Част втора: ПОТЕНЦИАЛНИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ

Глава пета: БЕДНИТЕ

КРАЙНО БЕДНИТЕ

21

Беднякът на границата на гладната смърт живее изпълнен с цели живот. Да си зает с отчаяна борба за хляб и подслон означава да бъдеш напълно освободен от чувството за безполезност. Целите са конкретни и незабавни. Всяко хранене е постижение; да заспиш с пълен стомах е триумф; всяко неочаквано благо е чудо. Каква нужда могат да имат те от "вдъхновяваща над-индивидуална свръхзадача, която би могла да даде смисъл и достойнство на живота им"? Те са имунизирани срещу съблазните на масовото движение. Анжелика Балабанов описва влиянието на крайната бедност върху революционния плам на известни радикали, които се струпват в Москва през първите дни на болшевишката революция. "Тук видях мъже и жени, посветили целия си живот на идеите, отказали се доброволно от материалните придобивки, свободата, щастието, и привързаността към семейството заради реализацията на своите идеали. Тези хора тук бяха напълно погълнати от проблемите на глада и студа (1)."

Когато човек се трепе от сутрин до вечер за мизерното си съществуване, той не се оплаква от нищо и не мечтае за нищо. Една от причините за липсата на революционност в китайските народни маси са невероятните усилия, които са необходими, за да можеш едвам да свържеш двата края. Жестоката борба за съществуване "оказва по-скоро статично, отколкото динамично влияние(2)."

22

Мизерията не създава автоматично недоволство, а силата на недоволството не е право пропорционална на степента на бедност.

Недоволството като че ли е най-голямо, когато мизерията е поносима; когато условията толкова са се подобрили, че идеалното състояние ни се струва много близко. Болката е най-мъчителна, когато е почти преминала. В своите изследвания за френското общество преди революцията Дьо Токвил е поразен от откритието, че "в нито един от периодите след Революцията от 1789 г. националният просперитет на Франция не е нараствал толкова бързо, колкото през двадесетте години, предшестващи това събитие(3)." Той е принуден да направи заключението, че "французите са смятали своето положение толкова по-непоносимо, колкото повече то се е подобрявало(4)." В навечерието на революцията и във Франция, и в Русия жадните за земя селяни са били собственици на почти една трета от селскостопанските земи, като по-голямата част от нея е била придобита от едно или две поколения преди това(5). Не действителното страдание, а усетеният вкус на по-добри неща подтиква хората към въстание. Малко вероятно е да има народно брожение в Съветска Русия, преди хората наистина да са вкусили от добрия живот. Най-опасният момент за режима на Политбюро ще бъде, когато икономическите условия на масите се подобрят значително и желязното тоталитарно управление бъде малко смекчено. Интересен е фактът, че убийството през декември 1934 г. на близкия приятел на Сталин - Киров, става малко след като Сталин обявява успешния край на първия петгодишен план и началото на нова епоха на благоденствие и щастие.

Изглежда силата на недоволството е обратно пропорционална на разстоянието до обекта на горещите ни желания. Това е вярно, независимо дали се приближаваме или отдалечаваме от нашата цел. То се отнася както за онези, които току-що са съзрели на хоризонта обетованата земя, така и за онези, на които са я отнели, но все още виждат как тя все повече се отдалечава от тях; както за тези, които са на път да забогатеят, да бъдат свободни и пр., така и за новите бедни и поробените наскоро.

23

Когато имаме много, но искаме повече, нашата фрустрация е по-голяма, отколкото когато нямаме нищо и искаме каквото и да било. Когато ни липсват много неща, ние сме по-малко недоволни, отколкото когато, изглежда, ни липсва само едно единствено нещо.

24

Ние сме по-дръзки, когато се стремим към излишества, а не към необходими неща. Често, когато се отказваме от излишествата, свършваме с недостиг на най-необходимото.

25

Има надежда, която действа като експлозив, и надежда, която дисциплинира и внушава търпение. Такава е разликата между близката и далечната надежда.

Всяко нововъзникнало масово движение проповядва близката, непосредствената надежда. Намерението е да се подтикнат последователите към действия, а само надеждата за нещо, което е съвсем близо, може да накара хората да действат. Ранното християнство проповядва скорошен край на света и незабавно начало на царство небесно; Мохамед подмамва вярващите с плячка; якобинците обещават незабавна свобода и равенство; ранните болшевики обещават хляб и земя; Хитлер обещаваше незабавен край на версайската робия, работа и дейност за всички. По-късно, когато движението завзема властта, ударението се пренася върху далечната надежда - мечтата и визията. Защото "установилото се" масово движение се грижи за запазването на настоящето и цени подчинението и търпението повече от спонтанните действия. А когато се "надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме(6)."

Всяко утвърдило се масово движение има своята далечна надежда, своя специфичен вид допинг, с който притъпява нетърпението на масите и ги примирява с тяхната житейска участ. Сталинизмът е също такъв опиум за народа, какъвто са и господстващите религии(7).

(1) Angelica Balabanoff, My Life as a Rebel (New York: Harper & Brothers, 1938), p. 204.

(2) Edward A. Ross, The Changing Chinese (New York: Century Company, 1911), p. 92.

(3) Alexis de Tocqueville, On the State of Society in France Before the Revolution of 1789 (London: John Murray, 1888), p. 149.

(4) Пак там, с. 152.

(5) Lyford P. Edwards, The Natural History of Revolution (Chicago: University of Chicago Press, 1927), p. 70.

(6) Павел, До Римляните, 8:25.

(7) Виж параграф 116.