8 Заключение: изборът между пазара и държавата

Ръководни принципи

Изборът между държавата и пазара е сложен и обикновено възможностите не са само две. Това не е просто избор между пазар или държавна намеса в чист вид, а по - скоро избор между две разнообразни комбинации от тези две алтернативи, между различни степени на приложение на единия или другия модел на разпространение на ресурсите. Ако при избора пазарът е предпочитаната или доминираща алтернатива, непазарният (т.е. държавният) сектор поради причини, свързани с неизбежността на пазарните дефекти и способността им да се разпространяват, може и трябва да продължи да играе важна роля. Тази роля е свързана най - вече с производството на чисти обществени блага като отбрана и национална сигурност, с установяването и поддържането на законови и други условия, имащи важно значение за функционирането на пазара, както и с предоставянето на необходимите преразпределителни услуги и програми, които представляват основните елементи на социалното осигуряване на обществото и отразяват стандартите за " справедливост в разпределението", с които по думите на Винер обществото е " благосклонно съгласно".(1)

Ако, от друга страна, предпочитанията или доминиращата алтернатива са в полза на насочването на ресурси чрез непазарни механизми (т.е. от държавата), то тогава пазарът - поради причини, свързани с неизбежността на непазарните дефекти и способността им на разпространение, също може и трябва да продължи да играе важна роля.

Дори и в силно централизирани системи като тези на Китай, бившия Съветски съюз и някои от наследилите го републики, пазарните дейности ще почнат да се развиват или под формата на икономика в сянка, или на паралелна икономика (там, където държавната политика е крайно рестриктивна), или открито (в отговор на пазарните стимули) там, където държавната политика е по - благоприятна (Китай). Стимулите, създавани от централизираното регулиране, се отклоняват значително от нормите и намеренията на управляващите и благоприятстват развитието на черен или "сив" пазар, заобикаляне на законите, корупция и квазипазарно поведение. И наистина опитът на Източна Европа в края на 80 - те години и на Съветския съюз до разпадането му през 1992 година категорично показва, че тенденцията към навлизане на държавата в разпределението на ресурсите е по - силна от развитието през 50 - те години и 60 - те години предположение за неизбежната историческа тенденция в обратната посока.

Следователно съществуващите мащаби на пазарни и непазарни дейности н Съединените щати едва ли удовлетворяват вкусовете и предпочитанията както на Милтън Фридман, така и на Кенет Галбрейт, въпреки че изборът като че ли клони предимно в полза на пазара. По същият начин съществуващият размер на пазарните и непазарните дейности в Русия едва ли удовлетворява вкусовете и предпочитанията съответно на пазарно ориентираните реформатори като Лариса Пияшева и на привържениците на доминиращ пазарен сектор като Евгений Яшин.

Така, макар че изборът между пазара и държавата е до голяма степен въпрос на различни акценти и степени, тези различия имат огромно значение поради въздействието им върху справедливостта и резултатите от функционирането на икономическата и социалната система. От досегашната дискусия могат да се извлекат няколко предположения за ръководни принципи при изясняването на този избор.

При разглеждането на тези предположения бих искал да напомня на читателя, че в предишните глави не съм се стремял да отделям еднакво време на пазарните и непазарните недостатъци. Обратното, целта ми съвсем съзнателно бе да акцентирам върху пазарните дефекти поради обстоятелството, че пазарните дефекти са разгледани с необходимото внимание в съществуващата литература, докато тези на държавния сектор не са анализирани достатъчно.

Статична и динамична ефективност

По отношение на общите разпределителни механизми пазарът дава по - добри резултати от държавата като от гледна точка на разпределителната (статична) ефективност (а именно постигане на по - високо съотношение между производството или резултатите, от една страна, и вложени средства или разходи, от друга), така и от гледна точка на динамичната ефективност (поддържане на по - високи темпове на икономически растеж във времето). Пазарната система е по - ефективна в използването на ресурсите в дадена точка от времето и като цяло по - изобретателна, динамична и еспанзивна за по - дълъг период. По принцип към даден момент от времето и в краткосрочен план, непазарните дефекти надделяват над пазарните. В дългосрочен план неценовите предимства, генерирани от пазарните стимули и конкуренция, надделяват над отклонението на пазарния режим от оптималната ценова практика.

Към горния извод трябва да се прибавят някои уточнения, по - голямата част от които бяха пряко или косвено споменати в досегашната дискусия.

Първо, при това положение се приема, че производството на чисти обществени блага - като отбрана и обществен ред - се осъществява от държавата. В условията на пазара пазарният дефект неизбежно ще се прояви като дефицит в производството на такива обществени блага поради вътрешно присъщата им " държавност".

Второ, не съществува формула, по която да се установи минимално необходим праг на държавните дейности и производства, извън който е валидно предположението за относителните предимства на пазарния пред непазарния сектор. Например това предположение не означава, че ако делът на държавния сектор е 30% от БНП, икономиката като цяло ще е по - малко (статично и динамично) ефективна, отколкото ако държавният сектор е само 28%.

Освен това не съществува проста и общоприета мярка за точно измерване на размера на непазарния сектор. Държавните разходи като дял от БНП може да не са големи, но упражняваните от държавата регулативна, административна и нормативна намеса и контрол могат въпреки това фактически да разширят непазарния сектор значително. И обратното, правителственият сектор може да е относително голям като дял от БНП, но много от държавните дейности да се подчинени на дисциплината на пазара. Например значителна част от наличния капитал може да е колективна собственост, но производителните методи, продуктовата гама и мащаба на производството да се регулират от конкурентни пазари в една отворена и международно ориентирана пазарна икономика. По онзи начин международната конкуренция и световните цени ще осигуряват същата дисциплина и стимули, които съществуват в едно национално стопанство с по -малък държавен и с по - голям частен сектор. Икономиката на Швеция от 60 - те години е убедително доказателство за съществуването на тази възможност. Колкото по - отворена и конкурентна става световната икономика, толкова по - силно стопанствата на отделните страни ще се ориентират към пазара, въпреки че размерът на непазарния сектор (по начина, по който обикновено се измерва) може да остане непроменен или дори да нарасне.

И накрая, дали характеристиките, свързани с динамичната ефективност - а именно по - бърз растеж, иновация, промяна и гъвкавост, - се разглеждат като желана цел или като неоправдан риск, зависи от манталитета на участниците в избора. Там, където е предпочетен по - бавният пред по - бързия растеж, независимо дали от съображения за опазване на околната среда или поради социални напрежения и сътресения, причинявани според общото мнение от ускорения растеж, е възможно да се предпочете по - големия пред по - малкия непазарен сектор. В тази връзка е интересно да се отбележи, че планът за развитие на Китай в периода 1986 - 1990 година съзнателно избира "ограничения растеж" за цел на националната политика. При поставяне на целите на Седмия китайски петилетен план Централният комитет посочва : " Важно е сегашните значителни темпове на растеж да се заменят с по - умерени" в интерес на една "плавна и последователна реформа". (2)

Нещо повече, тези предпочитания са характерни не само за ръководството на комунистически Китай. Подобни позиции заеха и партиите, които запазиха влиянието си във вътрешната политика във Великобритания, Холандия, Норвегия, Швеция. В Калифорния инициативите против бързия растеж също бяха сред най - разглежданите въпроси на вътрешната политика през 80 - те години. Чрез референдуми, целящи намаляване на темповете на растеж, се призоваваше към ограничения върху търговското и жилищното строителство и други обществени услуги.

Съображения за справедливост

От гледна точка на справедливостта и честността, както пазарната, така и непазарната система имат сериозни недостатъци. Въпреки твърденията, че пазарната система гарантира справедливост (в смисъл на разумно равенство в предоставените възможности), в действителност това не е така. От една страна, безпристрастният и относително обективен пазарен процес на подбор на хора и идеи допринася значително за честността на системата, особено в сравнение с други несъвършени институционални изобретения за изпълнение на същите функции. От друга страна, несправедливост пораждат и различните изходни позиции и способности, с които хората с различен социален статус участват в обективния пазарен процес на пресяване, както и до голяма степен добрият или лош късмет, който го съпровожда. Полезно е да имаш заможни родители и стабилен и щастлив семеен живот; да получиш добро образование и да посещаваш престижни училища; да имаш талантливи и влиятелни приятели; да се храниш здравословно и балансирано и т.н. Пазарът не може да гарантира, че тези способности ще бъдат равномерно или произволно разпределени.

Непазарната система от своя страна също притежава значителни недостатъци по отношение на критерия за справедливост. Произволът, дребността, привилегиите, забавянето при бюрократичното вземане на решения са по - характерни за непазарните, отколкото за пазарните организации. Следователно, колкото е по - голяма ролята на една непазарна институция - колкото е при колективизираните централно планирани системи, - толкова тези характеристики са по - силно изразени. Основната причина за това е, че относително субективната власт на чиновника стои над непазарните процеси, докато относително обективната власт на търговията и конкуренцията управлява пазарните процеси. Бюрократичния синдром "параграф 22" на ирационалността и липсата на гъвкавост се среща по - скоро при непазарните, отколкото при пазарните организации.

В обобщение целенасочените усилилия на непазарния сектор да ограничат и преодолеят разнообразните прояви на несправедливост, генерирана от пазара, са свързани сами по себе си с несправедливост от различен тип и мащаб. Разбира се, определена степен на непазарна интервенция и преразпределение е необходима за смекчаване на неравновесието в предоставените възможности и крайните резултати, породено от неограниченото господство на пазарните сили. И все пак степента, до която такива добронамерени мерки могат да се разпространят, без от това първоначалното състояние да се влоши повече, е ограничена и спорна.

Социални и политически измерения: участие в политическия процес и отговорност

От гледна точка на още по - широките и неясни, но не по - маловажни социални и политически критерии като участие в политически процес и отговорност в едно плуралистично и демократично общество държавното регулиране вероятно имя определени предимства пред чисто пазарния режим.

Гражданите могат да се организират и да обединят гласовете си, за да упражнят политически натиск върху правителството. Т могат да участват пряко или косвено при вземането на решения и формулирането на политиката, като използват тази политическа власт за влияние върху представителите на законодателната и изпълнителна власт.

По подобен начин отговорността на държавата пред обществото се осъществява чрез властта на обществото да отхвърля нежеланите или неподходящи държавни действия, като " изхвърли навън мошениците" при следващите избори или пък като поддържа достатъчно реална заплаха, че ще го стори, така че тези "мошеници" да поправят напълно или частично собствените си грешки.

Въпреки тези механизми процесите на участие и отговорност обикновено функционират несъвършено и непостоянно. Много често действителните участници и отчитащите се са особено заинтересовани групи - обхващащи и представляващи бенефициентите или потърпевшите от програмите, а не интересите на общността или обществото като цяло. По този начин участието и отговорността в непазарната сфера обикновено приемат формата на целенасочени усилия на тези, които разполагат с пари, време, интереси, а оттук и с мотивация, да определят мащабите и насоките на непазарните програми.

Като общо правило последователните равнища на държавното управление - федерално, щатско и местно, се характеризират с различна степен на участие на широката общественост и отговорност пред нея. Това правило може да се формулира като принцип на обратна пропорционалност в участието и отговорността: колкото по - ниско е йерархичното ниво на държавно управление, толкова по - високо ще е участието на обществото и отговорността на държавните органи пред него.

За разлика от този непазарен режим участието на обществото ex ante на пазара се опосредства от аналитичните техники на маркетинговите проучвания (" Какъв ще е пазарът на даден нов продукт или услуга и в какъв срок той може да бъде създаден?"). Отчетността ex post в контекста на пазара зависи от вече реализираните разходи и приходи, а не от гласовете на избирателите и политическите действия. Обществеността участва в пазарните решения чрез насочването на своите пари и покупателна сила, а не чрез упражняването на избирателното си право. За да оцелее на пазара, бизнесът трябва да е отговорен за покриване на разходите с приходи, което от своя страна зависи от реакцията на потребяващото общество.

Ролята на държавата за усъвършенстването и разширяването на пазара

Както вече отбелязахме, изборът между пазара и държавата не е избор между две чисти алтернативи, а въпрос на степенуване. Макар че въпросът за степенуването е изключително важен, разграничаването на двете алтернативи разкрива един друг важен проблем, а именно - за разкриване на възможностите, чрез които държавният и пазарният сектор могат взаимно да се подпомагат при усъвършенстването на своето функциониране.

Много примери могат да се цитират като илюстрация на пътищата, по които държавата може да допринесе за подобряването на функционирането на пазара.

Нейният административен апарат обхваща множество полунезависими организации с широки правомощия за регулиране на свободните пазарни операции. Първоначално и привидно правомощията на тези агенции - като например Федералната търговска компания, Комисията по ценните книжа и борсите, Междущатската комисия по търговията, Федералната комисия по съобщенията и много други - бяха да изработват правила и мерки, за да се избегнат или намалят недостатъците на дадени пазари по отношение способността им ад постигнат ефективни или справедливи резултати. Време е обаче да се замислим по въпроса дали в определени случаи и при променилите се условия, установените от тях правила не пречат на пазарните операции, вместо да ги подпомагат.

Например в съответствие на Закона за инвестиционните компании от 1940 година и поправките към него Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ) установява многобройни и сложни правила за регулиране на взаимните инвестиционни фондове, разполагащи със стотици милиарди долари. Тези правила включват допустимите такси, комисионните, консултантските възнаграждения при емитирането, търгуването и управлението на книжата на тези фондове. Резултатът е смесица от сложни и променящи се правила, чието интерпретиране, прилагане, а понякога и заобикаляне заема огромна част от времето на високоплатени юристи, счетоводители и менъджери, специализирани в тази област. Последици от това са и раздутите трансакционни разходи, както и намалената гъвкавост и ефективност на пазара.

Време е хаосът от тези и подобни регулативни мерки, създаден през годините, да бъде разчистен. Примерът с нулевото бюджетиране също има своя аналог и в областта на регулирането.

В конкретния случай на взаимните фондове КЦКБ може да допринесе за по - ефективно функциониране на пазара, като позволи по - голяма гъвкавост при избора на местните такси, възнаграждения и комисионни, съпроводена от стриктни изисквания за прозрачност и публичност на информацията за потенциалните инвеститори във фондовете. По този начин хаосът ще бъде чувствително намален, потребителите ще бъдат по - информирани при своя избор, а пазарът на взаимните фондове ще функционира по - ефективно и при по - ниски трансакционни разходи.

Процесът на определяне на работната заплата в САЩ и другите индустриализирани страни е изпълнен с пазарни несъвършенства. Често заплащането се договаря чрез преговори между квазимонополистични профсъюзи и несъвършено конкурентни работодатели. Стандартът на заплащане, включително здравните осигуровки и други елементи от пакета надбавки, не е обвързан с промените в производителността и рентабилността, а по - скоро с професионалната йерархия и нарастването на разходите от дейността. Добре познатата "липса на гъвкавост" или относителна нееластичност на работните заплати, произтичаща от този процес, водят до по - нестабилен модел на заетост и производство в сравнение на модела, който би се получил, ако пазарът на работна сила функционираше по - съвършено, а заплатите бяха по - тясно обвързани с производителността и рентабилността.

За да се подобри функционирането на пазара на работна сила, Мартин Вайцман предлага заплатите да се определят като предварително договорен дял от приходите на работодателя, а не като фиксирано равнище, установено без връзка, с производствените резултати. По този начин, когато приходите нарастват, определеният дял ще доведе до по - високи работни заплати. Обратното, ако приходите спадат, съответно и заплатите, определени като дял от тях, ще бъдат по - ниски. Тъй като конкретният дял ще се договаря предварително, надниците ще са пряко обвързани с действителните производствени резултати и приходи, а следователно заетостта и производството ще се поддържат на по - високи равнища. Работодателите ще са заинтересовани да увеличават заетостта в годините на икономически растеж и по - малко стимулирани да я ограничават при спад в икономиката. По този начин капацитетът както на работната сила, така и на производствените мощности ще се използва по - пълно и ефективно(3).3 Ако една такава система на заплащане като дял от реализираните приходи се окаже по - успешна от стандартния начин за определяне на заплатите и доведе до по - добро функциониране на пазара на труда, то тогава държавата би могла да представи различни стимули, за да насърчи разработването й, например чрез:

- документиране и популяризиране на разнообразни начини за въвеждане на система за заплащане на труда в зависимост от реализираните приходи; (4)4

- коригираните на данъчните ставки, приложими към доходите от такава форма на заплащане, в онези случаи, при които, прилагането на новата система води до значително съкращаване на индивидуалния доход в сравнение с предишното му равнище;

- третиране на възможните допълнителни разходи за работодателите, свързани с интерпретирането на новата система на заплащане като разходи за научноизследователската и развойна дейност.

Пазарът на здравните услуги е особено богат на несъвършенства, които налагат високи разходи и неефективност в икономиката. Парадоксът е в това, че някои от тези несъвършенства са на практика резултат от засилилите се опити предоставянето на здравни услуги да се превърне в обект за действието на характерните за един конкурентен пазар сили. Например увеличаването на източниците на конкуренция при лабораторните и други допълнителни услуги доведе до нарастването на броя на практикуващите лекари, придобили дялово участие във фирми, предоставящи такива медицински услуги. От своя страна самите лекари препоръчват на клиентите си именно тези фирми. Става въпрос за диагностични лаборатории, рентгенологични центрове, амбулаторни клиники и хирургически центрове, терапевтични центрове, отделения за диализа и други подобни. Ясно и съществено е, че в тези случаи - когато лекарите действат едновременно като търсещи и предлагащи услугите - ще се породят конфликти на интереси. При това положение се насърчават по - високите разходи за здравеопазване и прекомерната употреба на тези помощни услуги, тъй като самите лекари извличат, макар и косвено, финансова изгода от този процес. Един от подходите за преодоляване на този тип пазарен дефект - наречен от критиците му "опасност от предприемчивост" в сферата на медицината - е да се призоват самите лекари да се придържат към професионалната етика като средство за ограничаване на тази практика. (5)5 За скептично настроение към ефективността на този подход държавната намеса също може да изиграе важна роля. Например калифорнийските закони в момента изискват от лекарите да декларират всичките си финансови участия във фирмите за диагностични услуги на свободен достъп, в които те изплащат клиентите си. В местния законодателен орган бяха обсъдени и мерки за забрана на насочването на клиентите към такива фирми независимо от декларирането, но не бяха приети.

Разбира се, в стремежа да се избегне съществуващият пазарен дефект от несъвършенства и негативни външни ефекти на пазара за медицинско обслужване може да възникне риск от появата на непазарен дефект - например да се стимулира изграждането на бюрократична империя чрез вътрешните норми и раздутите разходи.

Друг пример за политическо влияние на държавата върху подобряването и разширяването на функционирането на пазара е свързан с корпоративните пенсионни фондове. В този случай по - доброто функциониране на финансовия пазар ще бъде резултат на преразглеждането и ограничаването на регулациите, съдържащи се в Закона за защита на доходите при пенсиониране (ЗЗДП). Този закон е приет с явната цел да се защитят пенсионните фондове, така че техните бенефициенти да получават полагащите им се при пенсиониране обезщетения.

Пенсионните фондове акумулират огромни парични средства и са един от основните и постоянни източници за капиталообразуването в САЩ и други индустриализирани страни. През 1989 година общата сума на активните в частните американски пенсионни фондове възлиза на почти 2 трилиона долара, което представлява 6% от общата сума на всичките финансови активи. (6)6 За да регулира набирането и разходването на средства по тези фондове, ЗЗДП установява определени правила, отнасящи се до задълженията на работодателите да правят вноски в тези фондове, и предвижда създаването на Корпорация за гарантиране на пенсионните обезщетения (КГПО), за да се осигури защитата на пенсиите. Въпреки че ЗЗДП предвижда доста широка структура от регулации и съпътстващи ги административни и оперативни разходи, структурата на тази система допуска и почти със сигурност води до сериозни проблеми с финансирането на пенсионните фондове като цяло.

Например представената свобода за различни застрахователни допускания дава възможност на компаниите при изчисляване на задълженията им към пенсионните фондове да правят нереалистичното предположение, че работниците няма да получават повишение на заплатите в бъдеще, което да увеличи задълженията им по пенсионните застраховки. Това предположение води до подценяване на задълженията на повечето пенсионни фондове да финансират пенсионните обезщетения на заетите в периода, когато те достигат възрастта за пенсиониране.

Освен това тъй като пенсионните обезщетения са застраховани от КГПО, самите компании са само формално отговорни за неизпълнение си финансови задължения. Допълнителните рискове от недостатъчното финансиране на тези фондове се прехвърля върху КГПО, която сама по себе си разполага с ограничени възможности за финансови искове срещу компании, съкратили впоследствие неизпълнените си пенсионни планове или просто оказали се в невъзможност да посрещнат задължителната си по отношение на своя дял от пенсионното осигуряване.

Картината става още по - мрачна ,когато добавим и факта, че изискваните от КГПО застрахователните премии са както прекалено ниски, така и необвързани с пенсионните рискове, които варират в доста широки граници при отделнитефирми, обхванати от системата. От създаването си през 1974 година КГПО е натрупала значителен оперативен дефицит поради това, че доходът от застрахователните премии не беше в състояние да покрие загубите от прекратяването на неизпълнените пенсионни планове.

Ман Бин Цзе потвърждава емпирично, че частната пенсионна система като цяло страда от значителен недостиг на средства. Според него " проблемът е много по - тежък, отколкото обикновено се приема". (8)8 Един от анчините да се облекчи създалата се ситуация е да се наложат строги и всеобхватни регулативни ограничения върху операциите на пенсионните фондове. Например могат да се променят застрахователните допускания, които компаниите от системата ще са задължени да следват, или пък да се увеличат значително застрахователните премии на КГПО, като се диференцират чувствително според степента на риска, свързан със съществуващите задължения към пенсионните фондове и финансовото състояние на всяка от компаниите, обхванати от системата.

Разбира се, този подход на прилагане на по - строги правила е свързан с още по - големи бюрократични разходи както за държавата,така и за частния сектор.

Има обаче и друг път за преразглеждане и намаляване на съществуващите регулации на пенсионните фондове, който ще позволи на финансовия пазар да функционира по - ефективно и същевременно ще съкрати регулативните разходи за осигуряване на една здрава и разумна система за пенсионно осигуряване. Новото в предположението на Цзе е да приложи към пенсиите правото на първостепенен иск към активите на компанията, като по този начин се използва дисциплината на самите финансови пазари, за да се осигури спазване на пенсионните обещания. С други думи, когато компанията е задължена да поеме пълна отговорност по пенсионното осигуряване, всички нейни активи ще стоят зад задълженията към пенсионните фондове. Тогава може да се разчита на финансовия пазар да оцени риска, на който са изложени компаниите от акумулирането на резерви във връзка със задълженията им към пенсионните фондове, както и да разпредели разходите по това обвързване на фирмените активи. Казано по друг начин, пазарната оценка на обикновените акции ще зависи от перспективите на компанията да генерира доход и богатство, изчистени то пенсионните й задължения(9).9

За да се осъществи подобна промяна, ще е необходимо Конгресът да приеме поправки в законодателството. След като това бъде направено, много от регулациите на ЗЗДП ще бъдат опростени, а финансовите пазари ще могат ефективно да контролират пенсионната система.

- Основната идея от всички посочени дотук примери може да се илюстрира с един последен пример от областта на антитръстовото законодателство. Предназначението на правната и административна антитръстова структура в САЩ е ако не да предотврати изцяло, то поне да ограничи появата на пазарен дефект под формата на монополистична практика, произтичаща от нарастващатата възвращаемост спрямо мащаба или от други източници. Така антитръстовият закон на Шърман от 1890 година обявява за незаконно фиксирането на цените, с което да възпира търговията, а законът на Клейтън от 1914 година забранява сливанията и поглъщанията, които " могат да ограничат конкуренцията " или " са насочени към създаването на монопол".

Целта на тези антитръстови разпоредби е да се избегне прекомерната концентрация в който и да е отрасъл на основанието, че дори и да доведе в краткосрочен план до нарастване на ефективността, в дългосрочен план ефективността ще бъде застрашена поради задушаването на конкуренцията. От това следва, че пълното реализиране на потенциалните икономии от мащаба в краткосрочен план трябва да се ограничи, за да не се засили неефективността в резултат от свръхконцентрацията на икономическа мощ в дългосрочен план.

На практика усилията за стимулиране на ефективността на пазара могат да бъдат неправилно насочени. При сегашните икономически условия в света, изключващи съществуването на строг протекционализъм, в много отрасли на икономиката - като например енергетика, комуникации, машиностроене, петролна и химическа промишленост - конкуренцията обикновено е резултат от дейността на големите транснационални компании, а не на местните национални предприятия. С нарастването на интернационализацията на икономиките през последните години ефективността на конкуренцията не зависи от " малкото е добро, голямото е лошо" - една вече остаряла формула от миналото. Вместо това нейната ефективност е в пряка връзка с откритостта на вътрешния пазар към вноса.

Следователно може би е време да се обсъдят сериозно, както Малкълм Болдридж предлага, някои ревизии в антитръстовото законодателство на САЩ, които да позволят сливанията и поглъщанията дори ако те "бяха" довели до по - голяма концентрация в определени сфери на американския пазар. Резултатът от тези ревизии може да позволи на пазара да функционира по - ефективно, при по - ниски цени и по - високо качество на продуктите, благодарение на по - малкото ограничения пред развитието на организации от по - голям мащаб, способни да организират по - ефективно производство, дори ако това противоречи на съществувалите в миналото антитръстови ограничения. (10)10

Всички изброени примери са илюстрация на една обща идея: държавата понякога може да предприеме инициативи - в законодателната или административната област - за да подобри и разшири функционирането на пазара и по този начин да ограничи случаите на пазарни дефекти.

Ролята на държавата при трансформирането на командно-административните системи в пазарни икономики.

Най - крайният вариант за ролята на държавата в " разширяването и усъвършенстването на пазарите" произтича от историческия процес през 90 - те години на трансформиране на командно-административните икономики от Източна Европа, Русия, Украйна и другите републики от бившия Съветски съюз в икономически системи, основаващи се на свободния пазар.

Основните проблеми на трансформацията са до голяма степен еднакви независимо дали става въпрос за бившия СССР, Източна Европа, Китай или много от другите централизирани икономики от Третия свят. Разбира се, съществуват и различия от историческо, културно и институционално естество, както и по отношение на физическата, социалната и политическата инфраструктура в отделните държави. Макар и важни, тези различия имат второстепенно значение по отношение на главната цел, а за всички страни тя е една и съща. Трансформацията зависи едновременно или най - малко съгласуваното осъществяване на пакет от шест тясно свързани и взаимно подпомагащи се елементи, като политиката на държавата трябва да играе основна роля при всеки един от тях.

1. Монетарната реформа, основаваща контрол на паричната маса и кредита.

2. Фискален контрол, гарантиращ баланс в бюджета и ограничаващ монетизацията на бюджетния дефицит, ако съществува такава.

3. Освобождаване на цените и заплатите, за да се обвържат съответно с разходите и с производителността.

4. Приватизация, законова защита на правата на собственост, премахване на държавния монопол, за да се създадат условия за конкуренция и система за стимулиране на работниците и мениджърите, която да отразява промените в относителните пазарни цени.

5. Мрежа за социално осигуряване за защита на останалите без работа в процеса на преход.

6. Конвертируемест на националната валута, която да осигури връзката на трансформиращата се икономика със световното стопанство и конкуренцията на международните пазари.

Първите два елемента (монетарната реформа и фискалният контрол) и петият (мрежата за социално осигуряване) създават широката макроикономическа среда, която позволява стимулиращите механизми на останалите три елемента да насочат ресурсите към по - ефективно и генериращо растеж използване. Ролята на държавата е решаваща и в същото време парадоксална: решаваща за стартирането на всеки един от тези елементи, но парадоклана, защото процесът, който държавата започва, е насочен към ограничаване на нейната роля, замяна на прекалено широките й функции и намаляване размера на държавния сектор в полза на пазарните механизми.

Всеки от тези шест елемента вероятно няма да бъде ефективен без реципрочната подкрепа на останалите. Следователно опитите да се реформира централизираната икономика чрез частични стъпки вероятно по - скоро ще се провалят, отколкото ще успеят.

Да разгледаме например връзката между първите два елемента. Монетарната реформа, необходима, за да ограничи растежа на паричната маса до темпове, съответстващи на растежа на реалното производство. Тя е също и необходимо средство за осигуряване на достъп до кредити на основата на икономическите възможности на кредитополучателите и свързаните с тях рискове, а не на основата на политически връзки и препоръки. Един способен предприемач с добри идеи би трябвало да има предимство при получаване на кредит пред този, чието главно достойнство е членството в управляващата политическа партия или пък роднинските връзки с държавни служители.

Фискалната реформа изисква бюджетен процес, който да ограничава държавните разходи до ниво, близко до това на приходите, и да изключва или най - малкото да ограничава " извънбюджетните" субсидии и други трансакции, които нарушават монетарната дисциплина и равновесието на бюджета. Прибягването до извънредни субсидии от бюджета за оздравяване на губещи държавни предприятия беше стандартна процедура в СССР, Китай и другите командно-административни икономики. Фискалната и монетарна реформа трябва да преустанови тази практика. Обикновено взаимната допълняемост между монетарната и фискалната реформа се подпомага от институционалното разделение между Министерството на финансите (или хазната) и Централната банка, или банковата система.

От своя страна третият елемент - либерализирането на цените и заплатите - изисква монетарни и фискални ограничения, за да се обвържат цените и заплатите с реалните разходи и производителността и същевременно се избегне инфлацията. Цените на дефицитните стоки или на стоките, чието производство е скъпо, трябва да нараснат по - бързо в сравнение с цените на продуктите, които са в изобилие и чието производство е свързано с по- ниски разходи. Нарастването на цените от своя страна осигурява сигналите и стимулите за по - ефективно и нарастващо производство. По същия начин заплащането за по - производителния и квалифициран труд трябва да нараства по - бързо, отколкото заплащането на по - слабо продуктивния. Новоустановените паритети между производствените разходи и цените трябва да намерят място както в частния, така и в обществения сектор.

За да може освобождаването на цените и заплатите да стимулира ефективното използване на ресурсите, едновременно с него трябва да се осъществи и четвъртият елемент - приватизацията, законовата защита на правата на собственост, демонополизацията на държавните предприятия и превръщането им в конкуриращи се единици. Това изисква подходящо законодателство и процедури за разрешаване на спорове по сделки за прехвърлянето и придобиването на собственост. Освен това е нежно да се направи избор измежду няколко възможни варианта за преход от държавна към частна собственост - проблем, по който съществуват значителни противоречия между политиците ,икономистите, юристите и финансистите.

Например една част от акциите на държавните предприятия могат да се дадат на управленския персонал и работещите в него, а друга част да остане за органите на местното управление или да се предложи на чуждестранни инвеститори. (Може да се предвиди също и предпродажба на акции със или без период, през който това е забранено.) Предимството на този метод е неговата яснота и опростеност. Предполагаемият му недостатък е в явната несправедливост на процеса, в който някои от новите акционери ще спечелят, докато другите ще загубят единствено поради случайното предприятие са работили преди.

Друг начин на приватизация е да се продадат акциите на предприятията на широката публика, а не само на заетите в тях. В този случай всички имат равни шансове да изберат печелившо или губещо сред стотиците или хилядите държавни предприятия, които обикновено съществуват при командно-административните икономики. Щастливите и неочаквани печалби в резултат от произволния процес са може би (макар че може да се спори) по - справедливи от онези, които са резултат от напълно случайното обстоятелство на предишното разпределение на заетите в предприятията.

Може би най -простият метод за приватизация е да се продават предприятия на търг на предложилия най - висока цена, като се ограничи или изключи напълно участието на чуждестранни инвеститори. Този метод, към който проявяват предпочитания чешкият икономист (и министър-председател) Вацлав Клаус и някои други, понякога се критикува на основанието ,че най - вероятните победители в наддаването ще са черноборсаджиите и бившата комунистическа номенклатура, тъй като те единствено разполагат с необходимите финансови средства.

Друг метод е да се издадат ваучъри, представляващи потенциални права върху акциите на приватизиращи се предприятия. Чуждестранни банкери и мениджъри на инвестиционни фондове ще бъдат поканени да наддават за тези ваучъри. Населението от своя страна ще заменя ваучърите си срещу акциите на взаимните фондове, които му харесат.

В резултат от всички тези методи ще се създаде вторичен пазар на акциите на предприятията и взаимните инвестиционни фондове. Противно на някои мнения нито един от тези методи не изисква внимателна оценка на държавните предприятия преди приключването на приватизацията Изборът на алтернативни методи наистина изисква оценка на съответните предимства (например простота, комплексност, кратък срок на осъществяване )и недостатъци (например несправедливост и неравенство при разпределението).

Във всеки случай какъвто и метод или методи за приватизация да се изберат - а експериментирането с няколко метода е препоръчително, защото никой от тях няма абсолютни предимства спрямо другите, - техният успех ще зависи от реализацията на другите елементи от пакета мерки, насочени към трансформиране на командно-административните икономики. Докато печалбите не се обвържат със собствеността на активите, и докато те не могат да се акумулират легално, няма да има стимули за обновяване на производството и повишаване на производителността. Ефективната реакция на предлагането и дерегулацията на заплатите зависят от стимулите, свързани с частната собственост и натрупването на печалби. Нещо повече, частната собственост е от съществено значение, за да могат пазарните сили да осигурят едновременно и тоягата, и примамката. Ако собствеността е в ръцете на държавата, дисциплината, налагана от пазарната конкуренция, ще бъде отслабена, ако не и изцяло елиминирана. Когато държавните предприятия понасят загуби, те обикновено избягват или пренебрегват опасността от банкрут, с която биха се срещнали частните компании, изправени пред подобни загуби.

Частната собственост има решаваща роля в прехода от командна към пазарна икономика, осигурявайки системата от стимули, необходима за ефективното функциониране на пазара. В контекста на частната собственост и пазарната конкуренция избягването на социално неприемливите несъответствия в разпределението на доходите е задача на обществения сектор и данъчната политика.

Петият елемент - създаването на мрежа за социално осигуряване - е също от основно значение за успеха на прехода. Без него процесът на трансформация може да предизвика страх от голяма безработица, социално напрежение, политическа нестабилност и по този начин сериозно да го възпрепятства.

В повечето командно-административни икономики социалната защита - срещу болест, неработоспособност, старост и безработица - обикновено е отговорност на държавните предприятия. В процеса на приватизацията тези отговорности вероятно ще се превърнат в една от главните функции на държавата, финансирани чрез данъците и застрахователните вноски. В началния етап на прехода данъчното облагане сигурно ще понесе основната тежест, въпреки че допълнителната тежест върху икономиката, свързана с развитието на системата за социално осигуряване, е по - малка отколкото обикновено се приема.

Конвертируемостта на националната валута е последният елемент, който завършва процеса, като свързва вътрешния пазар и неговите цени, заплати, производителност и технологии с тези на международния пазар. Тази връзка създава възможност сравнителните разходи и сравнителните предимства да действат в полза на трансформиращата се икономика. В условията на конвертируема валута, тя може да определи онези стоки и услуги, които би могла да произвежда със сравнително ниски разходи спрямо разходите на другите страни, също и на онези стоки и услуги, които произвеждат с относително по - високи разходи. В резултат на това щ есе разшири износът на относително по - евтините стоки и вносът на относително по - скъпите.

Ако другите елементи от пакета - и особено монетарната и фискалната дисциплина и пазарно определените цени - се осъществяват успешно, може да се премине към валутна конвертируемост с плаващ валутен курс. Тя може да се поддържа с минимални резерви от твърда валута противно на често срещаните аргументи за необходимост от значителни резерви като предварително условие за конвертируемостта.

Взаимодействието и отношенията на взаимна подкрепа между тези шест елемента от процеса на трансформация са обобщени на фигура 8.1. Стрелките показват приноса на един елемент за ефективността на друг. (Например монетарната и фискалната реформа допринасят за ефективността на освобождаването на цените и заплатите.)

Така процесът на трансформация на командно-административната непазарна икономика в пазарна икономика става много по - добре разбираем и обясним, отколкото обикновено се смята. Трансформацията е системен процес, обхващат взаимодействащите и взаимноподкрепящи се елементи, описани по - горе, а централна роля в него е отредена на държавата и обществената политика. Колкото и парадоксално да звучи, основната отговорност за създаването и разширяването на ролята на пазара и същевременното предефиниране и ограничаване на ролята на държавата лежи върху самата държава.

повече