3. Конкурентни пазари: конкуренцията насърчава ефективното използване на ресурси и осигурява постоянен стимул за иновационни подобрения. "Конкуренцията създава благоприятни условия за непрекъснатото подобряване на промишлената ефективност. Тя кара производителите да премахват разсипничеството и да съкращават разходите си,за да продават по-евтино от другите. Тя отсява онези,чиито разходи остават високи и по този начин съдейства да се концентрира производството в ръцете на тези,чиито разходи са ниски."1 Клеър Уилкокс Конкуренция възниква, когато има свобода да навлизаш в даден пазар и алтернативни продавачи на пазара. Конкуренцията може да е между големи или малки фирми. Фирмите съперници може да се конкурират на местни, регионални, национални и дори на глобални пазари. Конкуренцията е живата кръв на пазарната икономика. Конкуренцията оказва натиск върху производителите да функционират ефективно и да угаждат на предпочитанията на потребителите. Конкуренцията отсява неефективните. Фирми, които не успеят да осигурят на потребителите качествени стоки на конкурентни цени, ще понасят загуби и в крайна сметка ще фалират. Печелившите конкуренти трябва да се представят по-добре от фирмите-съперници. Те могат да го направят по много различни начини - качество на продукта, стил, обслужване, удобно разположение, реклама, цена - но те трябва постоянно да предлагат на потребителите поне толкова или по-голяма ценност отколкото те могат да получат на други места. Какво възпира "Макoдналдс", "Дженерал Мотърс" или която и да било друга фирма да повишава цените, да продават лошокачествени продукти, да допускат лошо обслужване? Отговорът е - Конкуренцията. Ако "Макдоналдс" не успее с усмивка да предложи сандвич на привлекателна цена, хората ще се обърнат към "Бъргър Кинг", "Уендис", "Дейри Куийн", и други съперници. Както практиката наскоро показа, дори голяма фирма като "Дженерал Моторс" може да загуби клиенти за сметка на "Форд", "Хонда", "Тойота", "Крайслер", "Фолксваген", "Мазда" и други производители на автомобили, ако не успее да се задържи наравно със съперниците си. Конкуренцията също така осигурява на фирмите силен стимул да усъвършенстват продукцията си и да откриват методи да произвеждат с по-малко разходи. Никой не знае точно какви стоки ще искат потребителите в следващия момент и коя технология на производство ще минимизира разходите за единица продукция.Конкуренцията ни помага да открием отговора. Дали тази нова идея-мечта е най-великата, откакто бе въведена веригата от заведения за бързо хранене? Или е просто поредната химера, която скоро ще се изпари? Предприемачите са свободни да внедрят това иновационно изделие или многообещаваща производствена технология; трябва им само подкрепата на инвеститори, които са склонни да осигурят необходимите средства. В пазарната икономика не се изисква одобрението на централните планови органи, мнозинството в законодателния орган, или на конкурентите. Независимо от това, конкуренцията държи отговорни предприемачите и инвеститорите, които ги подкрепят; техните идеи трябва да издържат "проверката за реалност", наложена от потребителите. Ако потребителите оценят новата идея достатъчно високо, за да се покрият разходите за произвежданата стока или услуга, новият бизнес ще процъфтява и преуспява. Напротив, ако потребителите не са склонни да направят това, бизнесът ще се провали. Потребителите са висш съдник за новаторство и успешна дейност в бизнеса. Производителите, които искат да оцелеят в конкурентна среда, не могат да бъдат самодоволни. Ефективното днес изделие може да не издържи конкурентната проверка утре. За да успеят на един конкурентен пазар, фирмите трябва да умеят предвиждат, откриват и бързо да и бързо да възприемат по-добрите идеи. Конкуренцията решава най-точно при коя структура и размер на фирмата могат най-успешно да се поддържат ниски разходите за единица продукция. За разлика от някои други икономически системи, пазарната икономика не определя изрично и не ограничава видовете фирми, които могат да се конкурирират. Разрешена е всяка форма на стопанска организация. Фирма, ръководена от собственика, сдружение, корпорация, фирма-собственост на заетите в нея, потребителска кооперация, комуна, или всяка друга форма на стопанска дейност свабодно може да навлезе на пазара. За да успее, тя трябва да издържи само една проверка: за ефективност на разходите. Ако една форма на стопанска организация, като корпорация или фирма-собственост на заетите в нея, може да постигне на пазара ниски разходи за единица продукция, тя има изгледи да оцелее. Съответно стопанска структура, която води до високи разходи за единица продукция, ще бъде изтласкана от един конкурентен пазар. Същото важи за големината на фирмата. При някои изделия предприятието трябва да е доста голямо, за да реализира напълно потенциалните икономии от едрото серийно производство. Когато разходите за единица продукция намаляват при нарастване на производството, малките предприятия клонят към по-високи производствени разходи (и следователно по-високи цени) от техните по-едри съперници. В този случай потребителите, които са заинтересувани да получат максимална стойност за парите си, ще са склонни да купуват от по-голямата фирма с по-ниските цени. Повечето малки фирми в крайна сметка ще бъдат изтласкани от пазара. По-големите фирми, обикновено организирани като корпорации, по-често оцеляват на такива пазари. Автомобило- и самолетостроенето са пример за това. В други случаи малки фирми, често организирани като еднолични търговци или дружества, ще са по-ефективни в разходите си. Когато личното обслужване и индивидуализираната продукция се ценят високо от потребителите, за големите фирми може да е трудно да се конкурират. При тези обстоятелства ще оцелеят предимно малките фирми. Например, това в общи линии е вярно за -ридическата и медицинската практика, печатниците и фриз-орските салони. Пазарната икономика позволява съображенията относно разходите и взаимодействието между производители и потребители да определят типа и размера на фирмата на всеки пазар. Когато големите предприятия имат по-ниски разходи, изкл-чително важно е държавата да не ограничава конкуренцията от страна на външни доставчици, нито пък да пречи на местни фирми да продават в чужбина. Този въпрос е жизнено важен за малките страни. Например, тъй като вътрешният пазар на страна като Южна Корея е малък, един корейски автомобилопроизводител би имал изкл-чително високи разходи за единица продукция ако не може да продава автомобили в чужбина. Аналогично, вътрешните потребители в малките страни би трябвало да плащат прекалено висока цена за автомобили, ако им е забранено да купуват от големи чужди производители с ниски разходи. Обобщено казано, конкуренцията обуздава личния интерес на индивида и го кара да работи за повишаването на стандарта ни на живот. Както Адам Смит отбелязва в "Богатството на народите", индивидите са мотивирани от личните си интереси: "Не от благосклонността на касапина, пивовара или хлебаря очакваме обяда си, а от тяхната грижа за собствения им интерес.Ние призоваваме не човекол-бието им, а техния егоизъм и никога не им говорим за нашите нужди, а за ползата от тях."2 В една конкурентна среда, дори индивидите, загрижени за личния си интерес и предприятията, търсещи печалба, имат силен стимул да служат на интересите на другите и да осигуряват на потребителите поне толкова ценност, колкото могат да получат навсякъде другаде. Това е пътят към по-големи приходи и печалби. Колкото и да изглежда парадоксално, личният интерес на индивида - черта, която много хора намират не толкова достойна за възхищение - е мощен двигател на икономическия прогрес, когато се насочва от конкуренцията. 1Clair Wilcox, Competition and Monopoly in American Industry, Monograph no.21, Temporary National Economic Committee, Investigation of Concentration of Economic Power, 76th Congress, 3rd Session (Washington, DC: U.S.Government Printing Office, 1940). 2Adam Smith, An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations, стр.18. |