По своята същност либертарианството не е метафизическа теория за господството на индивидуалното над абстрактното, дори не е абсурдна концепция за „абстрактния индивид”. То не е и неморален отказ от традициите според обвиненията на Кърк и на някои други консерватори. На практика това е политическа теория, която е възникнала в отговор на нарастването на неограничената власт на държавата. Силата на либертарианството е в съчетаването на нормативната теория за моралните и политическите източници и граници на задълженията с позитивната теория за произхода на реда. Всеки човек има правото да бъде свободен и само свободните хора са способни да осигурят реда в обществото доброволно, без да се упражнява власт над тях.