Бяха ли програмите успешни?Без съмнение, някои бедни хора се облагодетелствуваха от тях. Но, както отбелязват мнозина критици, най-много се облагодетелствували не бедните, а онези хора от средната класа, чиято работа била да разработват и осъществяват програмите. Практиката още веднъж потвърдила, че хората обикновено действуват в личния си интерес. Това напълно е в сила и за хората, които получават социални помощи, които биха искали да ги получават, които трябва да плащат разходите и които администрират помощите.

Да вземем например, получаващите социални помощи за безработни. Какво ще стане с тяхната инициативност да запазят работата или да си намерят друга? Няма ли да бъде в собствения им интерес да останат безработни?

Какво да кажем за онези, които за малко не отговарят на изискванията за получаване на социални помощи? Със сигурност в техен интерес е горчиво да се оплакват, че и те също би трябвало да получат нещичко. И ако правителството иска да спечели гласовете им на идните избори, ще трябва да вкл-чи и тях. Разходите за социални грижи ще продължат да растат.

Ами онези, които плащат разходите? Как ще реагират те? Не забравяйте, че правителствата не могат да разходват никакви пари, докато първо не ги вземат от някой друг.

За съжаление големите социални програми вървят ръка за ръка с по-високи данъци. А по-високите данъци засягат дейността на онези, които трябва да ги плащат. Те бързо откриват, че не е в собствения им интерес да произвешждат повече.

След тридесет години разработка и преработка на всякакви видове програми за подпомагане на бедните, станало ясно, че проблемът с бедността не е решен. Програмите за социални помощи водят до последствия, непредвидени от правителствата.

Така, усилията за подпомагане на самотните майки доведоха до по-голям брой неомъжени. Социалните надбавки станаха стимул за забременяване без брак. На свой ред, това доведе до певече домакинства, където децата растат без благоприятното влияние на майката и бащата. Възникнаха множество други проблеми: безработицата нарастна сред бедните, същото се отнася до престъпността; всички деца ходят на училище, но качеството на образованието спадна.

Накрая и може би най-важно, правителствените социални грижи разрушиха някои организации на общността. <

Следва