7. Сравнение между пазарната и непазарната алтернатива: емпирични аспекти

Предимствата и недостатъците на количествените сравнения

Тъй като ефективността най-лесно се поддава на количествено измерване измежду другите критерии, разгледани по-рано, естествена е тенденцията да се акцентира върху нея ако се сравнява функционирането на пазарната и непазарната система. Това ни напомня приказката за този, който си търси ключа където е светло, а не където го е изпуснал. Един строг критик не без основание би казал, че съвременните обществени науки като цяло и икономическата наука в частност се занимават все повече с това, което е измеримо и количествено определимо, отколкото с това, което е важно и съществено.

Макар че тази критика има известно основание, можем да й противопоставим без излишно многословие достатъчно убедителни аргументи за предимствата на количествената измеримост. Изборът между пазарната и непазарната алтернатива и различните възможни комбинации между тях изисква важни, а понякога и с решаваща тежест количествени преценки, свързани с по-трудно поддаващите се на количествено измерване критерии за справедливост, участие и отчетност. Но самите количествени преценки могат да бъдат подпомогнати и уточнени от една по-ясна оценка за това дали един или друг избор е свързан с повишение или понижение на ефективността и ако е така, колко точно е това увеличение или намаление и с кои от вариантите е свързано.

Например, дори ако вариант А изглежда за предпочитане пред вариант Б от съображения за справедливост, участие или отчетност, при вземането на решения обикновено е важно да се определи размерът на евентуалната загуба на ефективност, произтичаща от избора на единия или другия вариант. В редките случаи на пълно превъзходство между или сред различните алтернативи отговорът е нула, т.е. вариант А е по-добър от Б не само от гледна точка на качествените критерии за справедливост или участие, но и поради това, че същевременно не е свързан със загуба на ефективност в сравнение с вариант Б.

По-често обаче се постига компромис между тези измерения. Например увеличаването на размера на преките социални плащания или предоставянето на преки помощи за социално слаби чрез отрицателен подоходен данък може да изглежда социално привлекателно от гледна точка на справедливостта. Но ако първият вариант съкращава предлагането на работна сила с, да кажем, 3%, а вторият само с 1%, то той е може би по-добрата политика за постигане на желаната промяна в разпределението на дохода. Дори ако в основата на запазването вместо закриването на военна база на едно или друго място или на възлагането на държавна поръчка на един или друг участник в търга лежат съображения от социално или екологично естество, а не съображенията за ефективността, все пак е важно да се установи размерът на загубата в ефективността, дължаща се на действия от позициите на тези съображения, в сравнение с резултатите от варианта, избран единствено според критерия за ефективност.

И така, размерът на загубата или нарастването на ефективността е от значение дори когато бремето на избора пада върху качествените, социални и оценъчни основания.

В обобщение съществуват достатъчно убедителни и неоспорими аргументи за значението на загубата или нарастването на ефективността при сравнението на алтернативни политики и действия, при условие, че не се изпадне в другата крайност да се приема или претендира, че тези съображения са, или трябва да бъдат, изключителната или решаваща основа на избора между различните алтернативи. И обратно, при отстояване на позицията, че дадени алтернативи са за предпочитане от съображения, различни от тези за възможни загуби или нарастване на ефективността, не трябва да се пренебрегва значението на калкулирането на размера на този критерий.

Сравнения на микро и макрониво

Цитираният по-рано труд на Борхердинг, Померен и Шнайдер обобщава резултатите от 50 емпирични изследвания, свързани главно с ефективността на микроравнище - алокативната ефективност в определени сфери на производството и услугите. Изследването на Борхердинг се концентрира основно върху сравненията между частни и обществени производства (федерални, щатски и местни) в САЩ, Германия, Швейцария, Австралия и Канада по отношение на относителната им производствена ефективност (т.е. разходите за производството на повече или по-малко еднородни единици от даден продукт или услуга) в деветнадесет сфери на дейност: въздушен транспорт, банки, автобусен транспорт, хигиенни услуги, събиране на данъци, електроснабдяване, противопожарна охрана, горско стопанство, болници, жилищно строителство, застрахователни услуги, поддръжка и ремонт на океански танкери, железопътно строителство, събиране на отпадъци, спестявания и кредити, кланици, водоснабдяване и метеорологични служби.1

В четиридесет от петдесетте разгледани изследвания предлагането от частния (т.е. пазарен) сектор е по-ефективно от предлагането на държавния (непазарен) сектор. В три проучвания (свързани с електроснабдяването, болниците за ветерани и събирането на отпадъци) непазарното обслужване се оказва по-евтино от пазарното. В пет проучвания (касаещи канадските железници, събирането на отпадъци в Сейнт Луис и Минеаполис, електроснабдяването в различни райони на САЩ и продажби на застрахователни полици и военнослужещите в Западна Германия) резултатите не показват никаква разлика в производствената ефективност на обществения и частния сектор, а в две изследвания резултатите са твърде неопределени, за да се направят някакви заключения. В приложение Б под формата на таблица е представено резюме от проучванията на Борхердинг и колегите му, както и от неотдавнашните изследвания на Осбърн и Геблър (1992 г.) и на Фицджералд (1988 г.), които сравняват извършването на услуги от обществения и частния сектор в областта на здравеопазването, транспорта, събирането на отпадъци, ремонта на самолети и опазването на околната среда.

Други проучвания показват подобни резултати. Например, според доклада на губернатора на окръг Лос Анджелес, в резултат от програмата за прехвърляне върху частни предприемачи на функции, изпълнявани по-рано от обществени институции, са реализирани икономии в размер на 35% за 1985 г. На основата на приватизационната програма на Лос Анджелес, обхващаща медицинските и управленските услуги, обработката на информация, паркове и почивно дело, обществени социални услуги и други, са сключени договори за извършване на услуги на стойност 43 млн. долара годишно, които се оценяват на 66 млн. долара, ако се осъществяваха от институции към местните органи на властта.2

Друг анализ, направен през 1984 г. за Министерството на жилищното строителство и градоустройство на САЩ, установява, че разходите на градски организации за улично строителство са с 96% по-високи в сравнение с тези на частни предприемачи, осъществяващи същата дейност. За други дейности тези цифри са съответно: почистване на улиците - 43%, охрана на жилища и обществени сгради - 73%, поддръжка на пътните знаци - 56%, подрязване на дърветата - 37%. Във всеки един от тези случаи се отчитат разликите в качеството на предлаганата услуга.3

Още един пример ни предоставя и анализът на 235 договора, възложени от Министерството на отбраната на САЩ за финансовите 1981 и 1982 година. Според Отдела за управление на бюджета (ОУБ) разходите по дейността на частните предприемачи са с 24 % по-ниски от офертите, представени от работещите в тези институции, още повече, че те вече са били съкратени средно със 7%. В резултат Федералният отдел за политиката по обществените поръчки към ОУБ заключава, че "вследствие от конкурентния процес са реализирани икономии, надвишаващи общо 30%".

Едно изследване на Ранди Рос от 1988 г., предприето първоначално като докторска дисертация в университета РАНД, представя по-разнородни и сложни сравнения на обществения и частния сектор, отколкото цитираните дотук. Рос сравнява резултатите на държавния и частния сектор в три сфери - енергетиката, психическото здраве и училищния автобусен транспорт. Той установява, че държавният сектор разпределя електроенергията явно по-ефективно в сравнение с регулираните или нерегулирани частни фирми по причини, които според Рос са свързани с качеството на управлението на държавния сектор в тази област, свръхкапитализацията на регулираните от държавата частни фирми или пък по-високите разходи по продажбите и рекламата. За разлика от това, в сферата па психическото здраве Рос установява, че производствената и осигурителната функция се осъществяват по-ефективно от частния сектор, отколкото в държавния, макар че съображенията за справедливост, участие и отговорност дават основание да се приеме, че тази област се числи към задълженията на държавния сектор.

И накрая, по отношение на училищния автобусен транспорт Рос установява, че по принцип частният сектор функционира по-ефективно, но определени институционални форми, съчетаващи дейността на частния и обществения сектор, функционират почти толкова добре, колкото и частният сектор, взет отделно. Очевидно наличието на активна частна транспортна мрежа действа като стимул за ефективността на управата на обществените училищни автобуси, който не би съществувал при отсъствието на такава конкуренция.5

Както вече споменахме, направените от Борхердинг и неговите колеги проучвания, както и другите сравнителни анализи, на които се позовахме по-рано, се концентрират върху това, което аз нарекох микроикономическа ефективност, а именно - вложените средства за производството на даден продукт или за извършване на дадена услуга в даден момент от времето. Един различен подход за сравнение на пазарните и непазарните резултати, отнасящ се до това, което аз ще определя като макроикономическа ефективност, е представен в емпиричните изследвания на Кийт Марсдън от Световната банка и от един автор от РАНД. Докато проучването на Борхердинг засяга главно определени сектори или отрасли на отделните национални икономики в даден момент от време, макроикономическият анализ се занимава със сравнения между различните държави по отношение на съответните темпове на икономически растеж във времето. Борхердинг акцентира върху алокативната ефективност, докато Марсдън и РАНД се занимават с действието на динамичната ефективност.6

Един от сериозните проблеми на макроикономическите сравнения между страните по отношение на разграничението между пазара и държавния сектор е изборът на подходящ мащаб за измерване на относителния размер на пазарния и непазарния сектор. В своите изследвания Марсдън се занимава главно с връзката между данъците и икономическите резултати, докато анализът на РАНД се концентрира предимно върху държавните разходи и данъчните приходи като показатели за относителния размер на непазарния сектор. И двата измерителя - данъците и държавните разходи - в най-добрия случай дават само представа за мащаба и обхвата на непазарния сектор. Държавните разходи може би са предпочитан показател, защото са по-всеобхватна величина: тъй като в повечето страни бюджетът е по-често дефицитен, отколкото уравновесен или с излишък, държавните разходи ще включват, но обикновено ще надхвърлят, данъчните постъпления.

Въпреки това данъците и разходите могат погрешно да представят мащабите на непазарната активност и държавната намеса. Например държавните разходи като част от БВП в Германия през 1989 г. бяха малко по-ниски (46%), отколкото във Франция (49%),7 но френската икономика е много по-дирижирана - т.е. подложена на влиянието и контрола на непазарния сектор - отколкото неконкурентната и пазарно ориентирана икономика на Германия. По същия начин делът на държавните разходи в БВП на Южна Корея за 1989 г. (17%) е почти същият като този в Индия (18%), въпреки че ролята и жизнеспособността на пазарния сектор в Корея са определено по-големи, отколкото в Индия.8

Проблемът е, че държавните разходи или данъчни приходи показват само частично мащабите на непазарна намеса или контрол. Държавната, регулативна, законодателна и бюрократична намеса може да е по-силна или по-ограничена, въпреки че нито държавните разходи, нито данъчните постъпления могат вярно да отразят ролята и реалната власт на непазарния сектор.9 Овен това данните за държавните разходи в националните сметки на различните държави често включват различни пропорции на трансферните плащания, вместо единно да отразяват само или главно произведената от непазарния сектор добавена стойност към националния продукт. Въпреки това трансферните плащания са свързани с разграничението между пазарния и непазарния сектор, тъй като разкриват един аспект от влиянието на непазарния върху пазарния.

Емпиричните изследвания на Марсдън са изградени върху находчиво избран модел, включващ десет двойки страни, наблюдавани за периода 1970 -1979 г. Всяка двойка страни има приблизително един и същ доход на глава от населението, но коренно различен дял на данъчните приходи в БНП. Така всяка двойка включва по една страна с ниско и една с високо равнище на данъчните приходи, като годишният доход на глава от населението за десетте двойки страни се движи в границите между 200 - 300 и 8 800 -12 000 $, по курс на долара от 1979 г.10

Марсдън съпоставя средната стойност на реалния годишен темп на растеж за всяка от 20-те страни през 70-те години с дела на данъчните приходи в БВП на съответната страна. Както вече бе отбелязано, тази пропорция е важен, макар и несъвършен показател за действителния размер и мащаб на непазарния сектор. Основният резултат от изследването на Марсдън е изведената статистически значима отрицателна зависимост между темповете на растеж и дела на данъчните приходи в БВП: средно за извадката на всеки 1% нарастване в пропорцията между данъчните приходи и БВП реалният годишен темп на растеж намалява с 0,36%. Освен това почти 45% от колебанията на средния годишен темп на растеж на всяка една от десетте страни в модела се обясняват с колебанието на съотношението между данъчните приходи и БВП за съответната страна.11 Основните резултати от изследването на Марсдън са обобщени в таблица 7.1.

Таблица 7.1.

Регресионен анализ на икономическия растеж и данъчните постъпления за някои държави за периода 1970 - 1979 г.

Регресионно уравнение

Брой наблюдения

Регресионни коефициенти на дела на данъчните приходи в

БНП

Константа

Коефицент на преизчис-ление (К2)

Общо

20

-0,36 (-3,80)

11,3

0,45

Страни с по-ниськ доход 10 -0,58 (-3,90) 13,9 0,66.

Страни с по-ви-сок доход 10 -0,34 (-2,90) 11,8 0,52

Източник: Кийт Марсдън, "Връзки между данъците и икономическия растеж: някои емпирични доказателства", вътрешен работен документ N 605 на Световната банка, Вашингтон, О.С, 1983 г. а. Икономическият растеж е измерен като средногодишен темп на изменение на реалния БВП за периода 1970 - 1979 г.

По-рано разгледахме справедливото разпределение като критерий за сравненията между пазарния и непазарния сектор. Марсдън също достига до извода, че за двойките страни с ниски и високи приходи от данъци връзката между високия растеж и ниския относителен дял на данъчни приходи не е за сметка на справедливостта в разпределението на доходите, нито пък за сметка на растежа на потреблението, подобряването на държавните услуги или за сметка на повишаването на общественото благосъстояние (изразено чрез промените в равнището на детската смъртност и продължителността на човешкия живот).12

Макар че изследването на Марсдън има голямо значение, трябва да се направят някои уговорки при тълкуването на неговите резултати.

Първо, както самият Марсдън изтъква, към данните, свързани с международни сравнения на доходите, изразени в долари, както и към темповете на растеж, трябва да се подхожда внимателно. Използването на доларовия стандарт за страни с различна икономическа структура, различни относителни цени, различно участие в международната търговия и различна степен на надценяване на националната валута може да доведе до съмнителни резултати. Второ, макар че той използва данни от най-добрите налични източници, това е сфера, в която и най-добрите данни не са достатъчно благонадеждни. И накрая, постиженията на дадена държава в сферата на икономиката - особено тези на по-малко развитите страни - зависят освен от данъчните приходи или относителния размер на пазарния и непазарния сектор и от много други фактори. Например икономическият растеж зависи в най-голяма степен от политическата стабилност, образованието, квалификацията и качеството на работната сила. Върху него също така влияят монетарната, валутната и външнотърговската политика на дадената държава. Очевидно тези важни политически измерения не се отразяват нито в дела на приходите от данъци в БВП като мярка за размера на непазарния сектор, нито в държавните разходи, използвани в изследването на РАНД като измерител, което ще разгледаме по-нататък.

Както и проучването на Световната банка, емпиричният анализ, направен в РАНД се концентрира върху сравненията между отделни страни за по-дълги периоди от време.13 И тук, както в изследването на Марсдън, мерната единица при оценката на икономическите резултати е годишният темп на растеж на реалния БВП. Основните различия между проучванията на РАНД и Марсдън са следните:

1. Извадката на РАНД е малко по-голяма - 27 вместо 20 страни. При тяхната селекция ние изхождахме главно от наличието на сравнително благонадеждни и съпоставими данни, докато Марсдън използва двойковия метод на подбор. Страните от нашата извадка имат широк диапазон на различия в размера на дохода на глава от населението и равнището на развитие, но ние не групирахме така внимателно страните с еднакво равнище на дохода, както Марсдън.

2. Нашата извадка включва тринадесет държави с по-висок национален доход (Австралия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Западна Германия), девет държави със среден размер на националния доход (Аржентина, Бразилия, Чили, Коста Рика, Доминиканската република, Мексико, Парагвай, Южна Корея и Тунис) и пет страни с нисък национален доход (Индонезия, Кения, Малави, Тайланд и Заир).14 В първата група попадат страни с доход на глава от населението над 2600 долара, във втората - между 1300 и 2600 долара, а в третата - под 1300 долара годишно.

3. Първоначалното проучване на РАНД покрива периода 1972 - 1982 г., а това на Марсдън - от 1970 до 1979 г. Изследването на РАНД беше осъвременено, като бе включен и периодът 1983-1987 г.

4. В регресионния анализ сме използвали общите държавни разходи и данъчните приходи като независими променливи, за разлика от Марсдън, който си служи за тази цел само с данъчните постъпления. И в двата случая, променливите на държавните разходи и данъчните приходи са представени като компонент на БВП.

Интересно е да се отбележи, че корелацията между брутните съвкупни държавни разходи и данъчни приходи за 27-те страни в извадката е висока, съответно - 0,96 за периода 1972 - 1982 г. и 0,93 за годините от 1983 до 1987 г., така че в това отношение резултатите няма да се различават съществено. От гледна точка на акцента на тази книга върху пазара и държавата използването на съвкупните

Таблица 7.2

Регресионен анализ на икономическия растеж, държавните разходи и данъчните постъпления за някои страни за периода 1972 - 1982 г.

Регресионно Брой Регресионни Регресионни Константа Коефицент на

уравнение наблюдения коефициенти коефициенти поеизчисление

за дела на за дела на В' държавните данъчните (приспособен)- разходи в БНП приходи в БНП

За всички стра 27 -0,10 - 7.38 0.32 ни в изследва (-3,40) нето (ОИСР, 27 - - -0,11 6.79 0.25 страни със сре (-2,90) ден по размер - доход, страни с нисък доход) o Страни със сре 22 -0,09 -0,11 6.99 0.30 ден по размер (-2,90) (-2,90) ДОХОД 22 - 6.96 0.29 Страни с нисък 5 -0,43 - 16.01 0.77" ДОХОД (-3,80) 3 - -0.32 9.98 0.12 (-0.60)

Източници: Международен валутен фонд, "Международна финансова статистика", 1984 г., и "Държавен финансов статистически годишник", 1984 г.

а. Икономическият растеж е изчислен като средногодишното процентно изменение на реалния БВП за периода 1972 - 1982 г. В скоби е показана Т-статистика.

б. R2 е коригиран така, че да позволи използването на малки извадки.

Основните резултати от изследването на РАНД са обобщени в таблица 7.2. и графика 7.1.

Както е показано на таблица 7.2 в графата, отнасяща се за всички страни от проучването за периода 1972 - 1982 г., съществува статистически значима обратна зависимост между разходите или данъчните приходи на централното правителство като процент от БВП и средния годишен темп на растеж. Увеличението от 10% на дела на държавните разходи в БВП води средно до очаквано намаление от 1 % на средногодишния темп на растеж на БВП. По същия начин увеличение от 10% на дела на данъчните приходи в БВП води до очаквано намаление от 1,1% на средногодишния темп на растеж на БВП. За страни с нисък доход тази зависимост е също статистически значима, но регресионните коефициенти са съществено по-високи: за всяко 10%-но увеличение на дела на държавните разходи в БВП по силата на тази връзка се очаква 4%-но намаление на средногодишния темп на растеж. Графика 7.1 показва съответното намаление на темпа на икономически растеж в зависимост от дела на държавните разходи и отделно в зависимост от дела на данъчните постъпления.

Резултатите са подобни и за периода от 1983 до 1987 г. И тук в графите за всички страни от проучването и за страните със среден по размер доход регресионните коефициенти показват статистически значима обратна зависимост между средногодишния темп на растеж на БВП и дела на държавните разходи в него, както и между растежа на БВП и дела на данъчните приходи в него. Таблица 7.3 обобщава резултатите за периода 1983 - 1987 г.15

Във връзка с интерпретацията на тези резултати трябва да бъдат направени някои възражения и уговорки подобно на тези, засягащи резултатите на Марсдън. На първо място, има още много да се желае по отношение на данните за отделните държави и различните периоди, използвани в регресионния анализ, затова и резултатите трябва да се възприемат по-скоро като предполагаеми, а не като окончателни.

Второ, резултатите на РАНД и Световната банка се основават на изключително опростени модели, които не отчитат различията в степента на държавно регулиране между отделните държави; в монетарната, фискалната, валутната и търговската политика, в технологиите, равнището на капитала, в качеството на работната сила или съществуващите условия на политическа стабилност и сигурност. Както бе описано по-рано, в изследванията си Марсдън отчита разликите в равнището на дохода на глава от населението, като групира страните с приблизително еднакъв доход по двойки, а в проучванията на РАНД това не е взето предвид. (Всъщност и по двете страни на въпроса могат предварително да се приведат аргументи - за това дали държавите с по-висок доход се развиват по-бързо или по-бавно от държавите с по-нисък доход - така че да не се жертва голяма част от убедителността на модела, използващ извадка от страни с висок, среден и нисък доход, ако се изпусне променливата за дохода на глава от населението.)

Трето, като се има предвид несъвършенството на модела на РАНД не е учудващо, че само една умерена част от колебанията

Таблица 7.3

Регресионен анализ на икономическия растеж, държавните разходи и данъчните постъпления за някои страни за периода 1983 - 1987 г. Регресионно Брой Регресионни Регресионни Константа Коефициент на уравнение наблюдения коефициенти коефициенти преизчислени oп за дела на за дела на държавните данъчните (приспособен) разходи в БНП приходи в БНП За всички 26* -0,10 0,07 0,10 страни в (-2,00) изследването 27 -0,15 0.08 0.19 (-2,70) Страни със 22 -0,09 - 0.09 0,08 среден по (-1,70) размер доход 22 - -0,16 0.08 0,19 и страни от (-2,50) ОИСР \ Страни с 4* -0,35 - 0,14 0.98 нисък доход (-11,10) 5 -0,07 0.07 -0.30 (-0.30)

Източник: Международен валутен фонд, "Държавен финансово-статистически годишник", 1991 г. * Няма данни за държавните разходи на Заир.

между темповете на растеж на различните страни се обяснява с колебанието в относителния дял на държавните разходи за страните, включени в извадката: 32% от различията за цялата извадка, 30% за страните от ОИСР и страните със среден доход и 77% за страните с нисък доход. Що се отнася до ОИСР и държавите със среден доход, този процент за периода 1983 -1987 г. е чувствително по-малък, отколкото за годините от 1972 до 1982 г. Като изключим влиянието на размера на непазарния сектор, изразен чрез правителствените разходи, голяма част от различията в темповете на растеж между страните се дължат на другите фактори, споменати по-рано.16 (По-учудващо е наистина, че този опростен модел обяснява толкова голяма част от колебанията, а не това, че тази част не е по-голяма.)

И накрая, трябва да се отбележи, че зависимостите, описани в проучванията на РАНД и Световната банка са предмет на продължителни изследвания и дискусии. Например разработките на Манкър Олсън за дългосрочния растеж не намират надеждна връзка между размера на държавния сектор и икономическия ръст, макар че признават наличието на слаба обратна зависимост от 70-те години насам.17 След като отчита влиянието на други фактори освен системните различия в ролята на държавата при сравнението на темповете на растеж на страните от ОИСР и източноевропейските държави от СИВ, Фредерик Прайър не открива разлика между темповете на реален растеж за периода 1950 - 1980 г. на съответните страни.18

Противно на получените от Прайър резултати изследването на Даниъл Ландо за връзката между държавните разходи за потреблението и икономическия растеж на глава от населението за годините от 1961 г. до 1976 г. достига до резултати, подобни на получените от РАНД и Световната банка.19

Въпреки това като приблизителна мярка за динамичната ефективност на функционирането на икономическите системи резултатите от проучванията на РАНД и Марсдън са последователни, взаимно подкрепящи се и значими. Независимо от факта, че съществуват редица други влияния - някои под контрола на отделните държави и тяхната политика, а други, като цените на петрола и международните условия на търговия, до голяма степен извън него - по принцип по - големият и нарастващ непазарен сектор се свързва с по - нисък темп на икономически растеж. Както бе отбелязано по-рано, икономическият растеж не е единственото важно съображение, което трябва да се отчита при оценката на икономическата и социалната система. Все пак той със сигурност е едно от важните измерения на основния икономически.избор, свързан с желаните мащаби на държавния сектор и пазара.

Обяснителни бележки

1. Вж. Борхердинг, Померен и Шнайдер (1982 г.).

2. Меморандум на Джеймс К. Ханкла, губернатор на окръг Лос Анджелес, представен на Окръжния надзорен съвет ("Доклад за възложените от Съвега договори", 2.08.1985 г).

3. Вж. Стивънс (1984 г.). За тази справка, както и за следващата, съм задължен наЕ.С.Савас.

4. Отдел за управление на бюджета (1984 г.).

5. Този случай подкрепя предишните ни разсъждения за влиянието на изключителността на непазарното предлагане за изкуствено нарастване на разходите. Вж. Рос (1988 г.).

6. Вж. Марсдън (1983 г.).

7. Вж. ОИСР (1992 г.). Делът на Германия за 1989 г. вероятно се е повишил след обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г.

8. МВФ (1991 г.).

9. За подобно мнение по въпроса вж. Шмит във Форте и Пийкок (1985 г.).

10. Вж. Марсдън (1983 г., таблица 2, с. 3). Десетте двойки държави на Марсдън, подредени по възходящ ред според дохода на глава от населението, са Малави (ниски данъчни приходи) и Заир (високи данъчни приходи), Камерун (ниски данъчни приходи) и Либерия (високи данъчни приходи), Тайланд и Замбия, Парагвай и Перу, Мавриций и Ямайка, Южна Корея и Чили, Бразилия и Уругвай, Сингапур и Нова Зеландия, Испания и Великобритания, Япония и Швеция.

11. Пак там.

12. Пак там/ страници 4 и 5. Марсдън оценява справедливостта в разпределението на дохода според дела от съвкупния доход, който получават 40-те процента най-бедни домакинства.

13. Това изследване е проведено от автора и Ранди Рос, възпитаник на университета РАНД.

14. Извадките на РАНД и Марсдън не включват страните/ изцяло зависими от износа на петрол, с изключение единствено на Великобритания.

15. За страните с нисък доход таблица 7.3 показва наличието на чувствителна обратна зависимост между дела на държавните разходи и средния растеж на БНП и отсъствието на зависимост между дела на данъчните постъпления и растежа на БНП. Този изненадващ резултат се дължи на относително ниската корелация (0,71) между дела на данъчните приходи и дела на държавните разходи за същите страни през периода 1983-1987 г.

16. Относително скромните стойности на R2 не са изненадващи и по друга причина. Като правило слабо развитите страни с нисък доход - някои от които са включени в извадката - обикновено имат нисък дял на държавните разходи в БВП поради характерния за тези страни относително висок дял на селскостопанско производство, което често остава извън вниманието на държавата. Интересното е, че тази структурна разлика намалява стойностите на К за страните с нисък доход в сравнение с тези, получени за цялата извадка.

17. Прайър (1985). В действителност системната променлива, използвана от Прайър за модел, показва отрицателен ефект за страните от СИВ с централ-нопланирани системи, което отговаря на резултатите, получени от РАНД и Марсдън. Но съответстващият коефициент в горната системна променлива е значим само при стойност от 15 %. Вж. Таблица 2 на Прайър (1985/ 213). Уточненията в неговия модел, включващи БВП на глава от населението като независима променлива, също може да притъпи част от ефекта на системната променлива.

18. Олсън (1982).

19. Ландо (1983).

повече