Двусмислието в заглавието на тази статия не е случайно.  Основният й предмет, разбира се, е ролята, която имат в икономическия анализ, предположенията и твърденията за знанието, достояние на различни членове на обществото.  Но това, разбира се, е свързано с един друг въпрос, който може да бъде обсъден под същото заглавие – въпросът за това, доколко формалният икономически анализ носи някакво знание за това, което се случва в реалния свят. 

Всъщност, моето основно твърдение ще бъде, че тавтологиите, от каквито по същество се състои формалният равновесен анализ в икономиката, могат да се превърнат в предположения, казващи ни нещо за причинно-следствените връзки в реалния свят, доколкото сме способни да запълним тези формални предположения с определени съждения за начина на придобиване и предаване на знание. 

Накратко, ще поддържам тезата, че емпиричният елемент на икономическата теория – единственият, който се занимава не само с теоретичните последици, но и с причините и следствията, и поради това стига до изводи, които по всяка вероятност подлежат на проверка за истинност – се състои от предположения за придобиването на знание.