат средства и постоянно да се насочват в създаващи богатство проекти. Когато средствата за инвестиции се осигуряват от държавата, вместо от пазара, в играта се включва напълно различен набор от критерии. Политическото влияние измества очакваната възвръщаемост на инвестициите като база за разпределението на средствата. Инвестиционните фондове често се насочват към политически симпатизанти и към проекти, които облагодетелстват личности и групи с политическо влияние.

Таблица1. Капиталови пазари, реални лихвени проценти и растеж на брутния вътрешен продукт на човек от населението в развиващите се страни Страни с отрицателни Реален лихвен Годишен темп на реални лихвени процент* растеж на БВП проценти 1983-85 1988-90 на човек от нас 1980-1990 Аржентина -163 -1179 -1.7 Замбия -16 -77 -2.8 Сомалия -35 -69 -0.7 Уганда -74 -65 0.3 Сиера Леоне -37 -41 -0.9 Еквадор -19 -21 -0.4 Гана -46 -15 -0.4 Танзания -21 -121 -0.3 * Реалният лихвен процент е равен на номиналния лихвен процент по влоговете за годината минус темпа на инфлация.

Източник: Световната банка, Годишен доклад за световното развитие и таблици за света: издание 1990-1992

Когато политиката замести пазара, инвестиционните проекти често намаляват богатството вместо да го увеличават. Опитът на Източна Европа и бившия Съветски Съюз илюстрира това положение. Четири десетилетия (от 1950 до 1990 гидина), темповете на инвестиране в тези страни бяха сред най-високите в света. Централните планови органи отделяха около една трета от националното производство за инвестиции. Дори тези високи темпове на инвестиране обаче малко помогнаха да се подобри стандарта на живот, защото политически, а не икономически съображения определяха кои проекти да се финансират. Ресурсите често се прахосваха по безсмислени политически проекти и представителни инвестиции, насърчавани от влиятелни ръководители.

Понякога правителствата фиксират лихвените проценти и с това накърняват способността на пазарите да насочват личните спестявания към проекти, създаващи богатство. Още по-лошо става, когато фиксираният лихвен процент се съчетае с инфлационна монетарна политика. Тогава съобразеният с инфлацията лихвен процент - който икономистите наричат "реален лихвен процент" - често ще е отрицателен! Когато установеният от правителството лихвен процент е по-нисък от темпа на инфлацията, богатството на спестителите намалява. Техните спестявания и приходи от лихви ще струват все по-малко с течение на времето. При тези обстоятелства стимулът да се спестява и да се осигуряват средства за вътрешния капиталов пазар ще е много малък. Това ще доведе до бягството на капитали, тъй като вътрешните инвеститори ще търсят положителни резултати в чужбина, а всички чужди инвеститори ще избягват тази страна. Такава политика унищожава вътрешния капиталов пазар. Поради липсата на финансов капитал и на механизъм за насочване на инвестициите към проекти, създаващи богатство, инвестиране в такива страни изпада в застой. Доходът стагнира или дори намалява.

Както показва таблица1. Аржентина, Замбия, Сомалия, Уганда, Сиера Леоне, Еквадор, Гана и Танзания са следвали този курс през 80-те години. Всички тези страни фиксираха лихвения процент и провеждаха инфлационна монетарна политика. В резултат на това през повечето години съобразеният с инфлацията лихвен процент (реалната възвръщаемост на спестовните влогове) е отрицателен във всяка от тези страни! Също такъв е темпът им на растеж.

Тези страни следваха политика, която унищожи механизма, който при нормални условия би осигурил на потенциалните инвеститори кредитни средства и би ги насочил към проекти, създаващи богатство. Без механизъм за осъществяване на тази жизнено важна функция, те регресираха през 80-те години. Страните, които унищожават капиталовите си пазари, плащат жестока цена за своето безразсъдство.

Следва