В историята на социологическите идеи е добре известно влиянието на природните науки (особено на биологията и на физиката) върху изграждането на социологически понятия, особено по времето на първия позитивизъм. Нещо повече, самото развитие на социологическите теории основателно се разглежда като борба срещу безкритично заемане на образци от естествените науки. Но пък далеч не толкова добре са проучени много по-естествените взаимодействия именно със “съседските” дисциплини. Разбира се, като всички съседски взаимоотношения и тези в науката често пъти водят до “нахлуване” в “чужди” пространства или до неправомерно, от по-късна гледна точка, разширяване на “собствената” територия. Което пък провокира един криво разбран “ведомствено-научен патриотизъм” и ревниво укрепване на границите. Проследяването на такава историческа линия обаче би позволило да се види каква роля действително е изиграл и какъв потенциал крие диалогът между различните социални науки за развитието на всяка от тях. А това е толкова по-важно, като се има предвид тъжното обстоятелство, че днес социалните учени от различни области не показват особена склонност към диалог, независимо от постоянно преоткриваната необходимост да се провеждат междудисциплинарни изследвания.

В ранните етапи на търговията, когато очите на икономическите агенти съвсем леко се отварят към знанието за ползите, които могат да бъдат извлечени от експлоатацията на съществуващите възможности за размяна, вниманието им – като запазва наивността на всички наченки на култура - се насочва само към най-очевидните от тях. Когато обмисля какви блага да придобие при търговията, всеки човек взема предвид само тяхната потребителска стойност за него. Следователно разменните сделки, които всъщност се случват, естествено се ограничават до ситуациите, в които икономическите агенти притежават блага с по-ниска потребителска стойност за тях отколкото притежаваните от другите агенти, които ги оценяват по обратен начин.

“Дали склонността на хората да разменят, търгуват и обменят едно нещо с друго е един от първичните принципи на човешката природа, или тя е необходима последица от способностите да мислят и говорят”, или какви други причини подбуждат хората да разменят стоки, е въпрос, на който Адам Смит не отговори. Бележитият мислител отбелязва единствено, че е сигурно, че склонността към бартер и парична размяна е присъща на всички хора и не се среща при никой друг животински вид.Първо, за да изясним проблема, да допуснем, че след добра жътва двама фермери-съседи имат голямо количество от един и същи вид ечемик и че няма бариери пред действителната размяна на количества ечемик между тях. В този случай двамата фермери могат да дадат пълна свобода на склонността си да търгуват и биха могли да разменят 100 бушела или всякакво друго количество ечемик помежду си. Въпреки че няма причина, поради която те да престанат да търгуват, в случая когато самата размяната на стоки доставя удоволствие на участниците в нея, аз вярвам, че нищо не е по-сигурно от факта, че тези двама човека ще се откажат изцяло от търговията. Ако те, все пак, участват в подобен вид размяна, те биха били в опасност да бъдат смятани за умопобъркани от останалите икономически агенти, именно поради удоволствието си от търговията при такива обстоятелства.