Най-сигурният начин да убедите хората да се държат по някакви желани начини е да ги възнаградите за това – с други думи, да им предоставите стимули. Това е толкова очевидно, че може да си мислите, че надали заслужава да се споменава. Но то заслужава.

В един от моите курсове се натъкнах на емоционалната съпротива, която някои хора проявяват срещу използването на стимули за постигане на добри неща. Аз посочвах, че популациите от слонове в Зимбабве и Южна Африка нарастват, защото политиките там позволяваха хората да печелят от опазването и умножаването на стадата от слонове.

Основните разбирания на икономистите произтичат от обясняването как индивидите, преследвайки своите собствени интереси, правят избори, които дават най-добра възможност на останалите също да преследват своите интереси. Това обществено сътрудничество не е неизбежно. То изисква правила, които мотивират хората да зачитат интересите на останалите. Правилата, които изпълняват това поразително постижение, дефинират свободната пазарна икономика.

Свободните пазарни икономики се различават в техните особености вследствие на културни различия. Но фундаменталните правила могат да бъдат изложени посредством частната собственост. Собствеността е притежавана частно и частните собственици имат правото, в широки граници, да използват своята собственост както намерят за добре, правата на собственост са прехвърляеми при каквито и да са взаимно одобрени условия. Преди да разгледаме как тези правила мотивират общественото сътрудничество, нека видим колко забележително е това постижение.

Общественото сътрудничество, което се появява при свободните пазари, позволява специализацията, от която зависи просперитетът. Ще бъдем много по-бедни без специализацията, която е възможна само когато големи групи хора могат да координират производството и потреблението чрез пазарната размяна. Но дори по-важно от материалното благосъстояние, което реализираме чрез пазара, е ползата от свободата. Бързо ще бъдем лишени от голяма част от свободата ни без отговорността и дисциплината, възможни само в пазарните икономики.

Моите предишни статии бяха посветени на прегледа на това как пазарите работят чрез улесняване на общественото сътрудничество: обезпечаване на хората с информация и мотивация да преследват своите собствени предимства по начини, които най-добре създават възможности за другите. Моето ударение беше по-скоро върху гората, отколкото върху отделните дървета на икономическото разбиране. Сега аз ще започна разглеждане на някои от основните понятия, важни за прилагане на икономическото мислене към цялата човешка дейност. Започвам с алтернативните разходи.