10. Конституционните правила, които водят към политическа и икономическа стабилност стимулират икономическия напредък

    В днешно време сред научните среди е преобладаващо мнението, че човешките управленски възможности са безпределни и следователно структурите на властта не бива да се ограничават. Според по-старото виждане, родено през дългите векове на страдания, причинявани от надмощието на един човек над друг, упражняването на неограничена власт от хора с ограничени умове и егоцентрични предразсъдъци скоро се изражда в потисничество, назадничавост и корумпираност. Самият прогрес, според тогавашните учения, е в пряка зависимост от възможностите и добродетелите на управниците. Хората трябва дя преодоляват ужасни трудности преди отново да достигнат до основните истини, забравени от тях. Но те ги откриват отново, така както са правили и през други епохи на упадък, стига идеите, които са ги подвели да бъдат подложени на съмнение и съпротива.

    Уолтър Липман

    Изключително погрешно е съвременното виждане, че едни демократични избори са достатъчни, за да създадат средата необходима за икономически напредък. Както историята така и политическата теория свидетелстват, че този възглед не е вярен. Ако от държавното управление се очаква да стимулира икономическия напредък, правилата на политическата игра трябва да са такива, че да хармонизират интересите на избиратели, политици и бюрократи с процесите на възходящо икономическо развитие. Това изисква сферата на действие на управленскитепструктури да се ограничи и те да останат неутрални по отношение на различните подгрупи в обществото. Когато правителството не е контролирано - когато политиката се използва за лични цели - грабителските тенденции се засилват. Хората отделят повече време, за да се организират и сражават за парчета от баницата на националния доход и по-кратко време, за да спомогнат за нейното нарастване. В резултат създаденият Брутен Вътрешен Продукт (БВП) е по-малък отколкото в противен случай. Озлоблението, недоверието и дори омразата между отделните групировки се засилват, докато производството е в застой. Животът при една политизирана икономика не е особено приятен. Създателите на конституцията на САЩ са разбирали това и ето защо са ограничили ролята на правителството в икономиката. Те са изброили допустимите фискални прерогативи на правителството (Статия I, Раздел 8) и са предаставили всички останали възможности за въздействие на щатите и народа (Десета Поправка). Те също така са забранили на щатите да приемат закони, ограничаващи задължителността на стопанските договори (Статия II, Раздел 10). Освен това, Петата Поправка изисква да не бъде "използвана частна собственост от държавата без справедлива компенсация". Явно чрез конституцията на САЩ се е целяло ограничаване възможностите на структурите на властта, и особено на федералното правителство, да политизира икономиката и експлоатира правата на гражданите. Но с течение на времето икономическите ограничания се размиват. В резултат на това днес федералното правителство се меси почти навсякъде. Вторичните ефекти на тази политизирана структура са явни - високи данъци, прекалено регулиране, разходи диктувани от групови интереси и огромни бюджетни дефицити, които застрашават финансовата структура. Предизвикателството, пред което се изправяме, е необходимостта от създаване на конституционни норми и процедури, които ще спомогнат за хармонизиране на политиката с икономическия напредък.

    Следва