5. Нарастването на реалния доход зависи от нарастването на реалния обем на производството

Повишаването на доходите и стандарта на живот зависи от нарастването на производителността и производството. Съществува пряка зависимост между дохода и произведения продукт на човек от населението в дадена страна. Всъщност производстото и доходът са двете страни на един и същ медал. Продукцията е стойността на произведените стоки и услуги, измерена с цените, заплащани от купувачите. Доходът - това са приходите, получавани от хората за предоставените от тях ресурси за производството на продукцията (включително печалбата на предприемача). Той също трябва да бъде равен на продажната цена на стоката.

Нека разгледаме следния пример: да предположим, че дадена строителна компания наема работници и закупува други ресурси като дървен материал, гвоздеи и тухли, за да произведе някакъв продукт, в този случай - къща. Когато къщата бъде продадена на някой купувач, продажната цена е мярата за произведената продукция. В същото време, сумата от заплатеното на работниците, на доставчиците на другите ресурси и остатъчния доход, получен от строителната компания (който може да е положителен или отрицателен) е мярата на дохода. И продукцията, и доходът се равняват на продажната цена на стоката, която представлява стойността на произведеното.

Щом осъзнаем връзката между производство и доход, става ясно и кой е действителният източник на икономическия прогрес. Ние повишаваме жизнения си стандард (дохода си) като решаваме въпроса как да произвеждаме повече продукция (неща, които хората ценят). Икономическият прогрес зависи например от способността ни да построим по-хубава къща, да произведем по-добър компютър или видеокамера със същото или по-малко количество труд и други ресурси. Без нарастване на реалния обем на продукцията - т.е., на обема на продукцията, съизмерен с процента инфлация, не може да има повишаване на доходите и подобряване на стандарта ни на живот.

Историческите сравнения онагледяват това положение. Работниците в Северна Америка, Европа и Япония произвеждат средно около пет пъти повече продукция на човек от населението, отколкото предшествениците им преди 50 години. Доходът на човек от населението в тези страни, коригиран с индекса на инфлацията (реалният доход), е също така приблизително пет пъти по-висок.

Величината на средната продукция, произвеждана от един работник, обяснява и различията в средните доходи на работниците в отделните страни. Например в Съединените щати средностатистическият работник е по- образован, работи с по-високопроизводителни машини и печели от по-добрата икономическа организация в сравнение със колегата му в Китай или Индия. Поради това американският работник произвежда продукция на стойност приблизително 20 пъти повече, отколкото работникът в Индия или в Китай. Американските работници са по-добре заплатени, защото произвеждат повече. Ако не произвеждаха повече, не биха могли и да получават по-добро заплащане.

Политиците често и погрешно говорят така, сякаш създаването на работни места е източник на икономически прогрес. По време на избирателната си кампания бившият президент Буш твърдеше, че икономическата му програма се крепи на три кита - "работни места, работни места и работни места". Президентът Клинтън заяви, че работните места заемат централно място в икономическата му политика. Акцентирането върху работните места е потенциален източник на объркване. По-голямата заетост няма да съдейства за икономически прогрес, ако не доведе до нарастване на продукцията. Ние не се нуждаем просто от повече работни места. По-скоро имаме нужда от по-производителни работници, по-производителни машини и по-ефективна икономическа организация, така че да сме в състояние да произвеждаме повече продукция на човек от населението.

Твърди се, че технологията въздейства неблагоприятен върху работниците. Всъщност, вярно е тъкмо обратното. Щом веднъж осъзнаем, че нарастването на продукцията е източникът за повишаване на заплатите, позитивното въздействие на усъвършенстването на технологиите става очевидно: по-добрата технология дава възможност на работниците да произвеждат повече, а следователно и да печелят повече. Фермерите например могат да произвеждат повече, когато използуват трактори вместо коне. Счетоводителите могат да се справят с по-голям брой сметки с микрокомпютър вместо с молив и сметачна машина. Една секретарка може да подготви повече писма, ако използува текстов редактор вместо пишеща машина.

Понякога особени професии стават ненужни. Очевидно съвременната техника практически е обезсмислила професиите на операторите на асансьори, ковачите, домашните прислужници, копачите на канавки и майсторите на двуколки. Тези промени обаче просто освобождават човешки ресурси, които могат да бъдат използувани за разширяване на производсвото в други области. С освободените ресурси могат да се реализират други задачи, в резултат на което ние сме в състояние да постигнем по-висок жизнен стандарт, отколкото иначе би било възможно.

Осъзнаването на връзката между продукция и доход позволява по-лесно да се разбере защо законодателното регламентиране на минималната работна заплата и профсъюзите не са в състояние да повишат общото равнище на заплащане на работниците. Една по-висока минимална работна заплата означава, че някои нискоквалифицирани работници ще станат неконкурентоспособни на пазара на работна сила. Поради това заетостта сред тях ще намалее, с което ще се понижи и общото равнище на произведената продукция. Независимо, че отделни работници ще бъдат облагодетелствани, доходът на човек от населението ще намалее, защото ще се понижи произвежданата на човек от населението продукция.

По същия начин професионалните съюзи може и да са в състояние да намалят конкуренцията от страна на работниците, които не са техни членове и с това да съдействат за нарастване на заплатите на своите членове. Но без съответно нарастване на производителността, профсъюзите не могат да постигнат повишаване на заплатите на всички работници. Ако това беше възможно, средната заплата в страна с мощни и масови профсъюзи като Великобритания, би била по-висока, отколкото в Съединените щати. Но това не е така. Заплатите в Обединеното кралство са поне с 40% по-ниски, отколкото в САЩ, въпреки че почти половината от работната сила е организирана в профсъюзи в сравнение с по-малко от 20% в Съединените щати.

Без висока средна производителност, не може да има висока средна заплата. Също така не може да има нарастване на реалния доход на нацията без нарастване на производството на стоки и услуги, ценени от потребителите. Производството е източникът на доходите.

Ако хората не произвеждат повече, те не могат да печелят повече. Производството на неща, които хората ценят, е източникът на доходите. Машините и усъвършенстването на технологиите водят до нарастване и на производителността на работниците, и на техните доходи.

Следва