“Може ли една нация в мирно време да постигне надмощие над конкурентите си благодарение на индустриално превъзходство, също както по време на война една нация  постига надмощие над своите врагове заради силата на оръжията си?”Този въпрос предизвиква силен интерес във век, когато който никой не се съмнява, че в областта на индустрията, като на бойно поле, по-силният унищожава по-слабия.За да бъде така, би трябвало между труда вложен в нещата, и насилието, упражнено върху хората, да съществува обезкуражаваща аналогия; как иначе биха могли тези два вида операции да дадат идентични резултати ако са противоположни по своята същност?И ако е вярно, че в индустрията както във войната  надмощието е необходим резултат от превъзходството, защо тогава се интересуваме от прогреса или от политическата икономия, след като живеем в свят, в който всичко е така подредено от Провидението, че един и същ ефект – подтисничеството -  неизбежно следва от напълно противоположни принципи?