Начало » Личности » Други либерални икономисти

През 1946 г. ми хрумна идеята да пиша за икономическите заблуди. Беше изминало почти десетилетие от публикуването на труда на Джон Мейнард Кейнс „Обща теория на заетостта, лихвите и парите”, който оказа огромно влияние, но изобилстваше с погрешни изводи и заключения.

 

Вдъхновението си дължа на Фредерик Бастиа, френски дворянин от ХІХ век, превърнал се в най-красноречивия защитник на идеята за свободния пазар на европейския континент. Неговият последен памфлет „Това, което се вижда, и това, което не се вижда”, написан през юли 1850 г., е невероятно мъдър и проникновен. Развих своята идея и я споделих с моя приятел Лудвиг фон Мизес, според когото от това би излязла една стойностна книга.

~ Прочети пълната статия ~

Аз съм един графитен молив – обикновен дървен молив, така познат на всички момчета, момичета и възрастни, които могат да четат и пишат. Писането е както моето призвание, така и мое поприще. Това е всичко, което правя. Може би се чудите защо пък ще пиша генеалогия. Добре, като за начало, историята ми е много интересна. И освен това, аз съм една загадка - много по-голяма от дървото, залеза и дори проблясъка на светкавицата. Но, за жалост, тези, които ме ползват, ме взимат за даденост, като че ли аз съм просто една случайност и то без произход. Това пренебрежително отношение ме принизява до незначителната обикновеност. То е една от разновидностите на онези жалки грешки, които човечеството не може твърде дълго време да приема за верни без риск от собственото си унищожение.

~ Прочети пълната статия ~

Историята, като последователност от събития, които се развиват във времето, е „сляпа”. Тя не обяснява причините и последствията. Ние може да сме съгласни, че феодална Европа е била бедна, че монархическа Европа е била малко по-богата и че демократическа Европа все още е по-богата или че Америка от ХІХ век, с ниските данъци и малобройните правила и норми, е била бедна, докато съвременна Америка, с високите данъци и многобройните правила, е богата. Но дали Европа е била бедна поради феодализма и дали е започнала да забогатява благодарение на прехода към монархия и демокрация? Или дали Европа е забогатяла въпреки монархията и демокрацията? Или тези явления не са взаимосвързани?

~ Прочети пълната статия ~

Фактът, че повишаването на доходите не увеличава много щастието, не означава, че не си заслужава да се обръща внимание на перспективата за по-висок доход. Може би именно вероятността, че в нашия житейски път може да има икономически растеж ни дава възможност да продължаваме да вярваме в по-доброто бъдеще и да изпитваме още повече щастие.От изследванията знаем, че надеждата е здраво свързана с щастието. Ако искате да се запознаете с щастлив европеец, направете опит с човек, който смята, че след пет години личното му положение ще се подобри. Ще направите същото откритие, ако, когато сравните американците с европейците. Според изследване на „Харис интерактив” 65% от хората в САЩ, но едва 44% в Европейския съюз, смятат, че през следващите пет години положението им ще се подобри. Ще откриете също така, че 58% от американците са много доволни от своя живот, в сравнение с 31% от европейците.

~ Прочети пълната статия ~

Помните ли старата Чикагска песен “Някой всъщност знае ли колко е часът”? Ами ако бяхте задали този въпрос преди около 120 години, можехте да получите 38 различни отговора само в един щат и много повече в различни държави. Как въвеждането на стандартно време внесе ред в едно невероятно объркване е за съжаление забравена история и велик принос към находчивостта в свободното общество. Хората в континенталните щати в Америка толкова са свикнали с четирите стандартизирани часови зони – Източна, Централна, Планинска и Тихоокеанска – че е трудно да се повярва, че някога сме спазвали друго време. Но, до критичния момент през 1883, колко е часът е зависело от най-близкия град. Времето от деня е било предмет на местно предпочитание, зависещо от позицията на слънцето. Обяд е било когато слънцето е в най-високата си точка на небето. Местните хора са сверявали часовниците си според някой добре известен часовник от общността им като в бележита камбанария или на прозореца на бижутер.
~ Прочети пълната статия ~

Седемте принципа за целесъобразна обществена политика на Лорънс Рийд, които той за първи път излага в реч пред Икономическия клуб на Детройт, предизвикат изненадващ интерес в обществото дори и за него самия. Подобно на десетте божи заповеди те са ясно, достъпно и образно формулирани. Рийд признава, че не може да си припише авторството. Той просто е събрал основополагащите идеи на столетия натрупан опит и икономическо знание в кратки и недвусмислени принципи. Според него това са не само седемте стълба на свободната икономика, но и една доста мощна програма за действие. Ако всеки законодател ги проумее и се опита да им служи вярно, то всички ние ще бъдем много по-силни, по-свободни и по-преуспяващи хора и далеч по-добре управлявани.

~ Прочети пълната статия ~

Американската търговска политика е почти винаги дебатирана от гледна точка на икономическата полза. Дали свободната търговия увеличава или намалява доходите? Дали тя помага или уврежда американската индустрия? Дали тя създава или закрива работни места? Но зад статистиката и отделните случаи лежат морални предпоставки за човешката природа, суверенитета на индивида и ролята на правителството в едно свободно общество. Свободната търговия може да доставя стоки и да повишава ефективността, но дали тя е морално по-висша от протекционизма?

 

 

 

~ Прочети пълната статия ~

Джеймс Тобин(1918-2002) 

 

В сферата на научно-изследователска дейност на Джеймс Тобин са следните области – портфейлна селекция и капиталови пазари, макроикономическа теория, пари и банки, публични финанси, поведение на потребителите, икономика на благосъстоянието. Най-значителната изследователска работа на Тобин е в областта на портфейлната селекция, за която получава Нобелова награда през 1981 г.  Джеймс Тобин е бил професор в Университета Йейл.

 

Включваме анализ на портфейлната теория  на Джеймс Тобин, преходното й положение и приложимостта й  в съвременната портфейлна теория.   

 

Автобиография на Тобин можете да прочетете в: www.nobel.se/economics/laureates/1981/tobin-autobio.html 

~ Прочети пълната статия ~