Част четвърта: НАЧАЛОТО И КРАЯ

Глава осемнадесета: ДОБРИ И ЛОШИ МАСОВИ ДВИЖЕНИЯ

ПОЛЕЗНИ МАСОВИ ДВИЖЕНИЯ

124

В очите на истинския вярващ хората без свещена кауза са хора без гръбнак и характер - лесна плячка за хората с вяра. От друга страна, правоверните от най-различни оттенъци, макар че гледат един на друг със смъртна омраза и са готови да се впият в гърлата си, взаимно си признават и уважават силата си. Хитлер гледа на болшевиките като на равни и дава заповеди бившите комунисти веднага да бъдат приемани в нацистката партия. Сталин на свой ред вижда в нацистите и японците единствените нации, достойни за уважение. Дори религиозните фанатици и войнстващите атеисти изпитват взаимно уважение. Достоевски слага в устата на дякон Тихон следните думи: "Крайният атеизъм трябва да се уважава повече от светското безразличие... пълният атеист е на една крачка от най-съвършената вяра,... а безразличният човек не вярва в нищо освен в лошия страх."

Всички съвременни правоверни - комунисти, нацисти, фашисти, японци или католици - словоохотливо описваха (а комунистите продължават да го правят) упадъка на западните демокрации. Лайтмотивът им е един и същ: в условията на демокрация хората са прекалено меки, прекалено привързани към удоволствията и са прекомерни егоисти, за да умрат за Отечество, Бог или свещена кауза. Казват ни, че липсата на готовност да се мре говори за вътрешното загниване - за морален и биологически упадък. Демокрациите са стари, корумпирани и упадъчни. Те не могат да се мерят с виталното паство на истински вярващите, които ще наследят земята.

В тези патетични речи има зрънце смисъл и повече от зрънце безсмислица. Готовността за обединени действия и саможертва е, както бе посочено в параграф 43, явление, присъщо на масовите движения. В нормални условия демократичната държава е институционализирана асоциация на повече или по-малко свободни индивиди. Когато нейното съществуване е застрашено и тя трябва да сплоти народа, да предизвика в него чувството на всеотдайна саможертва, демократичната държава трябва да се трансформира в нещо подобно на войнстваща църква или революционна партия. Подобно придаване на религиозни измерения на нормалния живот е често пъти труден и бавен процес, но не се базира на дълбоки промени. Самите правоверни стигат до извода, че "упадъкът", който те така гръмко порицават, не е органично загниване. Според нацистите Германия е била в духовен упадък през 20-те години и е станала напълно жизнена през 30-те. Очевидно е, че едно десетилетие е твърде кратък период, за да бъдат извършени значителни биологически и дори културни промени в многомилионно население.

И въпреки това е вярно, че по време като Хитлеровото десетилетие способността някой да създаде за кратко време масово движение е от жизнено значение за нацията. Дори и да не се наложи то да се използва, изкуството да придадеш религиозни измерения е съществено изискване към лидера на демократичната нация. И май наистина прекалената интелектуална взискателност или практичната делова насоченост правят човека негоден за национално водачество. Има вероятно някои качества и в нормалния живот на демократичната нация, които могат да улеснят превръщането на ежедневието в религия по време на криза и поради това са елементи на потенциалната национална виталност. Мярата за потенциалната виталност на нацията е запасът от нейните копнежи. Изразът на Хераклит, че "не би било за доброто на хората, ако им се изпълнят мечтите", важи както за отделните индивиди, така и за нациите като цяло. Когато една нация престава да желае пламенно каквото и да било или насочва копнежите си към някакъв ограничен и конкретен идеал, нейната виталност е накърнена. Само цел, която се поддава на постоянно усъвършенстване, може да поддържа потенциалната виталност на нацията, дори нейните копнежи непрекъснато да се осъществяват. Целта не трябва да бъде възвишена.

Общият идеал за постоянно повишаване на жизненото равнище поддържа тази нация твърде жизнена. Английският идеал за провинциален джентълмен или френският за пенсионирания рентиер са конкретни и ограничени. Тази определеност на националния им идеал има вероятно отношение към снижения тонус на двете нации. В Америка, Русия и Германия идеалът е неопределен и неограничен.

125

Както бе посочено в параграф 1, често пъти масовите движения са фактор за пробуждането и обновяването на стагниращи общества. Наистина не може да се твърди, че масовите движения са единственият ефикасен начин за възраждане и въпреки това, изглежда е вярно, че в големи и хетерогенни социални общности от типа на Русия, Индия, Китай, арабския свят и дори Испания, процесът на пробуждане и обновяване зависи от наличието на масов пламенен ентусиазъм, който може да се зароди и поддържа вероятно само от масовите движения. Когато процесът на обновление трябва да се извърши в съкратени срокове, масовите движения могат да се окажат незаменими даже и в малки хомогенни общества. Следователно неспособността на социалния организъм да роди пълнокръвно масово движение може да се окаже сериозен негов недъг, фактът че масовите движения (тайпинското въстание и революцията на Сун Ятсен) се израждат или заглъхват твърде бързо, вероятно е една от най-големите беди на Китай през последните сто години. Китай не бе в състояние да роди един Сталин, Ганди или дори Ататюрк, които да поддържат живота на масовите движения достатъчно дълго, че радикалните реформи да пуснат достатъчно дълбоки корени. Ортега-и-Гасет смята, че неспособността на една нация да произведе истинско масово движение говори за някакъв етнологически дефект. За собствената си Испания той казва, че "нейният етнологически интелект винаги е бил атрофирала функция и никога не е имал нормално развитие."

Вероятно за една страна е по-добре правителството й да бъде свалено от мощен масов подем в момента, в който започва да показва признаци на хронична некомпетентност, дори подобен преврат да е свързан със значителна загуба на човешки живот и материални ценности - отколкото да бъде оставено да рухне от само себе си. Истинският народен бунт често е един освежаващ, обновяващ и интегриращ процес. Там, където правителствата са оставени да умрат от бавна и мъчителна смърт, често се стига до стагнация и упадък, може би необратим. И тъй като хората на словото обикновено играят решаваща роля при създаването на масовите движения , очевидно присъствието на образовано и красноречиво малцинство е вероятно задължително за осигуряването на по-натъшната жизненост на социалния организъм. Разбира се, тези хора на словото не бива да са в тесен съюз с управляващата гарнитура. Много са причините за продължителната социална стагнация на Ориента, но без съмнение една от най-важните е обстоятелството, че образованата прослойка е била не само векове наред малобройна, но почти винаги е била част от управляващите - било като чиновници, било като духовници.

Вече споменахме революционизиращото въздействие, което оказват западните колониални сили. Може да се запитаме дали способността на Индия да роди един Ганди или един Неру се дължи на редки елементи на индийската култура, или на дългото присъствие на британските управници. Чуждото влияние изглежда е доминиращ фактор в процесите на обществено възраждане. Еврейското и християнското влияние са били активни при пробуждането на арабския свят по времето на Мохамед. При пробуждането на Европа от стагнацията на средновековието ние също откриваме чужди влияния - гръко-римски и арабски. Западното влияние играе активна роля за пробуждането на Русия, Япония и някои азиатски страни. Важно е, че външното влияние не се осъществява директно. Не въвеждането на чужда мода, маниери, речи, начин на мислене и стереотипи на поведение разтърсва социалния организъм и го изважда от стагнацията. Чуждото влияние действа предимно като създава образовано малцинство там, където то преди не е съществувало, или като отчуждава съществуващото, владеещо словото малцинство от доминиращия ред; именно това владеещо словото малцинство започва ренесанса, като поражда масовото движение. С други думи, чуждото влияние е само първото звено във веригата от процеси, нейната последна брънка обикновено е масовото движение и то изважда социалния организъм от стагнация. В случая с Арабския свят външното влияние отчуждава човека на словото Мохамед от господстващите в Мека религиозни канони. Мохамед започва масово движения (ислям), което разтърсва и обединява за известно време арабския свят. По време на Възраждането външните влияния (гръко-римското и арабското) спомагат за появата на хора на словото, несвързани с църквата и в същото време отчуждават много традиционни творци от господстващите католически канони. Резултатът - движението на Реформацията - изважда Европа от нейния ступор. В Русия европейското влияние (в това число и на марксизма) подкопава предаността на интелигенцията към Романови, а болшевишката революция все още преустройва огромната Московска империя. В Япония външното влияние въздейства не върху хората на словото, а върху ограничена част от хората на действието, включваща императора Мей-джи. Тези практични хора на действието са имали далновидността, която е липсвала на Петър Велики, също човек на действието, и успяват там, където той се проваля. Те знаят, че въвеждането на чуждите обичаи и методи само по себе си няма да пробуди Япония за живот, нито пък ще я накара да се опита за десетилетия да промени вековната изостаналост. Те се убеждават, че да познаваш тайните на религиозната мобилизация е задължително условие за решаването на подобна безпрецедентна задача. Те задействат едно от най-ефикасните масови движения на нашето време. Злините на това движение обилно са илюстрирани в цялата книга. И въпреки това, не е ясно дали друго средство, каквото и да е то, би било в състояние да извърши феноменалния подвиг на обновяването, извършен в Япония. Също и в Турция - чуждото влияние намира почва в един човек на действието, Ататюрк, а последната брънка във веригата е масовото движение.

Д(жон) Б(ърдън) С(андерсън) Халдейн нарежда фанатизма сред четирите наистина важни изобретения, направени между 3000 г. преди новата ера и 1400 г. след Христа. Той е юдейско-християнско откритие. И е странно да мислим, че заедно с тази болест на душата светът получава също и чудодеен инструмент за съживяване на общества и нации - инструмент за възкресяване.