ПЛАНОВА ИКОНОМИКА

Някои африконски и източноезвопейски правителства решили, че могат да заличат бедността от лицето на земята чрез планиране на всички аспекти на обществото. Те искали да управляват страните си като един голям завод, където забогатяването може да се планира от умни глави. За съжаление, в тези контролирани (или икономики с централно планиране) правото на собственост било нарушено. Как е могло да се разрешава на индивидите да дзимат решения за собствеността си, ако тези решения влизали в конфликт с държавното планиране?

Без право на собственост не може да има ценова система, което води до сериозни последствия. Само чрез ценовата система ние имаме възможност да решим проблема с познанието. И други думи, как да използваме всички частици знание, разпръснати в умовете на мнозина членове на обществото. И, както се убедихме с историята с креслото, само чрез ценовата систама милиони могат да си взаимодействуват с цел производство на богатство.

Никой лидер, правителство, съвет, парламент или комп-тър никога не може да постигне това. Където правителствата са се опитали да планират икономиката, плановете им винаги са се проваляли. Мнозина от тях са били изпълнени с добри намерения. Но за нещастие, тяхната намеса разрушила ценовата система.

Всички икономики с централно планиране в края на краищата завършвали с неприятности и през осемдесетте години имаше масово отдръпване от тях. Много хора вече си дават сметка, че централното планиране не води до процъфтяване и че правителствата трябва да отслабят своя контрол. Разбира се, все още има твърдоглавци, които смятат, че системата може да работи, стига именно те да отговарят за планирането.

Процесът, който прави преуспяването възможно, се основава на правото на собственост, доброволния обмен и ценовата система. Централното планиране твърде много затруднява този процес, да не кажем, че го прави напълно невъзможен.

Следва