2 Пазарни дефекти

Пазарни несъответствия

Главното основание за държавна намеса произтича от честите и многобройни неуспехи на пазара. Все пак тази логика е само необходимото, но не и достатъчно условие за формулирането на политиката или за намесата на държавата. Трудно може да се даде по - точен коментар от този, направен преди век от английския икономист Хенри Седжуик: "От това не следва, че винаги когато политиката на laissez faire търпи неуспех, намесата на правителството е целесъобразна, тъй като неизбежните й недостатъци могат във всеки отделен случай да бъдат по-лоши, отколкото недостатъците на частната инициатива." (1) Правилното формулиране на политиката изисква съпоставяне на проявилите се дефекти на пазара с потенциалните дефекти на непазарните оздравителни мерки. Патологията на пазарните дефекти или недостатъци ни оказва много малка помощ при предписването на терапия за успеха на държавата.

Но как трябва да се оценява успехът или неуспехът от функционирането на пазара? Макар и понякога двусмислено, обикновено се използват два по-общи критерия - ефективност и справедливо разпределение.

Резултатите от функционирането на пазара могат да бъдат определени като ефективни, ако генерираното от него равнище на печалба не може да бъде постигнато с по-малко разходи или пък ако не може да се постигне по-високо равнище на печалба при същото равнище на разходите. И в двата случая крайният резултат ще се смята за ефективен, ако получената обща печалба надвишава

-24-

общите разходи. Ефективността следователно е своеобразно съревнование между различни начини за извършване на дадена работа: ако пазарът може да извърши дадена работа при по-ниски разходи, отколкото друга институционална уредба, тогава той е относително ефективен. От друга страна, ако тази институционална уредба може да изпълни задачата с по-малко разходи или по-добре, но при същите разходи, тогава в това отношение пазарът е относително неефективен.

Този критерий дефинира т. нар. алокативна или статична ефективност. Понятието може да бъде разширявано и уточнявано по различни начини и така да се формулират други видове ефективност. Например динамичната ефективност, на която Йозеф Шумпетер обръща особено внимание в своите трудове. Тя е свързана със способността на свободния пазар или на друга институционална уредба да стимулира внедряването на нови технологии, които понижават разходите, подобряват качеството или създават нови и конкурентноспособни продукти, като същевременно осъществяват това по начина, който изисква най-малко разходи. (2) Х - ефективността - термин, въведен от Харви Лайбенщайн, се свързва със способността на свободния пазар или на друга институционална уредба да намалява разходите и да повишава производителността на дадена технология, като стимулира усъвършенстването на организацията, в това число наемането и обслужването на работна ръка, профисионалното израстване, работни заплати и премии, разпределяне на работни места, обзавеждането, телефоните, местата за паркиране и т.н. (3)

От това в каква степен пазарът отговаря на тези изисквания в сравнение с друга институционална уредба се определя дали той е относително повече или по-малко динамичен или Х - ефективен от тях.

Въпреки, че използването на втория критерий за определяне на справедливостта при разпределението на пазарния резултат излиза извън рамките на конвенционалната микроикономика, той има важно значение за формулирането, оценката и провеждането на алтернативна икономическа политика. Икономистите са по-склонни да се занимават с разпределянето, отколкото с въпроси за прецизното измерване на ефективността.

-25-

Все пак въпросът за данъчния обхват заема централно място в държавните финанси, а той по своята същност е разпределителен процес. Но, дори и в този случай, икономистите оценвяват алтернативните преразпределителни и данъчни програми само от гледна точка на минимизирането на тяхното отрицателно влияние върху икономическата ефективност. В реалния свят на политиката - независимо дали се отнася до образованието, енергетиката, жилищното строителство, външната търговия или дори отбраната - при оценката на предимствата и недостатъците на резултатите от функционирането на пазара проблемът за разпределението обикновено има по-голяма тежест от този за ефективността. Както Якоб Винер отбелязва, силната държавна намеса на свободния пазар се появява "до голяма степен като резултат от неудовлетворението от преобладаващото разпределение на дохода. Никоя съвременна нация няма да се стреми към свободния пазар, ако той не функционира във възприетите от нея за справедливи граници на разпределение." (4)

Дори когато се признава основното значение на справедливостта в разпределението, остава въпросът какъв стандарт да се използва при нейната оценка. Отговорът ще бъде много различен и често двусмислен в зависимост от смисъла, който се влага в това понятие: справедливост в смисъл на равенство на доходите или на предоставените възможности, хоризонтална или вертикална справедливост, справедливост в смисъла на Маркс или на Стария или Новия завет, или разбирана като създаването на условията за по-малко облагодетелстваните да подобрят своето положение, преди да се позволи на по-облагодетелстваните да сторят това. (5)

Това, че пазарът може и да не успее да постигне както икономически оптималните (ефективни), така и социално желаните (справедливи) резултати, е подробно описано в много и добре известни трудове. (6) Въпреки, че последната дума по този въпрос още не е казана, заслужава си да обобщим основните моменти във възприетата теория за недостатъците на пазара като основа за последваща дискусия за недостатъците на правителственото регулиране. (7)

Видове пазарни дефекти

Съществуват четери вида източници на недостатъци или неуспехи на пазара. Използвам понятията " недостатък" и "дефект"

-26-

като взаимозаменяеми, но ако трябва да бъда по - точен, понятието " недостатък" има по - общ и по - широк смисъл. Повечето икономисти индентифицират дефектите на пазара само с отклонията на резултатите от функционирането му от изискванията за ефективност на Парето и по този начин пренебрегват проблема за разпределянето освен дотолкова, доколкото той оказва влиание върху ефективността. Противно на това повечето неикономисти (а дори и някои икономиски ) твърдят, че разпределението има, или би трябвало да има приоритет пред ефективността, и обвиняват пазара именно за неспособността му да установи този приоритет. (8) За мен изборът между дисциплинарната ортодоксалност и практическата приложимост изглежда ясен. Поради това тази книга разглежда аспектите на разпределението като въпрос от компетентността на недостатъците или неуспехите на пазара.

Външни ефекти и обществени блага

Там, където икономическата активност създава излишъци, независимо дали те са ползи или разходи, които не могат да се усвоят, или съответно понесат, от производителя, пазарният резултат няма да бъде ефективен в алокативния смисъл, дефиниран по-горе. Тъй като допълнителните ползи или разходи не се включват в калкулациите, на основата на които се вземат производствените решения, когато резултатът е нетна полза, производството ще бъде по-малко, а когато са нетни разходи, то ще бъде по-голямо от обществено признатото равнище на производство. Образованието е пример за дейност, която, освен пряката полза за конкретния получател, създава положителен ефект за обществото като цяло. Тези допълнителни ползи са основание за държавната намеса (чрез субсидии или чрез пряко регулиране или предоставяне на тези услуги или продукти от държавни предприятия или организации), която трябва да неутрализира тенденцията на пазара, освен ако не съществуват специални стимули за това, да не произвежда достатъчно количество за тях. Други примери за положителни ползи са знанията и технологиите, получени в резултат от дейностите и разходите за изследвания и развитие. Доколкото тези ползи са външни и не могат да се присвояват от фирмите, които носят разходите

-27-

за тях, те, а и други фирми, ще инвестират по-малко от необходимото в НИРД. Без държавна намеса под формата на субсидии или друг вид стимулиране на тези дейности на пазарът няма да успее да отговори на критерия за алокативна ефективност. Нещо повече, доколкото и динамичната ефективност - създаването на нови продукти и процеси - зависи от развитието на нови знания и технологии, нестимулираният пазар няма да отговори и на този критерий.

Химическите отпадъци от промишлената дейност и шумът от самолетите са пример за неблагоприятни външни ефекти (разходи). Тяхното съществуване дава основание за държавна намеса - чрез данъчно или пряко регулиране - която в тези случаи трябва да компенсира склоността на пазара да произвежда излишъци от тази продукция, тъй като в противен случай външните ефекти няма да бъдат отчетени.

Благата, свързани с тези ефекти, могат да бъдат разделени на частни и обществени. Първото понятие се използва, когато по-голямата част (но не цялата) от ползите или разходите, свързани с производството, се получават или съответно плащат от производителя. Вторият се отнася до случаите, когато последствията от дадена дейност се състоят от ползи (например националната сигурност, която е класически пример за истинско обществено благо), които не могат да се присвоят от конкретен субект, или от разходи, които не могат да се понесат от конкретен субект (например престъпността, която пък е класическото обществено зло). Може да се направи разграничение и между неприсвоимите резултати (ползи и разходи), свързано с обществените блага. Във втория случай последствията се ползват или са наложени на всички, от което следва, че неприсвоимостта е вътрешноприсъща за този вид блага.

Понятието за обществено благо обаче може да се разглежда и като частен случай на частното благо с изключително силни външни ефекти. Замърсяването на водата от някои химически заводи може да бъде илюстрация за това. В тази светлина външните ефекти представляват едно по-общо понятие от обществените блага. (9)

Роналд Коуз (1960 г.) представя много силен контрааргумент срещу пазарните дефекти, породени от неблагоприятните външни

-28-

ефекти. Коуз твърди, че те не водят непременно до пазарни дефекти, при условие че съществува възможност да се сключи сделка или договор между източника на външните ефекти и потърпевшите от тях, с което на практика тези ефекти се признават за елемент на пазара. (10) Той изтъква, че жертвите на неблагоприятните ефекти (например на химическите замърсявания и шума) могат да накарат причинителите им да ги почувстват осезателно, като им предложат да им платят, за да ограничат или преустановят съответната дейност (например, да се въздържат или намалят замърсяването). Щом бъде направено такова предложение, по-нататъшното продължаване на вредните емисии се превръща в осезаем разход, тъй като виновникът за тях ще изгуби предложеното му заплащане, ако не се откаже от нежеланата дейност. Следователно в стремежа си и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, един разумен, пресметлив и трезвомислещ източник на неблагоприятни външни въздействия ще се опита да ги ограничи. За тази цел например той ще помисли за използването на друг химически процес, друг метод или разработването на нова технология, която да му позволи да продължи производствената си дейност (първопричина за емисията на вредни вещества), без да понесе станалите осезаеми за него разходи.

За съжаление силната теоретична аргументация на Коуз среща сериозни проблеми при практическото си осъществяване. Те се състоят в трудностите (предполагащи и разходи) при сключването на предлаганите от него сделки или договори между източниците и жертвите на неблагоприятните външни въздействия или между дарителите и бенефициентите. (11) На практика те могат да бъдат толкова непреодолими, че да направят невъзможно осъществяването на сделката. Все пак, ако огромните транзакционни разходи могат да бъдат избегнати или заобиколени, пазарът ще преодолее външните въздействия и ще продължи да функционира ефективно. В този случай разпределението на ползите, произтичащи от приспособения и отново ефективен пазар, ще се промени. Според предполагаемата сделка бенефициентьт или жертвата на първоначалните въздействия ще трябва да се раздели с част от дохода си, за да избегне бъдещи такива, ако са неблагоприятни, или съответно да ги запази, ако са благоприятни. По този начин ефективността на пазара ще се запази, а справедливостта в разпределението ще

-29-

се повиши или намали в зависимост от използвания критерий за справедливост (вж. дискусията върху справедливото разпределение, която следва).

Нарастваща възвръщаемост

Когато икономическата дейност се провежда при нарастваща възвръщаемост и намаляващи пределни разходи, пазарът отново няма да успее да генерира ефективен резултат. В условията на намаляващи разходи моделът на производство с най-ниски разходи ще бъде достигнат от един-единствен производител. Следователно свободният пазар ще доведе до монопол. Ако приемем, че монополистът не може да предлага различни цени на отделните купувачи и следователно че една цена господства на пазара (едностранно ценообразуване), тогава резултатът ще бъде неефективен от гледна точка както на статичната, така и на динамичната ефективност. От гледна точка на статичната ефективност той ще е неефективен, защото произведеното количество ще бъде по-малко, а максимизиращата печалбата цена, наложена от монополиста, ще е по-висока от определената чрез производствените разходи. От гледна точка на дефинираната по-рано динамична ефективност също ще има какво да се желае по отношение на резултата, защото стимулите за иновация на един сигурен и неоспорван монополист ще бъдат по-слаби, отколкото вероятно биха били при конкурентни условия.

Съществуването на нарастваща възвръщаемост може да даде основание за различни видове държавна намеса, за да се променят резултатите от функционирането на пазара: (1) чрез пряко упражняване или регулиране на "естествения" монопол (например комуналните услуги), като се определят цените или допустимите норми на възвръщаемост на собствения капитал на нива, близки до тези, които биха преобладавали в конкурентна среда; (2) чрез законова защита да се предотврати поглъщането от една-единствена компания и да се поощри конкуренцията (чрез антитръстово законодателство например). Такива видове намеса се отклоняват от теоретически ефективния резултат, въпреки че се опитват да се доближат до него. (12)

Развитието на икономическата наука от последните години - теорията за достъпния пазар (на чийто вход и изход няма бариери)

-30-

- показва, че даже при наличието на нарастваща възвръщаемост и широко разпространение на монопола е възможно монополистите да продължат да се стремят към ефективно или почти ефективно ценообразуване и производствени решения и така да се избегне или смекчи влиянието на този фактор за неуспеха на пазара. Теорията за достъпния пазар е развита от Уилям Бомол, а основата й е поставена от френския икономист Франсоа Перу няколко десетилетия преди това. Перу предполага, че ако пазарът е открит за нови производители, а бариерите и разходите на входа му са ниски, дисциплиниращ ефект върху монополиста ще упражнява заплахата от възможността за навлизане на нови конкуренти ("потенциалните съперници"). Те могат да завладеят монополизирания дотогава пазар, освен ако монополистът не поддържа ниска норма на печалбата и високо равнище на производството. (13)

Поради това там, където бариерите на входа са ниски, производството на някаква стока или предоставянето на дадена услуга от монополист не означава непременно, че той може да упражнява монополна власт. В авиационната промишленост например даже тези, които са монополизирали предлагането на услуги по слабо обслужваните линии, не могат да наложат монополни цени, защото се страхуват от съществуването на потенциални нови участници и конкуренти. В резултат от това след дерегулирането на въздушните линии не последва установяването на монополни тарифи или норми на печалбата от превозвачите по слабо обслужваните линии - във всеки случай не повече от тези по добре обслужваните и определено конкурентни линии. (14)

Даже и според критерия на Шумпетер за динамична ефективност, нарастващата възвръщаемост и монополистични пазарни структури могат да не се отклоняват толкова много от желаните цели за иновации и растяща производителност, колкото обикновено се приема. Тук отново достъпността на пазара за потенциални нови участници (конкуренти) ще упражнява силно дисциплиниращ ефект върху монополистите, заставяйки ги да поддържат високо равнище на научна и развойна дейност и иновации, за да запазят позициите си на монополизирания от тях пазар. Потенциалната конкуренция следователно може да има сходно на действителната конкуренция въздействие.

Раздробяването на АТ&Т (Американски телефони и телеграфи)

-31-

след дълги съдебни спорове по отправените към огромната корпорация обвинения за нарушения на антитръстовото законодателство ни дава интересен пример за конфликт между предишните два вида недостатъци на пазара - външните ефекти и нарастващата възвръщаемост. В стремежа си да отстрани единия източник на пазарни дефекти (нарастващата възвръщаемост) съдът може би създаде друг (външните ефекти). Отчитайки отсъствието на ефективна конкуренция в един отрасъл с нарастваща възвръщаемост (телекомуникациите), съдът замени тази ситуация с друга. Докато преди ползите от научната и развойна дейност и иновациите се усвояваха почти напълно от гиганта АТ&Т, сега те се явяват до голяма степен външни за седемте или осемте регионални компании, на които бе раздробен отрасълът. Оттук вероятно ще отслабнат и стимулите за отскоро конкуриращите се единици в телекомуникационната индустрия да провеждат толкова агресивна политика в областта на НИРД и технологичното усъвършенстване, както АТ&Т в миналото. Нежеланието им се засилва поради външните ефекти, които НИРД поражда; конкурентите могат да се възползват наготово от постиженията на НИРД за сметка на разходите, извършени от някоя от другите фирми. Противно на това, при господството на АТ&Т на пазара ползите от НИРД и иновациите се усвояваха почти изцяло от същата компания, която ги създаваше. По този начин се избягваше проблемът с "фрирайдерите" (пазарните гратисчии).

В същото време, раздробяването на АТ&Т може да стимулира технологичната и Х-ефективност, тъй като всяка от новите регионални фирми ще се стреми да завладее по-голям пазарен дял. И така, решението за раздробяването на АТ&Т може, от една страна, да окаже благоприятно въздействие върху технологичния прогрес като засили конкуренцията, но, от друга страна, може да го забави поради външните ефекти и проблема за гратисчиите, които могат да намалят подбудите за технологично обновление и осъществяване на НИРД.

Случаят с АТ&Т илюстрира едно често срещано явление в областта на политиката. Усилията, насочени към преодоляване на един дефект, могат да доведат до възникването на друг като страничен продукт. Остава да се види как в условията на променената пазарна структура в отрасъла на телекомуникациите ще се постигне

-32-

баланс на предимствата от тези два източника на пазарни дефекти - външните ефекти и нарастващата възвръщаемост.

Пазарни несъвършенства

Когато цените, информацията и мобилността, характеризиращи съвършено конкурентния пазар, се различават съществено от преобладаващите на един реално съществуващ пазар, тогава резултатът от функционирането на последния няма да бъде ефективен. Отново възниква основание за държавната намеса. Когато цените и лихвените проценти по една или друга причина не отразяват относителната оскъдност и алтернативните разходи, когато потребителите нямат еднакъв достъп до информацията за продуктите и пазарите, когато не всички проиводители раполагат с еднаква информация за пазарните възможности и производствените технологии или когато е ограничена мобилността на производствените фактори в отговор на тези сигнали, пазарните сили няма да могат да насочват ресурсите ефективно и икономиката ще произвежда под своя капацитет. Тези условия изобилстват в икономиките на по-слабо развитите страни и със сигурност не са чужди на икономиките на по-развитите. В действителност споменатите несъвършенства се отнасят до всички икономики в някаква степен, а за някои икономики - в по-голяма степен. При тези обстоятелства изводът за политиката е, че трябва, ако не да премахне, то поне да ограничи пазарните несъвършенства: да улесни достъпа до информацията, да намали бариерите пред достъпа и мобилността и т.н(15)

Все пак там, където необходимите условия за ефективното функциониране на пазара не съществуват, подобряването на някои от тях може и да не доведе непременно до подобряване на ефективността на пазара като цяло. Следователно последствията от несъвършенствата на пазара за икономическата политика могат да бъдат нееднозначни. (16) Законовата защита на патентите ни дава пример за това как един вид пазарен недостатък може дори да допринесе за повишаването на ефективността на пазара. В този случай несъвършенството на пазара се състои в ограничения достъп до технологичната информация, защитена от тези патенти. Резултатът е краткосрочна загуба на ефективност, защото фирмите, които

-33-

не притежават патента, са ограничени в достъпа си до усъвършенстваната технологична информация заради цената (лицензионната такса), която трябва да платят, за да я получат и ползват. Така в краткосрочен план потребителите са лишени от произтичащите от това изгоди. Целта на патентната защита обаче е да засили стимулите за технологични подобрения и по този начин да спомогне за повишаване на динамичната ефективност в дългосрочен план. Презумпцията в случая е, че бъдещите ползи, дължащи се на засилените стимули и произтичащия от това тласък за повишаване на динамичната ефективност, ще надхвърлят загубите в краткосрочен план от намалената алокативна ефективност.

В по-слабо развитите страни мащабите и обхватът на несъвършенствата на пазара, а понякога дори и очевидното отсъствие на функциониращи пазари често се изтъкват като основание за доминирането и контрола на държавата върху икономиката. Смята се, че ще са нужни огромни усилия от страна на държавата, за да се преодолеят несъответствията на пазара.

Разбира се, недостатъците на пазара в тези държави са в изобилие. Те се характеризират с ограничения достъп до икономическата информация, ниската мобилност на производствените фактори, деформации в ценовите и лихвените равнища и т.н. И все пак, въпреки тези характеристики удивителен е фактът, че своя успех малкото относително успешно развиващи се страни - Хонконг, Малайзия, Сингапур, Южна Корея и Тайван - дължат на политиката и решенията, които ограничават ролята на правителството при вземането на икономическите решения и позволяват вместо това на пазара, независимо от неговите несъвършенства и недостатъци, да играе главна роля при насочването на ресурсите. (17)

Справедливо разпределение

Както вече споменахме, повечето икономисти изключват разпределителните ефекти при оценката на успеха или неуспеха на пазара. В учебниците понятието "пазарни дефекти" обикновено се свежда до отклоненията от конкурентното равновесие и от точно определения оптимум на ефективността на Парето. При такова тясно дефиниране пазарните дефекти не включват в себе си отклоненията от справедливото разпределение. В същото време обаче

-34-

се признава, че дори и при добре функциониращ пазар, резултатите от разпределението могат да не отговарят на социално приемливите стандарти за справедливост или на желанието на обществото да ограничи прекомерното неравенство в разпределението на дохода и богатството. Обикновено се признава също така, че когато демократичните системи са изправени през избор между ефективност и справедливост, често се стига до консенсус, при който се игнорират част от аспектите на едното, за да се постигне повече от другото. (18) В икономиката на благоденствието този компромис обикновено се постига, като се отчита относителната ефективност на различните преразпределителни механизми (например подоходни данъци, акцизи, субсидии, помощи за безработни, трансферни плащания) за постигане на желаното преразпределение (т.е. за минимизирането на алокативните деформации, възникващи в резултат от ефекта на дохода и субституцията върху преразпределението).

Въпреки всичко, от една гледна точка разглеждането на несправедливото разпределение като пример за пазарен дефект е теоретически правилно. Според тази гледна точка разпределението на дохода се явява особен вид обществено благо. Справедливото преразпределение не е резултат от свободно функциониращия пазар, защото филантропията и благотворителността носят ползи, които са външни и не могат да се присвоят от съответните дарители, а се усвояват от обществото като цяло. Оставен само на собствените му средства, пазарът ще осигури по-малко преразпределение от ефективното (т.е. обществено желаното) поради възникващия обикновено във връзка с външните ефекти, обществените блага и неразвитите пазари проблем с пазарните гратисчии. (19 )Погледнато от друг ъгъл, справедливото разпределение няма връзка с дефектите на пазара в точния смисъл на това понятие. От тази гледна точка споменатото по-горе равновесно преразпределение може да бъде напълно несправедливо според критериите на една или друга етическа норма. Дори и да успее да преодолее тясно дефинирания вид дефект, описан по-горе, резултатите от преразпределението, постигнати от пазара, могат въпреки всичко да са социално и етически неприемливи според една или повече такива норми. (20) На тази основа резултатите от разпределението дори при съвършено функциониращи пазари могат да бъдат основателно критикувани.

-35-

Както бе отбелязано по-рано, преди няколко десетилетия Якоб Винер изтъква, че решаващият тест за приемливостта на пазара в модерните демократични общества зависи преди всичко от това доколко функционирането му е съвместимо с предварително зададените параметри за "справедливо разпределение", с които електоратът е "достатъчно съгласен". Нещо повече - в по-голямата си част политическите решения обикновено много повече се занимават с въпросите за разпределението (а именно - кой получава ползите и кой плаща разходите), отколкото с въпросите на ефективността (а именно - колко големи са тези ползи и разходи). Тъй като основната цел на настоящата книга е да сравни недостатъците на пазара и на непазарните алтернативи, несправедливостта в разпределението ще бъде включено в критичните бележки.

Обяснителни бележки

1. Вж. Сиджуик (1884 г., 414 с.) и Кеърнкрос (1976 г.).

2. Вж. например Шумпетер (1934 г.).

3. Лайбенщайн (1966 г.).

4. Вж. Винер (1960 г, 68 с.

5. Вж. четвърта глава за по-подробна дискусия по тези няколко стандарта на справедливост.

6. Вж. например Редър (1947 г.), Самуелсън (1954 г.), Липси и Ланкастьр (1956 г.), Литъл (1957 г.), Бейтьр (1958 г.), Масгрейв (1959 г.), Винер (1960 г, стр. 45 -69), Мишън (1969 г.), Ароу (1971 г.), (1971 г.), Дейвис и Хюлет (1977 г.), Тароу (1981 г, стр. 183 - 193) и Тю, Броудьр и Мъсър (1982 г, с. 1091).

7. Както Ароу (1971 г.) отбелязва, "Изясняването на тези концепции [отнасящи се до недостатъците на пазара] е един дълъг исторически процес, който все още не е завършил".

8. Вж. например "втория принцип" на за справедливото общество, (1971 г.).

9. Частните ползи клонят към нула, а всички останали видове ползи са от външен характер. По-точно, ако е дадената оценка или платената цена от г-ия индивид за j-тата единица от стока s, а са пределните разходи за производството й, тогава условието за алокативно ефективното равнище на производство на частно благо с външни ефекти е: където . е платената цена от I - ия индивид, а V са външните ефекти (изпитани от всички други k индивиди в резултат от потреблението на j-тата единица от s от индивида i. Тази величина е положителна, ако външните ефекти са ползи, и отрицателна, ако са разходи. показва какво по принцип би желал да плати всеки от тези к на брой индивиди, за да получи (или избегне) j-тата единица. Ако все пак индивидите к реализират ползи или разходи, независимо дали са платили за тях или не, то тогава последните са неприсвими, а потреблението е колективно. За "чисто" общественото благо = 0. Потреблението е изцяло колективно и нито една единица не е закупена от никой. Тогава условието за оптимум е: Тук може да се направи сравнение с Мишън (1969 г.). Това условие понякога погрешно се посочва като еквивалентно на нулеви пределни производствени разходи. Например пределните разходи за национална отбрана, да кажем на САЩ или НАТО, не са равни на нула, въпреки че тези, които не плащат данъци, а също и гражданите на други държави получават произтичащите от нея ползи. Най-общото обяснение за съществуването на външните ефекти и обществените блага е, че пазарът не съществува, за да прибира ползите или да поема разходите. Отсъствието на пазар в тези случаи се обяснява с: (1) високите разходи или невъзможността да се изключат бенефициентите (например от ползите от националната отбрана или от разходите за полиция); или с установяване правата на собственост като основа за търсене на отговорност, когато те са засегнати (например силният шум в околностите на летищата); и (2) липсата на необходимата информация за сключването на сделка на пазара (например, за установяването на "действителното" в предходната дискусия), която поне отчасти се дължи на проблема с фрирайдерите (пазарните гратисчии), имащ отношение с (1).

10. Коз (1960 г.). Разкриването на централната роля на трансакционните разходи от Коз доведе до развитието на т. нар. икономика на трансакционните разходи от Уилямсън. Вж. Уилямсън (1985 г.).

11. Трябва да е ясно/ че логиката на разсъжденията на Коз може да се приложи както към положителните външни ефекти (външни ползи), така и към отрицателните. В този случай източникът на външни ползи вероятно ще се опита да получи пари, заплашвайки, че ще премахне или ограничи неочакваните облаги, ако бенефициентите не му платят за това. Правдоподобността на тази заплаха обаче може да бъде разклатена, защото съответният източник по всяка вероятност ще трябва да направи известни разходи, за да я приведе в действие: бенефициентите трябва да са убедени, че той ще иска да се лиши от някои изгоди, преследвайки други, по-големи облаги.

повече