Икономическите софизми на Фредерик Бастиа (1801 - 1850)

Автор: Екип на И.З.И.    Дата на добавяне: 9/7/2007

Фредерик Бастиа е роден на 29 юни 1801 г. в Байон, Франция. От десет годишна възраст Фредерик е пълен сирак, завършва бенедиктински колеж в Сорез, т.е. няма осветена от държавата диплома за завършено образование. През първите 25 години след юношеството си Бастиа е просто добър предприемач.
 
Обучението му по икономика е самостоятелно: чрез участие в деловата и търговска практика на доста бюрократизираната Франция и изучаване на Адам Смит и Жан-Батист Сей, за целите на двадесетгодишен (и всекидневен) спор на икономически теми със свой съсед и съдружник. Останалите 4-5 години, когато той работи и като икономист, държавник и публицист, му отреждат видно място в историята на икономиката и журналистиката.
 
Времето, по което твори Бастиа, е крайно неспокойно - революцията във Франция и Европа от 1848 г. Франция бързо върви към социализъм и на популярност в Париж се радват фуриеристи, Огюст Прудон и Карл Маркс.
 
Той си отива от този свят сравнително млад през 1850, покосен от нелечима тогава болест.

Иронията на съдбата за онези, които не познават неговото творчество, се състои в това, че най-често стават жертва на това незнание. Самата Франция дава многобройни примери за тази ирония - една икономика, която поддържа анекдотично високи нива на държавна намеса, едно от последните от които - въвеждането на 35-часова работна седмица със закон. Бастиа би казал: "А защо да се работи 35, а не само 10 часа?"

На 13 декември 1846 г. Фредерик Бастиа публикува открито писмо до краля, в което предлага с указ да се забрани работата с дясна ръка, за да има повече работни места и основания стопанството да се затвори за международна конкуренция (тъй като в други страни хората работят с двете си ръце); писмото е озаглавено: "За дясната ръка и лявата ръка. (Доклад до краля)" и е публикувано първоначално в списание „Свободна размяна” (Le Libre echange), а след това в отделния том "Икономически софизми" на Бастиа.

Поредицата "Икономически софизми" всъщност е сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Темите са повече от актуални и днес: защита на местните производители, протекционизъм, преференции за различни производители, увеличаване на заетостта и защита на труда. Приносът на Бастиа е в това, че илюстрира действието на стопанската логика на разбираем и за неикономистите език. В цялата поредица той използва последователно един похват - довежда до абсурд (redictio ad absurdum) аргументите на опонентите си, като използва техните предпоставки и начин на мислене, показвайки логическата несъстоятелност на допусканията им. И.З.И. започва да публикува някои от софизмите на български език.

За двеста години теориите на Бастиа за стойността придобива все по-голяма популярност. Същото вероятно може да се каже и за възгледа му, че размяната и търговията не са всъщност на стоки, а на услуги. Бастиа е предвестник на съвременните разбирания за данъци, държава и политика, капитал, инвестиции в образованието и стопанска етика. Неговите идеи ясно се проследяват в теориите на Лудвиг фон Мизес и на двама Нобелови лауреати на ХХ век: Джеймс Бюкенан и Фридрих фон Хайек. Валфредо Парето признава нееднократно, че е дълбоко повлиян от Фредерик Бастиа.

Преводите на текстовете са дело на студенти от Асоциацията на либералните студенти, които пожелаха да допринесат за развитието на И.З.И. по време на лятната ваканция. Засега, преводите са дело на Петя Лозанова, Георги Ангелов и Димитър Чобанов. Надяваме се постепенно да допълваме поредицата с нови преводи.

Ако искате да научите повече за Фредерик Бастиа, можете да посетите следната страница в Интернет, където ще намерите достъп до неговите произведения на френски, английски и испански, доразвитие на неговите идеи, напътствия за библиотеки и събития, посветени на този велик, но все още слабо познат в Европа и у нас мислител.

Подобни статии