“Дали склонността на хората да разменят, търгуват и обменят едно нещо с друго е един от първичните принципи на човешката природа, или тя е необходима последица от способностите да мислят и говорят”, или какви други причини подбуждат хората да разменят стоки, е въпрос, на който Адам Смит не отговори.

Бележитият мислител отбелязва единствено, че е сигурно, че склонността към бартер и парична размяна е присъща на всички хора и не се среща при никой друг животински вид.

Първо, за да изясним проблема, да допуснем, че след добра жътва двама фермери-съседи имат голямо количество от един и същи вид ечемик и че няма бариери пред действителната размяна на количества ечемик между тях. В този случай двамата фермери могат да дадат пълна свобода на склонността си да търгуват и биха могли да разменят 100 бушела или всякакво друго количество ечемик помежду си. Въпреки че няма причина, поради която те да престанат да търгуват, в случая когато самата размяната на стоки доставя удоволствие на участниците в нея, аз вярвам, че нищо не е по-сигурно от факта, че тези двама човека ще се откажат изцяло от търговията. Ако те, все пак, участват в подобен вид размяна, те биха били в опасност да бъдат смятани за умопобъркани от останалите икономически агенти, именно поради удоволствието си от търговията при такива обстоятелства.