Начало » Личности » Фредерик Бастиа

В сферата на икономиката, едно действие, обичай, институция, закон не пораждат само един ефект, а серия от ефекти. От тези ефекти само първият е незабавен: той се появява едновременно с причината - той е видим. Другите се проявяват впоследствие - те не са видими. Щастие е, ако могат да се предвидят.Разликата между добрия и лошия икономист е, че единият се придържа към видимия ефект, а другият обръща внимание не само на ефекта, който се вижда, а и на този, който трябва да се предвиди.

~ Прочети пълната статия ~

Фредерик Бастиа е роден на 29 юни 1801 г. в Байон, Франция. От десет годишна възраст Фредерик е пълен сирак, завършва бенедиктински колеж в Сорез, т.е. няма осветена от държавата диплома за завършено образование. През първите 25 години след юношеството си Бастиа е просто добър предприемач.
 
Обучението му по икономика е самостоятелно: чрез участие в деловата и търговска практика на доста бюрократизираната Франция и изучаване на Адам Смит и Жан-Батист Сей, за целите на двадесетгодишен (и всекидневен) спор на икономически теми със свой съсед и съдружник. Останалите 4-5 години, когато той работи и като икономист, държавник и публицист, му отреждат видно място в историята на икономиката и журналистиката.
 
Времето, по което твори Бастиа, е крайно неспокойно - революцията във Франция и Европа от 1848 г. Франция бързо върви към социализъм и на популярност в Париж се радват фуриеристи, Огюст Прудон и Карл Маркс.
 
Той си отива от този свят сравнително млад през 1850, покосен от нелечима тогава болест.
~ Прочети пълната статия ~

Имало едно време, независимо къде, два града – Стулта и Пуера. Хората от двата града вложили много пари и усилия, за да построят път, който да ги свързва.

Веднъж завършен, Стулта си казала „Ех тази Пуера, залива ни всекидневно със своите продукти. Трябва да направим нещо и то веднага.”  И ето, че скоро Стулта създала специални отряди, чиято единствена функция била да поставят препятствия пред трафика, идващ от Пуера. Не минало много време и Пуера също организирала подобни отряди.

~ Прочети пълната статия ~

Не можем много да се учудваме от лекотата, с която хората се примиряват  с незнанието на това, което е най-важно да знаят и не можем да бъдем сигурни, че те няма да решат да се оставят на това незнание, веднъж след като са решили да приемат за аксиома, че няма абсолютни принципи.

~ Прочети пълната статия ~

~ Прочети пълната статия ~

~ Прочети пълната статия ~

Има едно нещо, което ме обърква и то е: Откровените политически теоретици, изучаващи икономиката само от гледна точка на производителя, достигат до следните две заключения: 

        “Правителствата трябва да нареждат на потребителите, които са подчинени на техните закони, това, което е в полза на местната индустрия.” 

        “Правителствата трябва да подчинят на техните закони чуждите  потребители, за да могат да им нареждат в полза на местната индустрия.” 

 

Първото от тези заключения се нарича протекционизъм, а второто – отваряне на пазар за нашите стоки. Предпоставката и за двете е това, което назоваваме търговски баланс.

~ Прочети пълната статия ~

Нашите опоненти възприеха тактика, която ни поставя в най-неудобната позиция. Когато ние излагаме нашата доктрина, те я възприемат по най-почтителния начин, който е възможен. Когато атакуваме техните принципи, те ги изоставят с най-голямото изящество на света. Те просто твърдят, че нашата доктрина, която възприемат като истина, се свежда само до книгите, а техните принципи, които те признават за неправилни, представляват правилото що се отнася до сферата на практическите въпроси. Дайте им управлението на митническите тарифи и те ще оставят на вас споровете в областта на теорията.
~ Прочети пълната статия ~

Веднъж бях казал,че когато - за нещастие - се възприеме гледната точка единствено на производителя, не може да се избегне пренебрегването на общия интерес. Производителят като такъв изисква именно увеличаване на  усилията, нуждите и пречките.

 

Открих забележителен пример в един вестник от Бордо. Г-н Симио си зададе следния въпрос: “Трябва ли железницата от Париж до Испания да спира в Бордо?” И сам си отговори утвърдително, излагайки множество причини,от които аз предлагам да разгледаме следните: релсите по железницата от Париж за Бойон трябва да се прекъснат в Бордо; така стоките и пътниците, принудени да спрат в Бордо, ще оставят в града доход за лодкарите, носачите, посредниците, хотелиерите и т.н.

 

Тук отново ясно се вижда как интересът на тези, които предлагат услуги, е поставен над интереса на потребителите. Но ако Бордо има право да печели от този престой на влака, и ако тази  печалба наистина е в общ интерес, то Ангуем, Поатие, Тур, Орлеан, както и всички междинни точки като Руфек, Шателро и т.н. и т.н. също имат право да настояват за спирки по линията, и всичко това в името на общия интерес, в името на местната индустрия; защото колкото повече се увеличи престоят, толкова повече ще се плаща за  складове, носачи и прехвърляния по всички точки от пътя.

 

По този начин ще се получи една железница, съставена то последователни прекъсвания на релсите, т.е една безполезна железница. Каквото и да казват протекционистите, не могат да отрекат, че принципът на ограниченията върху търговията е същият като принципа на счупените релси: жертва на потребителя заради производителя, или на целта заради средството.

~ Прочети пълната статия ~

Петиция от Жак Боном, дърводелец, до г-н Кунин-Гриден, министър на търговията Г-н Министър:

 

Аз съм дърводелец, какъвто е бил и Иисус, аз боравя с брадвата и теслата, за да Ви служа. И, докато сечех и дялах от изгрев до залез слънце по земите на нашия суверен - краля, ме осени идеята, че моят труд е част от местното стопанство толкова, колкото и Вашият. Оттогава се чудя защо протекционистичните мерки не помагат на моята работилница, така, както подкрепят Вашата фабрика. В крайна сметка, ако Вие правите дрехи, аз правя покриви. Ние двамата по различни начини защитаваме своите клиенти от студа и дъжда.

~ Прочети пълната статия ~