В тази рубрика на И.З.И. ще намерите текстове, които предизвикват размисъл по общоприети митове за икономиката. Според разпространеното съвременно разбиране, икономическите процеси са състезание между отделни групи в обществото за отчупване на по-голямо парче от богатството. В това схващане, богатството се създава някак независимо от обществото и участниците на пазара и е фиксирано, предопределено като количество и структура. По-нататък, опитите за анализиране на икономическото състояние преминават в чертаене на функциите на "съвкупно търсене" и "съвкупно предлагане", които правителството може с магическите средства на паричната, данъчната, търговската и "инвестиционната" политика да манипулира, за да постигне "максимално" благосъстояние за нацията.

Двусмислието в заглавието на тази статия не е случайно. 

Основният й предмет, разбира се, е ролята, която имат в икономическия анализ, предположенията и твърденията за знанието, достояние на различни членове на обществото.  Но това, разбира се, е свързано с един друг въпрос, който може да бъде обсъден под същото заглавие – въпросът за това, доколко формалният икономически анализ носи някакво знание за това, което се случва в реалния свят. 

Всъщност, моето основно твърдение ще бъде, че тавтологиите, от каквито по същество се състои формалният равновесен анализ в икономиката, могат да се превърнат в предположения, казващи ни нещо за причинно-следствените връзки в реалния свят, доколкото сме способни да запълним тези формални предположения с определени съждения за начина на придобиване и предаване на знание.  Накратко, ще поддържам тезата, че емпиричният елемент на икономическата теория – единственият, който се занимава не само с теоретичните последици, но и с причините и следствията, и поради това стига до изводи, които по всяка вероятност подлежат на проверка за истинност – се състои от предположения за придобиването на знание.

Тъй като концепцията за бедност има основно присъствие в политическите платформи днес, тя е придобила и основна роля в конвенционалната икономическа теория, най-вече в социалистическия подход към икономиката. Още в началото се налага да уточня, че дефиницията на бедност в конвенционалната теория е определено ниво на доход или стандарт на живот, следователно измерими характеристики на индивид или група.

За разлика от това, в това есе дефинирам бедността като липса на богатство. Тази дефиниция, която е достатъчно абстрактна, за да позволи индуктивен анализ (без да има нужда от емпирични експерименти), е освен това достатъчно достоверна, за да не позволи изключения от реалността. Така дефинирана, бедността винаги изисква някакво мислене на богатството, преди да бъде мислена самата тя. Няма друга причина за бедността освен тази, която дефиницията и определя – липсата на богатство. Следователно бедността се отнася към богатството също както свободата към принудата и справедливостта към несправедливостта.