1. Частна собственост: хората ще са по-усърдни и по-разумно ще използуват ресурсите, ако собствеността е частна.

Хората винаги работят по-усърдно и с по-голяма готовност когато работят с това, което им принадлежи... Сигурно е и не подлежи на съмнение, че когато човек се захване с доходна работа, движещата сила и мотивът за неговата работа е да придобие собственост и в последствие да я задържи в свое владение. Папа Лъв XIII(1878)

Частната владение на собствеността включва три неща: (а) правото за изключително ползване; (б) законова закрила срещу нарушители на това право; и (в) правото да го прехвърля. Собствеността е широко понятие, което включва владеенето на работна сила, идеи, литература, природни ресурси, както и материални активи като сгради, машини и земя. Частната собственост позволява на индивидите да решават как да използуват тяхното имущество, но също така ги прави отговорни за техните действия. Хората, които използуват имуществото си по такъв начин, че нарушават или ограничават имуществените права на други, ще са подсъдни на същата законова сила, създадена, за да защитава собственото им имущество. Примерно правото на частна собственост ми забранява да замеря със своя чук екрана на компютъра, който вие притежавате, защото ако го направя, аз бих нарушил правото ви на собственост върху този компютър. Това ваше право възпрепятсва мен и всички останали да използуват компютъра без ваше разрешение. По същия начин собствеността ми върху чука и други неща, които притежавам, възпрепятсва вас и всички останали да ги използуват без мое разрешение.

Същественото при частната собственост е структурата на стимулите, които произтичат от нея. Има четири основни причини тази структура на стимулите да подпомага икономическия прогрес.

Първо, частната собственост насърчава мъдрото разпореждане с нея. Ако частните собственици не могат да поддържат своето имущество, позволят да се злоупотреби с него или да се повреди, те ще понесат последиците във формата на намаляване на ценността му. Например, ако притежавате кола, вие сте силно заинтересован да сменяте маслото, редовно да я карате на сервиз, и да следите отвътре да се поддържа добре. Защо е така? Ако не обръщате внимание на тези неща, ценността на колата за вас и евентуалните бъдещи собственици ще намалее.

Противоположно на това, ако колата е поддържана добре и е запазена в добро състояние, тя ще е с по-голяма ценност за вас и другите, които може да поискат да я купят от вас. При частната собственост, разумното разпореждане се възнаграждава. Напротив, ако имуществото е собственост на държавата или се притежава съвместно от голяма група хора, стимулът за добра грижа е по-слаб. Така например е когато жилищата са държавна собственост, няма един собственик или малка група собственици, които да плащат скъпо и прескъпо, ако имуществото се повреди или с него се злоупотреби. Ето защо не бива да ни учудва когато забележим, че в сравнение с частните жилища държавният жилищен фонд общо взето се стопанисва и поддържа зле и в капиталистически страни като САЩ, и в бивши социалистически страни като Русия и Полша. Тази небрежност към грижите, поддръжката и ремонта просто отразява сруктурата на стимулите, която съпътства държавната собственост върху имуществото.

Второ, частната собственост насърчава хората да развиват онова, което владеят и да го използуват продуктивно. При частната собственост, хората имат силен стимул да усъвършенстват уменията си, да работят по-усърдно и по-добре. Тези действия ще увеличат доходите им. Също така, хората са силно заинтересовани да създават и подобряват дълготрайни активи като къщи, апартаменти и офиси. Когато такива подобрения носят повече приходи от разходите, богатството на частните собственици ще се увеличи.

Селското стопанство в бившия Съветски Съюз илюстрира важността на правото на собственост като стимул за продуктивна дейност. По време на комунистическия режим на домакинствата бе разрешено да задържат или да продадат всички стоки, произведени на малки частни парцели с размер до един акър. Тези частни парцели съставяха само 1% от обработваемата земя; останалите 99% се обработваха от държавни стопанства и огромни селскостопански кооперативи. Независимо от това, по данни на съветската преса, приблизително четвърт от общата селскостопанска продукция на тогавашия СССР се е произвеждала от тази малка част частно притежавана земя.

Трето, частните собственици са силно заинтересовани да използуват ресурсите си по начин, изгоден и за другите. Макар че частните собственици по закон могат да правят каквото им скимне с тяхното имущество, същевременно собствеността им им осигурява силен стимул да вземат под внимание желанията на другите. Частните собственици могат да спечелят, ако измислят как да направят своето имущество и използуването му по-привлекателни за другите. Ако използуват и подобряват своето имущество по начин, който другите намират за привлекателен, пазарната стойност на имуществото ще се увеличи. Обратното, промените, неодобрени от другите - особено клиенти или потенциални бъдещи купувачи - ще намалят ценността на имуществото.

Вашата собственост върху работната ви сила ви осигурявя силен стимул да инвестирате в обучение и професионална подготовка, които ще ви помогнат да предложите услуги, високо оценявани от другите.Също така собствениците на дълготрайни активи са заинтересовани да ги подобряват по начини, привлекателни за другите. Да вземем за пример някой собственик на жилищен блок. Собственикът може да не иска изобщо места за паркиране, удобна пералня, дървета, или добре поддържани зелени площи около блока. Все пак, ако потребителите ценят тези неща много високо (сравнено с разходите за тях), собственикът е силно заинтересован да ги осигури, защото това ще увеличи както доходите му (наемите), така и пазарната стойност на апартаментите му. Обратното, тези собственици на апартаменти, които държат да осигурят това, което те харесват, вместо нещата, които всъщност потребителите предпочитат, ще открият, че техните доходи и стойността на техния капитал (апартаментите) ще намалеят.

Четвърто, частната собственост насърчава мъдрото развитие и запазването на ресурси за бъдещето. Развитието на един ресурс сега може да генерира текущ приход. Този приход е гласът на сегашните потребители. Но потенциалните възможности за по-високи приходи в бъдеще призовават към съхранение на този ресурс. Потенциалната печалба във формата на по-високата цена на този ресурс в бъдеще е гласът на бъдещите потребители. Частните собственици са заинтересовани да балансират тези две сили. Когато очакваната бъдеща цена на един ресурс надвиши сегашната му стойност, частните собственици печелят от запазването му за бъдещите потребители. Това е вярно дори ако сегашният собсвеник не очаква да го има, когато настъпят тези добри времена. Например, представете си един 65-годишен фермер, който се чуди дали да отсече иглолистните си дървета.

Ако се очаква растежът им и все по-големият дефицит да донесат в бъдеще приходи от продажбата, по-големи от сегашната стойност на дърветата, фермерът ще спечели като ги запази за по-късно. Когато собствеността може да се прехвърля, в очакване на бъдещото отсичане пазарната стойност на земята на фермера ще се покачва с растежа на дърветата и с наближаване деня на отсичането им. По този начин фермерът може да продаде дърветата (или земята, на която те растат) и да реализира тяхната стоиност по всяко време, дори и отсичането им да стане много след смъртта му.1

Векове наред тълкувателите на съдбата са предричали, че ще се изчерпят запасите от дървесина, жизнено важни минерали, или различни енергийни източници. В Англия през ХVI век се породил страх, че запасите от дървесина скоро ще се изчерпят, тъй като този ресурс е бил широко използуван като енергиен източник. Все пак по-високите цени на дървесината насърчили запазването й и довели до разработването на въглищата. "Дървесната криза" скоро отминала. В средата на ХIХ век се правеха мрачни предсказания, че в САЩ скоро ще изчезне китовата мас, по това време основен източник на изкуствено осветление. С повишаването на цените на китовата мас, се увеличила нуждата от енергиен източник, който да я замести. Това е довело до разработването на керосина и края на "кризата за китова мас".

По-късно, когато хората преминали към нефт, почти веднага след разработването на този ресурс се появили мрачни предсказания за изчерпването му. През 1914 г. Бюрото по мините докладвало, че общите нефтени запаси на САЩ са 6 млн. барела - по-малко от това, което сега САЩ произвеждат за около 20 месеца. През 1926 Федералният съвет по запазване на нефта предупредил хората, че американските запаси от нефт ще стигнат само за 7 години. След около двадесетина години министърът на вътрешните работи предрекъл, че САЩ ще изчерпят нефта си само след няколко години. Едно проучване, спонсорирано от Римския клуб, предсказа на света нещо подобно през 70-те години. Разбира се, времето доказа, че всички тези прогнози са погрешни.

Предвестниците на Страшния съд не успяват да разберат, че частната собственост осигурява на хората силен стимул да запазват всеки ценен ресурс и да му търсят заместител, когато нараства относителния му недостиг. При частна собственост, ако оскъдността на един ресурс нараства, и цената му ще расте. Нарастването на цената осигурява на производители, новатори, инженери и предприемачи силен стимул (а) да се въздържат от пряко използуване на този ресурс, (б) да търсят по-усърдно заместители, и (в) да разработят нови методи за откриване и възстановяване на по-големи количества от този ресурс. Досега тези сили са отдалечавали деня на Страшния съд все по-далеч в бъдещето. За ресурси, които са частна собственост, с всички основания може да се очаква, че и в бъдеще ще бъде така.2

Хората, които не са замисляли сериозно по този въпрос, често свързат частната собственост с егоизма. Това е парадоксално, тъй като истината е почти противоположна. Частната собственост (а) осигурява защита срещу себични хора, които биха взели това, което не им принадлежи и (б) принуждава ползувателите на ресурси да понасят изцяло последствията от своите действия. Когато правото на собственост е добре формулирано, стабилно и с него можеш да се разпореждаш, производителите на стоки и услуги ще трябва да осигурят на собствениците на ресурси поне толкова добра сделка, колкото те биха могли да сключат навсякъде другаде. Работодателите не ще могат да заграбват и използуват оскъдни ресурси без да компенсират техните собственици. На собствениците на ресурси ще трябва да се плаща достатъчно, за да се привлекат и да не изберат други потребители.

По същество твърдо определеното право на частна собственост изключва употребата на сила като конкурентно оръжие. На производител, от който не купуваш, не е разрешено да ти изгори къщата до основи. Също така на доставчик на ресурси - ваш конкурент, чиито цени подбивате, не е разрешено да ви нареже гумите на автомобила или да ви заплашва с телесни повреди.

Частната собственост поддържа децентрализацията на властта и разширява сферата, където се действа по силата на доброволно съгласие. Властта, осигурена от частната собственост, е строго ограничена. Собствениците на частен бизнес не могат да ви накарат насила да купувате от тях или да работите за тях. Те не могат да наложат данък върху дохода ви или имуществото ви. Те могат да получат част от вашия доход само като ви дадат в замяна нещо, което считате за по-ценно. Властта дори на най-богатия собственик (или най-големия производител) е ограничена от конкуренцията на другите, желаещи да осигурят подобни продукти или услуги.

Обратното, както показва опитът на Източна Европа и бившия Съветски Съюз, когато държавната собственост измести частната собственост, огромна политическа и икономическа власт се поставя в ръцете на шепа политически дейци. Едно от главните достойнства на частната собственост е способността й да предотврати прекомерната концентрация на икономическа власт в ръцете на неколцина. Широко разпространената собственост върху имуществото е враг на тиранията и злоупотребите с властта.

И така, ясно е какво трябва да направят бившите социалистически страни.Както заяви наскоро Нобеловият лауреат Милтън Фридман, най-добрата програма за Източна Европа може да се обобщи "с три думи: приватизация, приватизация, приватизация."3 Частната собственост е крайъгълният камък и на икономическия прогрес, и на личната свобода.

1Ролята на частната собственост за опазване на околната среда може да се онагледи с различните видове собственост върху животни. Животни като едрият рогат добитък, конете, ламите, пуйките и щраусите, които са обект на частна собственост са се съхранили като видове. В противоположност, липсата на частна собственост е довела до масовото изтребление на бизони, слонове и бобри. Различните подходи към съхраняването на животинските видове в Африка също представляват показателен пример за важността на частната собственост. В Кения слоновете бродят свободно в земи, които нито са частни, нито са отделени с огради. Кенийското правителство се опитва да защити слоновете от бракониери, като забранява използуването на слона за всякакви търговски цели освен като туристическа атракция. През десетилетието, в което се е прилагала тази политика, броят на слоновете в Кения е намалял от 65 000 на 19 000. В други източно- и централноафрикански държави, следвали подобна политика, се наблюдава аналогично съкращаване на популацията от слонове. Точно противоположен е подходът в Зимбабве. Там е разрешена търговията със слонова кост и бивни, но местните жители, върху чиято земя има слонове, имат права на частни собственици върху тези животни. След възприемането на този подход броят на слоновете в Зимбабве е нараснал от 30 000 на 43 000. Популациите в страни, следващи подобна политика - Ботсвана, Южна Африка, Малави и Намибия - също се увеличават. Виж Randy Simmons and Urs Kreuter, "Herd Mentality: Banning Ivory Sales Is No Way to Save the Elephant", Policy Review (Fall 1989), стр.46-49, за допълнително подробности по темата.

2Емпиричните данни показват, че като се вземе предвид инфлацията, цените на повечето природни ресурси са се снижавали години наред, а в повечето случаи и векове. Класическото изследване на Харолд Барнет и Чандлър Морис, Scarcity and Growth: The Economics of Natural Resource Availability, (Baltimore: The Jons Hopkins University Press, 1963) илюстрира този факт. Новите данни, свързани с тази тема, показват, че цените на суровините продължават да спадат. През 1980 г. икономистът Джулиън Саймън се обзалага с природозащитника Пол Ермич, че реалната цена на които и да са пет полезни изкопаеми, избрани от Ермич, ще се снижи през 80-те години. Действително цените и на петте суровини, подбрани от Ермич, се понижават и Саймън печели широко разгласения облог. Едно неотдавнашно проучване показва, че от 38 основни суровини само на две(манган и цинк) цените (коригирани с темпа на инфлациата) са нараснали през 80-те години. Виж Stephen Moore, "So Much for 'Scarce Resources'", Public Interest (Winter 1992).

3Милтън Фридман, "Economic Freedom, Human Freedom, Political Freedom" - лекция, изнесена на 1 ноември 1991 г. в Калифорниййския държавен университет, Хейуърд. Брошура, съдържаща лекцията може да бъде получена от the Smith Center for Private Enterprise Studies of Calofornia State University, Hayward.

1Henry Hazlitt. Economics in One Lesson, (New Rochelle: Arlington House, 1979), p. 103

Assar Lindbeck, The Political Economy of the New Left, 1970 (New York: Hraper & Row, 1972), p. 39.